Популизмът даде на елитите повече власт от всякога

Пригответе се за един наполеонов свят. Най-важната правителствена тенденция днес е възходът на протекционизма, пише в. „Файненшъл Таймс“

20:31 | 19 юли 2023 | Автор: Джанан Ганеш, Файненшъл Таймс 33 3998

Ако се съди по трейлъра, биографичният филм на Ридли Скот за Наполеон ще забавлява, вдъхновява и екстравагантно ще пропусне целта. Но това се случва и с картините на Жак-Луи Давид на същата тема. Наполеон не е или не е бил просто завоевател. Преди всичко той е бил най-великият бюрократ в историята.

Тръмп

Това, което е останало от него, не е Френската империя (която той оставя по-малка, отколкото я е създал), а Френската банка, стандартизираното образование, префектите, които държат френските региони в подчинение на парижкия диктат, и Гражданският кодекс, който все още оказва влияние върху юрисдикциите по целия свят. И до днес прилагателното "наполеоновски" описва нещо централизирано и може би официално, а не нещо военно.

Пригответе се за един наполеонов свят. Най-важната правителствена тенденция днес е възходът на протекционизма. В САЩ, Европа, Китай и Индия държавата се обръща от открита търговия към отглеждане на местни индустрии. Едно от оправданията е стратегическо: не разчитайте на крехки или враждебни режими за стоки от първа необходимост. Другата е прогресивна: дайте поне веднъж почивка на квалифицирания ръчен труд. И двете се коренят в аргументите на Доналд Тръмп, с които той спечели изборите през 2016 г.

И така, имаме нещо като ирония за размисъл. Популизмът, който се изправя срещу елита, срещу "дълбоката държава", ще я направи по-могъща, а няма да я отслаби. Технократът, очернен неотдавна, ще бъде фигурата, която дърпа конците на нашия век, ще раздава субсидии, ще направлява този икономически сектор, ще избягва онзи. Корпоративните лидери ще имат все по-тесни и по-сговорчиви отношения с правителството, но не като корумпиран страничен продукт на системата, а като нейна основна характеристика. Популизмът трябваше да свали управляващите от власт. Основното му наследство ще бъде нещо близко до обратното.

Кога бихте предпочели да сте политик или държавен служител: сега, когато можете да оформите цял отрасъл, или във времената преди популизма? Кога бихте предпочели да сте лобист в "блатото": в епохата на laissez-faire, когато правителството и бизнесът поне номинално се разграничаваха, или в протекционистката епоха, когато никой сектор не иска да пропусне публичната щедрост? (Ако производството на чипове е стратегическо, защо не и селското стопанство?)

Елитите ще станат по-силни и по-интересни в резултат на популизма - движение, посветило се на тяхното падане. Може би е трябвало да предвидим, че парадоксът предстои. Популистите имат бунтарски стил, но патерналистка програма.

Те ненавиждат така наречените blobs (букв. "капка", "петно", "мехур" - название за американски политици, които делят света на "черно и бяло" и са уверени в американската изключителност), но искат те да оформят голяма част от частния сектор. Възмущават се от елитите, но по-често от абдикиращата власт - над пазарите, над националните граници - отколкото за това, че я трупат. Те са привърженици на пряката демокрация, но и на Сингапур. Това е движение, което винаги е било на две мнения по въпроса за безликата власт.

Противоречието е най-очевидно в американската десница. Апаратчиците на Тръмп мечтаят да укротят "дълбоката държава", ако техният човек отново получи правото да управлява.

Така наречените назначения по списък F ще улеснят уволняването на държавни служители. В изпълнителната власт във вариант на това, което десницата направи със съдебната власт в продължение на няколко десетилетия - партийни кадри се подготвят за бюрократични постове в целия Вашингтон.

В същото време светът на Тръмп изисква повече индустриална стратегия. Има ли данни за това, че тя се прави добре, където и да е на Земята, без постоянна, независима бюрокрация, която да има лиценз да планира и инвестира независимо от смяната на избраните администрации?

В някакъв момент демагозите ще трябва да изберат кое мразят повече: свободната търговия или "мехура". Ограничаването на едното води до засилване на другото. Обърнете внимание, че макар Тръмп да започна движението към индустриална защита, това придоби реални измерения при лявоцентристкото правителство. Десницата никога не би могла да следва своята антитърговска логика до естествения ѝ завършек, който е ръст на благосъстоянието на чиновничеството. Тръмп успя да изпадне в противоречие с държавата на националната сигурност. Идеята, че той би могъл да се примири с американската версия на бившето и властно японско Министерство на международната търговия и промишленост, е фантастична. Все пак този вид технократска власт е онова, което популизмът неволно създаде чрез ръката на неговия наследник Джо Байдън.

Опасявам се, макар и да не мога да знам, че преживяваме най-големия погрешен завой в правителствената политика през моя живот. След десетилетие в тази протекционистична епоха можем да съжаляваме за разхищенията, свинското месо, по-високите потребителски цени (нима "работниците" не плащат такива?) и раздробяването на Запада на враждуващи търговски зони. Но погрешността на тази тенденция е друга тема. Засега това, което се откроява, е неправдоподобният победител в нея. Представете си, че през 2016 г. ви кажат, че елитите ще имат повече влияние, а не по-малко, и го дължат на собствените си мъчители.

ИЗБРАНО