На този ден преди 60 години светът е разтърсен от най-мощната водородна бомба, която е създавана и взривявана някога по време на изпитания досега. Това е руската бомба със сигнатура AN602, влязла в историята като "Цар Бомба", "Иван" и "Майката на Кузмин".
Бомбата е взривена в 11.32 часа на 30 октомври 1961 г. над остров Нова Земя в Северния ледовит. Тя е с невиждани размери, ненадминати и досега. Тежка 26 тона и дълга 8 метра, мощността ѝ се равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент, което я прави 3600 пъти по-мощна от атомната бомба над Хирошима, взривена на 6 август 1945 г., и 10 пъти повече от всички муниции, употребени през Втората световна война.
Образуваната при взрива огнена топка е с радиус 4,6 км, а гъбата - с височина 67 км. Налягането на мястото на експлозията е 211 000 кг на кв. м (20,7 бара), над 10 пъти повече от обикновените атмосфери в автомобилна гума. Мощната светлинна енергия, освободена при взривяването на бомбата, е могла да бъде видяна на разстояние 1000 км при облачно небе, а звуковата вълна стига чак до остров Диксън, разположен на около 800 километра от полигона. Топлинната енергия е можела да причини изгаряния от трета степен на човек, намиращ се на 100 км от мястото на експлозията.
Сеизмичната вълна от ядрения взрив обикаля три пъти земното кълбо и е усетена от всички хора по света. На остров Нова земя не остава следа от сгради или живот, абсолютно всичко е сравнено със земята, кратерът, оставен от AN602 е по-голям отколкото Москва.
Взривяването на тази чудовищна бомба става един от ключовите моменти, принудили страните-участници в Студената война да вземат важни решения по запазването на мира.
В "атомната ера"
В началото на "атомната ера" Съединените американски щати и Съветският съюз започват бясна надпревара не само за брой атомни оръжия, но и за тяхната мощност. СССР, който се сдобива с атомно оръжие по-късно от конкурента си, се опитва да изравни силите за сметка на създаването на по-съвършени и по-мощни устройства.
В средата на 50-те години на ХХ век в СССР започва разработването на термоядрена бомба с кодовото название "Иван" под ръководството на академик Игор Курчатов. В екипа му са още Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. В процеса на работа учените се опитват да установят максималния предел на мощността на подобни устройства.
Първоначалният вариант на проектираната от тях бомба АН602 е с тристепенна конструкция. Ядреният заряд от първата степен с мощност на взрива от 1,5 мегатона инициира термоядрената реакция на втората степен с мощност от 50 мегатона, а тя от своя страна инициира т.нар. термоядрена "реакция Джекил-Хайд" в третата степен - още 50 мегатона мощност. Общата разчетена сила на АН602 възлиза на 101,5 мегатона тротилов еквивалент.
Бомбата е готова за изпитания през 1959 г., но Никита Хрушчов се надява да успокои отношенията със САЩ и нарежда да се отложат тестовете. През лятото на 1961 г. обаче става поредно обостряне на конфликта - в Берлин започват да строят стена, а в Куба влизат американски войски. В резултат на това съветското правителство дава разрешение за възобновяването на изпитанията на ядреното оръжие.
В началото на септември 1961 г. вестник The New York Times публикува статия със заявлението на Хрушчов:
"Нека знаят онези, които мечтаят за нова агресия, че у нас ще има бомба, равна по мощност на 100 млн. т тринитротолуол, че вече имаме такава бомба и ни остава само да изпитаме взривното устройство за нея."
За финалния етап за разработването на бомбата са отделени 112 дни. Мощността й обаче е понижена двукратно, за да се избегнат катастрофални последствия от замърсяване с радиация и страх, че ще започне самоподдържаща се ядрена реакция в океана. Тя би раздробила планетата.
В своите "Спомени", издадени в Ню Йорк през 1990 г., Андрей Сахаров пише, че екипът се опасявал да не предизвика края на света. Учените смятали, че взрив с такава мощност може да даде старт на ядрена реакция в океана.
На XXII конгрес на КПСС Никита Хрушчов заявява:
"Казахме, че имаме бомба от 100 млн. т тротил. И това е вярно. Но няма да взривяваме такава бомба, защото, ако я взривим дори в най-отдалечените места, то и тогава можем да избием прозорците у нас".
Руските учени се отказват да използват "реакцията Джекил-Хайд" в трета степен на бомбата и заменят урановите компоненти с техния оловен еквивалент. Това намалява разчетната мощност на взрива два пъти - до 50 мегатона.
Появава се обаче още едно ограничение за разработчиците - възможностите на авиационната техника. Бомбата е с дължина от около 8 м и не се побира в самолет Ту-95, което довежда до създаването на специално модифициран стратегически бомбардировач от първо поколение с увеличен и подсилен отсек за бомби. Конструкторите изрязват част от корпуса на стратегическия бомбардировач, но дори така "Цар Бомба" наполовина стърчи от самолета, поради което се прави специално разработена външна конзола.
В пилотската кабина на Ту-95В
За място на провеждане на опита е определен полигонът "Сухи нос" на остров Нова Земя. Подготовката завършва в последните дни на октомври 1961 година. Сглобената бомба бива натоварена в специален вагон и се доставя с влак до авиобазата "Оленя" близо до Оленегорск на Колския полуостров. Бомбардировачът Ту-95В е с базиране на летище Ваенге. Там, в специален хангар, се извършват последните подготвителни работи преди изпитанието.
Сутринта на 30 октомври 1961 г. модифицираният бомбардировач "Туполев", боядисан в ярко бяло, излиза от авиобазата, придружен от два други самолета, включително Ту-16, който служи като "летяща лаборатория". Той е снабден с камери, радиотелеметрично оборудване, осцилоскопи за определяне на мощността на експлозията и регистриращи налягането устройства за измерване на интензивността на ударната вълна. На самия Ту-95В е инсталирано друго измервателно оборудване, включително и сензорни датчици.
Всички изпитания са контролирани от подземния команден пункт в залива Белушья Губа, на 260 км южно от полигона. Близко до мястото на експлозията е разположена площадката Д-8 с допълнително измерващо и записващо оборудване. Военните кораби, които се използват в качеството на ретранслатор, помагат за поддържане на връзката между командния пункт и Д-8.
Ту-95В пристига на заявената целева точка - Нова земя, слабо населен архипелаг в Баренцово море, в ледената северна периферия на СССР. Пилотът на самолета, майор Андрей Дурновцев, го насочва към залива Митюшиха, използван за изпитателен полигон, на височина 10 000 м. По-малкият модифициран бомбардировач Ту-16 лети отзад, готов да заснеме взрива и да изследва образците, излизащи от зоната на взрива.
Два часа след излитането им бомбата е пусната с парашут на височина от 10 500 метра в пределите на ядрения полигон Сухи Нос. Парашутната система е крайно необходима - тя позволява на екипажа на самолета да се отдалечи на относително безопасно разстояние. В свободно падане на бомбата шансовете им за оцеляване са едва от 1%.
За да имат двата самолета някакъв шанс за оцеляване (тогава той е бил преценен като не повече от 50% шанс), "Цар Бомба" е пусната с гигантски парашут, тежащ близо 1 тон.
"Цар Бомба" се взривява в 11:32 ч. московско време на височина от 4 км над целта, което значително намалява излъчването. Към този момент двата бомбардировача се намират на около 50 км разстояние, което би им дало добри шансове за оцеляване.
Следва ослепителен взрив. Само след няколко секунди диаметърът на издигащата се прахова колона достига 10 километра. Огненият купол нараства с 30 км само 40 сек след взрива. След това започва да се образува облак във формата на гъба, чиято максимална височина е 60-65 км, а диаметърът - 90 километра.
Самолетът Ту-95В на Дубровцев има късмет и оцелява. Взривната вълна от бомбата кара гигантския бомбардировач да се спусне с около 1000 м по-ниско, преди пилотът да успее да го овладее.
В село Северни, на 55 км от кота нула на взрива, всички къщи са напълно унищожени. На стотици километри от зоната на взрива са регистрирани щети - срутващи се къщи, падащи покриви, повредени врати, чупещи се прозорци. Заради електромагнитното излъчване на територия от стотици километри от полигона пропадат радиовръзките за около 50 минути.
Няколко часа по-късно учените на борда на специално оборудван хеликоптер Ми-4 кацат в района на експерименталното поле. Дори в самия център на площадката нивото на радиация е незначително. Тогава някои от членовете на екипа обличат защитни екипировки и се насочват по-близо към центъра на изпитателния полигон. Тук на десетки км във всички посоки земята е изгорена и по-голямата част от снега се е изпарила.
Светът е в шок!
AN602 отделя невероятни количества енергия и е четири пъти по-мощна от наличните по това време американски бомби. Подобен взрив не би могъл да бъде запазен в тайна.
Изпитанията шокират всички държавни лидери. Университети и обсерватории във Франция, Великобритания, Япония САЩ и други зони по света регистрират сеизмични движения, предизвикани от експлозията. Организират се демонстрации срещу новото изобретение в много столици по света.
Белият дом бързо реагира с комюнике, в което президентът Кенеди заявява:
"Сегашният ядрен арсенал на САЩ превъзхожда по количество и качество арсенала на която е да е друга страна. Съединените щати имат достатъчно военна мощ, за да унищожат която и да е страна, която предизвика термоядрена война".
Разработчиците и ръководството на СССР добре разбират, че подобна бомба няма да се ползва за военни цели. Тя е създадена с научни и пропагандни цели, но с нейна помощ постигат ядрен паритет със САЩ.
В резултат на продължителни преговори през август 1963 г. в Москва представители на САЩ, СССР и Великобритания подписват Договор за забрана на изпитанията на ядрено оръжие в космическото пространство, под вода и на земната повърхност.
Разсекретени кадри
По повод 75-годишнината от създаването на ядрената индустрия в Русия, миналата година "Росатом" разсекрети видeoзaпиc oт пуcкaнeтo нa бoмбaтa и пocлeдвaлия взрив. 30-минутните документални кадри показват всички етапи от опита, включително транспорта на 26-тонната бомба с влак и измерването на радиоактивността след взрива.
Бомбата "Иван" е дете на съветския генерален секретар Никита Хрушчов, припомня авторът, и получава разрешение за изпитания в особено "мразовития" период в отношенията между Изтока и Запада.
В отличие от "Цар Бомба", най-голямото ядрено устройство, детонирано някога от Съединените щати, може да се даде 15-мегатонният Castle Bravo. Той е пуснат над атола Бикини в Тихия океан на 1 март 1954 година. При мощния взрив се получава обаче авария, причинена от грешка в изчисленията на конструкторите.
"На ядрените оръжия, както и преди, се отделя много внимание в днешните руски въоръжени сили и повечето руски бойни самолети са способни да пренасят ядрени бомби. Въпреки че техните характеристики остават строго засекретени, еквивалентните им учебни бомби дават известна представа за облика им. Пускането на този документален филм за епохата на Студената война е отрезвяващо напомняне за невероятната разрушителна сила на ядрените оръжия", обобщава авторът на филма на "Росатом".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}