Съдбоносната връзка между легендарните войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Навършват се 180 години от рождението им

Съдбоносната връзка между легендарните войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Навършват се 180 години от рождението им

08:35 | 10 май 2020 | Автор : Калина Петрова 100 12234

Хаджи Димитър и Стефан Караджа, родени в една и съща година, от която ни делят 180 години, сформират чета, влизат в неравен бой и остават завинаги 28-годишни. Съдбоносна е връзката между двамата войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа, ръководили най-добре подготвеното българско военно формирование през Възраждането. И двамата са родени в един месец и една година - Хаджи Димитър на 10 май 1840 г., а Стефан Караджа на 11 май 1840 г. И двамата загиват в един месец и една година - юли, 1868 г., оставяйки след себе една от ярките следи в борбите за нашето Освобождение. Легендарните войводи се превръщат в първите ни национални герои в съвременния смисъл на думата.

За тях историкът Андрей Пантев заявява:

"Те знаеха, че са обречени и умираха в самота, но геройствата им, безсмислени от гледна точка на прагматизма, взривиха българската робска вселена."

Хаджи Димитър произлиза от сравнително богато семейство, докато Стефан Караджа е син на бедни родители. Двамата са земляци, родени съответно в старинния квартал Клуцохор на "войводския" Сливен и село Ичме (днес Стефан-Караджово), Ямболско. Димитър Николов Асенов е заведен в Йерусалим на 2-годишна възраст. Оттогава той остава в историята като Хаджи Димитър.

Стефан Тодоров Димов е от бедно семейството, което си търси препитанието по селата на Лудогорието и Северна Добруджа. Стефан е роден в с. Ичме, днес Стефан Караджово, Ямболско. Става известен като Караджа ("сърна" на турски език), благодарение на физическите си качества. Известен е и като Стефан Тулчанеца, понеже от детските си години живее в гр. Тулча, Северна Добруджа, днешна Румъния. Потомък е на прочутия Момчил войвода. Той е дарител за издаването на български възрожденски книги.

Социалните различия не се отразяват на отношенията между двамата войводи, нито в поведението им към другите четници, още по-малко на тяхната отдаденост на българската кауза. И двамата израстват като физически силни и смели младежи.

Хаджи Димитър е бил прилежен ученик на сливенския учител Димитър Кишишев. Караджата учи в българското училище в Тулча, като не го завършва поради липсата на средства. Факт е обаче, че през есента на 1867 г. е приет във Втората българска легия. Знае се, че в нея са допускани само грамотните младежи - косвено свидетелство за достатъчен обем от знания, натрупани в резултат на образование.

Показателно е, че двамата войводи намират общ език с интелигенцията. В годините си на "хъш" Хаджи Димитър е в кръга на високообразования Раковски.

На 6 срещу 7 юли 1868 г. четата на легендарните войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава река Дунав, стъпвайки на българска земя край село Вардим, Свищовско. На 18 юли 1868 г. четниците водят последното си сражение на връх Бузлуджа. В националната ни памет и традиция заедно с четата на Христо Ботев и Хвърковатата чета, ръководена от Георги Бенковски, тя остава като символ на героизъм и несломима воля за освобождение и свобода.

Четниците в обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са с отлични военни умения, получени от "чиракуване" при Панайот Хитов, Филип Тотю и Таню войвода. Голям дял имат и участниците от вече разтурената Втора българска легия в Белград, където са били рамо до рамо с Апостола на свободата Васил Левски. Участват и няколко гарибалдийци.

Караджата, без да е пълна противоположност на Хаджи Димитър, е жизнерадостен и общителен, по-демократичен при взаимоотношенията си с четниците. Същевременно и той е строг и взискателен, държи на личния пример, включително в боя на предната линия.

Така или иначе, двамата войводи оглавяват не традиционна, "хайдушка" по тип чета, а истинска военна единица. За разлика от предишните чети, онази от 1868 г. се бие по правилата на военното изкуство, прави окопи, използва тактически прийоми в боя и т. н. В серия от тежки сражения с многократно надминаващ числеността u противник, без подкрепления и логистика и въпреки тежките жертви, четата изпълнява поставената задача и достига до Стара планина.

Първото почитане паметта на загиналите на връх Бузлуджа е осъществено от учители и ученици от Казанлък през 1883 г. Следващата 1884 г. в поклонението на връх Бузлуджа участват 600 души, а през 1885 г. на Бузлуджа се събират 2500 поклонници, сред които е и майката на Хаджи Димитър.

От 29 юни 1942 г. историческият връх Бузлуджа носи официално име връх Хаджи Димитър в памет на героя, загинал тук в последното сражение на четата с турската войска.

Двамата герои от 1868 г. завладяват съзнанието на своите сънародници в Мизия, Тракия и Македония, стават пример за подражание на будната българска младеж.

Могъщото поезия на Христо Ботев ги възхвалява - Хаджи Димитър търси "... духа на Караджата...", а онзи, "... който падне в бой свобода, той не умира!", "Жив е той жив е!"

ИЗБРАНО