Последният бой на Момчил войвода - 680 г. от битката срещу византийско-османските армии

Митичният герой, стратег и водач посреща неизбежната си гибел в повратен момент за българската история, който отваря врати за османското завладяване на Балканите

Автор на картината "Закрилник" - Мирослав Йотов, част от колекцията на "Исторически парк"

Последният бой на Момчил войвода - 680 г. от битката срещу византийско-османските армии

13:05 | 7 юли 2025 | Автор : Никола Костадинов 59 29922 Автор на картината "Закрилник" - Мирослав Йотов, част от колекцията на "Исторически парк"

Преди 680 години, на 7 юли 1345 г. се състои битката край стените на крепостта Перитеорион в днешна Северна Гърция. Макар и част от сложните византийски междуособици, тя остава завинаги в българската памет като мястото, където загива Момчил войвода - един от първите и най-ярки български борци срещу настъпващата османска заплаха. Неговата храброст, трагична смърт и забулен в мистерия живот го превръщат от историческа фигура в легенда, чийто образ е жив и днес.

Макар в народната памет Момчил да остава като хайдутин, тръгнал от суровите Родопи, византийските хронисти, включително неговият противник Йоан Кантакузин, рисуват далеч по-сложен портрет. Те го описват не просто като разбойник, а като изключително способен стратег и водач, който успява да се възползва от политическия хаос, за да изгради свое собствено, макар и краткотрайно, независимо владение в Родопите и Беломорието. Властта му се крепи на контрола над стратегически проходи и градове, както и на умелото използване на регионалните ресурси. Момчил не се свени да прилага тактики на "изгорената земя". Това разкрива един прагматичен, а понякога и безскрупулен подход, който се отличава от романтичния образ на рицар-герой.

"Изгорената земя" е била често използвана тактика през Средновековието от по-малобройни армии или отбраняващи се страни, за да се компенсира численото превъзходство на врага. В случая на Момчил, който е трябвало да се противопостави на много по-големи и добре организирани сили - първо на византийския император Йоан Кантакузин, а след това и на обединените византийско-османски армии, е била логичен, макар и отчаян, ход. Тактиката се изразява в опустошаване на всичко полезно за противника по пътища и в райони, през които е очаквал да минат вражески войски. Това включва изгаряне на посеви, складове със зърно и провизии, разрушаване на кладенци и водоизточници, дори подпалване на изоставени селища. Целта е била да се лишат вражеските сили от храна, вода и подслон, правейки придвижването им бавно, трудно и деморализиращо. Въпреки своята суровост, "изгорената земя" е била неизбежна тактика за оцеляване в контекста на XIV век.

Виж още Караджата: Никой не ни е изпратил, а сме тръгнали да се бием за правдини на българския народ!

Времето, в което живее Момчил, е епоха на постоянни войни и сменящи се съюзи на Балканите. В тази бурна среда той действа с изключителна дързост, като умело лавира между Византия, сърбите и османските бейове, сменяйки съюзниците си според изгодата на момента. Този опит за балансиране между мощните сили в крайна сметка не успява да го спаси, но демонстрира остър политически инстинкт. Интересен, макар и слабо проучен, е въпросът за възможното му взаимодействие с каталунските наемници (алмогаварите). Макар да липсват директни доказателства за съюз, неговите тактики - бързи набези, използване на планински терен и поддържане на независима армия - носят сходства с техния начин на воюване, което предполага, че Момчил може да е черпил опит от тяхното военно изкуство.

Битката при Перитеорион не е изолиран сблъсък, а кулминация на конфликта между Момчил и Йоан Кантакузин. Преди нея войводата вече е отблъсквал атаки и е нанасял загуби на византийския император, което само засилва решимостта на Кантакузин да го унищожи. За целта той привлича като съюзник могъщия османски емир Умур бег от Айдън. Участието на неговата войска се оказва решаващо не само за изхода на битката, но и за бъдещето на Балканите, тъй като проправя път за османското нашествие. Затова събитието съществува в историята и с турското си наименование - Битката при Буруград. Умур бег се отзовава с внушителна армия от около 12 000 бойци. Заедно със силите на Кантакузин, тази коалиция е огромно и превъзхождащо числено мнозинство, срещу което Момчил, макар и с храбри и добре обучени бойци, няма никакъв шанс в открит сблъсък.

Знаейки всичко това, Момчил отхвърля възможността да се предаде и избира открит бой. Той се оттегля към сигурността на укрепената крепост Перитеорион, разположена стратегически недалеч от Ксанти, надявайки се стените ѝ да му осигурят убежище, докато измисли контраатака или поне да изтощи противника. Скоро обединените византийско-османски сили обсаждат крепостта. Кантакузин предлага на Момчил да се предаде, но получава решителен отказ. Момчил знае, че този капан би означавал сигурна смърт или унизително пленничество. Вместо това той взема съдбоносното решение да излезе от крепостта и да се сражава в открит бой.

Виж още В Деня на народните будители: Откриват паметника на Патриарх Евтимий в София

Битката започва на равнината пред Перитеорион. Сблъсъкът е ожесточен и кървав. Въпреки че Момчиловата войска е многократно по-малобройна (бел.ред. - източниците не дават точна цифра, но вероятно става дума за няколко хиляди души срещу над 15 000 вражески войници), неговите бойци се сражават отчаяно, водени от личната храброст на своя предводител. Въпреки героичната съпротива, численото превъзходство на съюзниците се оказва непреодолимо. Османците, известни със своята стремителност и дисциплина, заедно с византийската армия постепенно обкръжават и притискат войската на Момчил.

В разгара на този неравен и отчаян бой Момчил войвода намира своята героична смърт. Дори враждебните към него хронисти отбелязват личната му храброст, докато се сражава редом със своите войници, преди да загине под стените на крепостта.

Около това трагично събитие обаче, особено в народната памет и по-късни разкази, витае сянката на предателството. Макар византийските извори да не го споменават изрично в контекста на самия бой, по-късни народни предания и някои исторически интерпретации допускат, че вътрешно предателство е могло да изиграе роля.

Една от най-разпространените версии, силно застъпена във фолклора, е тази за участие на собствената му съпруга. Според легендата, Есмералда, може би подкупена или подтикната от лично недоволство, е била способна да изиграе ключова роля в отслабването на защитата на крепостта или дори да е разкрила тактически планове на Момчил. Някои версии твърдят, че нарочно е пропуснала врага през тайна порта или е дала сигнал, който е позволил на Кантакузин и Умур бей да изненадат Момчил. Народните разкази често преплитат романтика, драма и вероломство, като придават на трагичната смърт на Момчил войвода още по-силен емоционален заряд. Въпреки че липсват категорични исторически доказателства за такова предателство, особено от съпругата му, тези легенди отразяват дълбоко вкоренения страх от вътрешен разкол и предателство, които често са съпътствали балканската история. Те също така придават на Момчил ореола на мъченик, загинал не само от вражеска ръка, но и от коварство.

Виж още Константин Иречек за цар Симеон, цар Петър и Богомилите

След гибелта на своя предводител, съпротивата на Момчиловата войска е сломена. Остатъците от нея са разбити, а някои вероятно се опитват да се спасят с бягство или намират убежище в планинските дебри. Победата при Перитеорион е пълна за Йоан Кантакузин. Той присъединява областта Меропа към своите територии. Умур бей, от своя страна, се оттегля обратно в Мала Азия, тъй като Смирна е заплашена от венецианците.

За българската история тази битка е трагичен повратен момент. Тя бележи края на едно от първите независими владения, които се опитват да се противопоставят на разпада на Балканите и на настъпващата османска вълна. Смъртта на Момчил войвода оставя празнота и допринася за още по-голямото разпокъсване на българските земи, улеснявайки бъдещото османско завладяване на Балканския полуостров.

22 август 2020 г. - Официално откриване на паметника на Момчил войвода "Родопският цар" в Златоград Снимка: Сайтът на Народното събрание

Именно тази драматична гибел в битка срещу далеч по-силен враг превръща Момчил в един от най-обичаните герои на българския народен епос. В песните и преданията историческата фигура е идеализирана и придобива митични черти. Той вече не е просто прагматичен владетел, а безстрашен защитник на народа, символ на борбата за свобода. Епосът го възпява като ненадминат по сила и храброст воин, който води дружината си към победи. Така, векове след гибелта си, Момчил се превръща във вечен символ на българската съпротива, вдъхновявал поколения в борбата за свобода.

Въпреки славата си, много страни от живота на Момчил остават забулени в мистерия. Липсват сигурни сведения за произхода му, а историческите извори често са пристрастни, описвайки го през призмата на неговите врагове. Наследство му обаче е безспорно.

Виж още Съдбоносната връзка между легендарните войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Интересен факт, макар и предмет на научни дебати, е народното предание, свързващо Момчил войвода с по-късния революционер и герой Стефан Караджа. Според някои изследвания и фолклорни сведения, Стефан Караджа, роден в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско, е бил пряк потомък на Момчил войвода. Тази приемственост на героичния дух през вековете, от първия борец срещу османското иго до един от водачите на българската националноосвободителна революция, е силно застъпена в народната памет и подчертава непрекъснатостта на българската борба за свобода.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО