И пророчествата започват да се сбъдват... Ванга казала някога на директора на Националния исторически музей (НИМ), че възходът на България ще започне, когато се възстанови Голямата базилика в Плиска. И възстановяването започва - след дълго подгряване на публиката и обиколки по телевизионните студия със съответния макет. А премиерът „отпусна” половин милион лева, убеден от „необорими” факти като: Плиска през 7-ми век е най-големият град в Европа (кажи-речи два пъти по-голям и от Константинопол); самата базилика пък е най-големият християнски храм в Европа (че и в света) чак до 17-ти век...

Ванга казала на директора освен това, „че България ще тръгне напред, едва когато животворната и чудодейна вода бликне” от свещения кладенец в базиликата. И тя бликна „с мощна сила”. А седмица по-късно, по подобие на светото Кръщение, директорът, като някакъв жрец на славната българска история, поля главата на премиера със „светената” вода. И така е редно – та нали от този кладенец „за първи път пил хан Аспарух и получил от него силата, с която утвърдил България на мястото, на което е пристигнал”. От него пък „останалите български владетели, превърнали се във велика европейска сила, също са получавали чудодейна мощ и енергия”, а самият св. Княз Борис І бил покръстен с тази вода... Сега дойде редът и на днешния български премиер и на неговите министри. Междувременно започна да нараства и брутният вътрешен продукт.

„Възстановяване” или унищожаване?

Всичко това не е просто поредният пародийно-карикатурен ритуал, съчетаващ патриотарски кич, псевдонаучна чалга и политически популизъм, посипан обилно с легенди, суеверия и откровени измислици. То е неотделима част от всеобхватен план, за който подобни ритуали са само нещо като пропагандно алиби.

тава дума за извършваното в последните години, под предлог, че археологическите руини не са интересни и разбираеми за масовия турист, трескаво „възстановяване” на исторически паметници в „реални” размери - съвременно строителство на „туристически атракции” върху основата на археологически останки по измислени и хипотетични проекти. По този метод са „възстановени” около 35 обекта, предимно крепости, като за целта са похарчени (вероятно по занижени оценки) около 80 милиона лева (предимно от европейските фондове). Казват, че за подобна „реконструкция” се готвят поне още 100 обекта. Специалистите го определят като грубо и необратимо унищожаване на историческите оригинали, подмяна на миналото и фалшификация на културното наследство. В света този подход е отдавна забравен и несъвместим с международно приетите (и правно закрепени) принципи на реставрацията (първият от тях е – съхраняване на автентичността).

Дойде ред и на Плиска

И ето че след крепостите идва ред на църквите и дворците. И на Голямата базилика. Нейното обезобразяване, впрочем, е започнало още покрай грандоманското честване на „1300 години България” през миналия век – върху малка част от средновековния градеж се виждат някакви зидове и арки със стърчащи отгоре арматурни железа. Идеята сега е църквата да се дострои по същия проект от края на 70-те, за да стане действаща и да приютява венчавки и кръщенета.

Проблемът е, че никой не знае как е изглеждала някога тя. Проектът е съчинен на базата на хипотеза. Според проф. арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места (ИКОМОС), почетен председател на ИКОМОС/България, експерт на ЮНЕСКО за световното наследство, проектът е анахроничен, отразява времето около подготовката на 1300-годишнината, когато под силен политически натиск е било наложено недопустимото от днешна гледна точка възстановяване на Царевец. Ако се пристъпи към възстановяване на Голямата базилика по този начин, ще бъде почти изцяло унищожен оригиналът, ще бъде тотално поразена автентичността му и фалшифицирана историческата истина. На следващите поколения ще оставим едни измислици, казва пред медиите специалистът.

Обединените пък във „Форум културно наследство” архитекти, реставратори, археолози, културолози, университетски преподаватели обръщат внимание на липсата на прозрачност и настояват при консервацията и реставрация на недвижими културни паметници да бъде въведено конкурсното начало, а проектите да бъдат представени пред обществото за обсъждане. И подчертават, че съвременните технологии дават необятни нови възможности за експониране и визуализиране на културни паметници - без бетон и арматура и без нарушаване на тяхната автентичност. Още повече, че примери за такъв нов подход отдавна има и в България.

Аргументи срещу лудостта

Пред Дойче веле професорът по културна антропология в СУ„Климент Охридски“ Ивайло Дичев, който ръководи провежданото в университета изследване „Новите наследства”, обръща внимание, че любопитното в този напън за комерсиализиране на наследствата, е преходът от тежката социалистическа национална идеология към забавата на туризма. „Не бих имал нищо против туристическото веселие, някакъв откровен Дисниленд, но тук няма инвенция - само една мъчителна, агресивна сериозност”, казва той.

Аргументите срещу тази, по думите му, лудост са два вида - сложни и прости. Простият аргумент е, че тези инвестиции /по 2-6 милиона парчето/ не носят никаква възвращаемост. Тъкмо напротив - лягат на ръцете на общината. "Най-удивителното от гледище на нашето изследване е, че подобни харчове се правят без всякакво проучване на пазар, търсене и пр. Наистина през общината се превъртат едни пари, което е добре за нея, но резултатът е, че вместо да си направят нещо смислено, строят идиотизъм", казва Дичев.

Сега, добавя той, явно директорът на НИМ се усети и взе да говори друго - Плиска /както и готвеният „мол на наследството” на Трапезица/ щяла да бъде не заради туризма, а за националната свяст. Която пък се състои в сватби на олигарси, каквито директорът организира и в музея си.

Така Дичев стига до сложния аргумент. „Специалистите са в ужас от това, което се прави, световни експерти пишат писма - основното за тях е опазването. Аз лично добавям друг момент: подмяната. Някакъв град с определени традиции изведнъж си построява една римска крепост, развява отгоре българското знаме и какво, ставаме римляни? Заменяме съвременни неща със средновековие, изтриваме едни пластове, за да си измислим други. Колеги от Запада са втрещени от това: да се строят крепости през 21 век. Другият момент е превръщането на наследството и археологията, ако не на науката изобщо, в източник на евтини сензации (като тази, че Плиска бил най-големият град в Европа), които звучат като произведените в Китай български мартенички. Плюс инструментализиране на легендите”, казва професор Дичев.

„На едро” и „на дребно”

Разбира се, надуването на строителния балон на „възстановяването” не е нито безкористно, нито поради неразбиране. На хоризонта се задават още 200-300 милиона за „усвояване” по този начин. И след Голямата базилика се задава редът на други обекти в Плиска, на Трапезица, Велики Преслав, Созопол. А властта не обръща и най-малко внимание на предупрежденията, протестите и поканите за диалог от страна на професионалистите в тази област. Напротив – всеки, позволил си да изрази гласно несъгласие, е заливан с лъжи и клевети („национален предател”, „корумпиран”), за да бъде сплашен и накаран да замълчи. И мнозина от страх или поради отвращение замълчават. Така служител в ангажирана с тези проблеми държавна институция, само с изричното обещание да не бъде назоваван, съобщи на Дойче веле, че вече „е хвърлено око” за „възстановяване” на части от крепостната стена на Плиска. „Накрая нищо оригинално няма да остане от първата българска столица”, твърди той.

Така историческото наследство става жертва на шарлатанство и търгашество – „на едро”, а както стана ясно от вестникарско съобщение, излязло веднага след ритуалното „окъпване” на премиера - и „на дребно”: "10 000 българи ще имат в дома си жива вода от Свещения кладенец в Плиска. Това е уникалният подарък на един вестник и една фирма за Голяма Богородица. Флакончетата с картичка на Плиска и историята на лековитото аязмо ще могат да се вземат само и единствено от обектите на еди коя си търговска верига. Те са безплатни, дават се с еди кой си вестник, който и в този ден ще се разпространява на обичайната си цена. Уникалният подарък се осъществява със съдействието на директора на НИМ - еди кой си.

Спестявам името на фирмата, за да не ѝ правя реклама. А на подобието на вестник и търговската верига – от погнуса. На директора също.