Падането на португалския премиер обърка плановете на евросоциалистите за висш пост в ЕС

Португалският министър-председател беше фаворит. Сега лявоцентристите се нуждаят от ново име, което да наложат

Снимка: БТА

Падането на португалския премиер обърка плановете на евросоциалистите за висш пост в ЕС

16:17 | 11 ноември 2023 | Редактор : Денис Коробко 13 2456 Снимка: БТА

Антониу Коща не е министър-председател на Португалия - и това е проблем за европейските социалисти в стремежа им към висш пост в ЕС, пише "Политико".

Левият център възлагаше надежди на Коща да получи влиятелна роля в Брюксел като част от голямото разпределение на висшите постове след европейските избори през 2024 г. Кой трябва да го замени ще бъде гореща тема на партийния конгрес в испанския град Малага.

Коща беше изборът на социалистите за наследник на Шарл Мишел на поста председател на Европейския съвет от ноември 2024 г., когато ще изтече мандатът на белгиеца (а според правилата той не може да изкара още един). Социалистите, които са на път отново да станат втората по големина група след европейските избори, са се насочили към председателството на Съвета, след като един от техните редици зае поста на първи дипломат на ЕС - първо италианката Федерика Могерини, а след това испанецът Жозеп Борел.

Но този план се провали тази седмица, когато Коща подаде оставка, след като полицията нахлу в официалната му резиденция. Главният прокурор на страната потвърди, че Коща е разследван в рамките на разследване за корупция.

Коща не е признат за виновен за нищо и в крайна сметка все още може да претендира за работа в Брюксел. Това няма да е първият случай, в който високопоставен служител на ЕС е назначен, след като е бил замесен в скандал.

През юли 2014 г. Жан-Клод Юнкер беше избран за председател на Европейската комисия година след като подаде оставка като премиер на Люксембург в резултат на скандал, свързан с тайните служби на страната, за които се твърди, че са извършили нарушения под негово ръководство. Неговият наследник на поста председател на Комисията, Урсула фон дер Лайен, беше въвлечена в скандал, когато беше министър на отбраната на Германия, с твърдения, че изгодни договори от нейното министерство са били възлагани на външни консултанти без подходящ надзор.

Но португалската правна система е известна с бавното си функциониране - делото за корупция, започнало срещу предшественика на Коща, социалиста Жозе Сократес, през 2014 г., все още продължава - и малцина очакват някаква яснота относно положението на Коща в рамките на една година.

Възможно е скандалът "Катаргейт" да е вдигнал летвата на общественото мнение по отношение на толерантността към европейски политици, свързани с дела за корупция. "Ако той [Коста] смята, че не може да бъде министър-председател, докато това продължава, то очевидно не може да бъде и председател на Европейския съвет, докато това продължава", заяви евродепутатът от Зелените Даниел Фройнд. Германският депутат заяви, че работата на председателя на Европейския съвет е "много по-силна", така че "тази длъжност трябва да бъде защитена още повече от всякакъв риск за репутацията".

Обадете се на Педро Санчес! Не, почакайте...

Най-очевидната алтернатива на Коща беше испанецът Педро Санчес, за когото се говореше, че е основен претендент за поста генерален секретар на НАТО през юни миналата година, когато изглеждаше, че е обречен да бъде избран в Испания.

Невероятно, но Санчес излезе от летните избори с изгледи да остане на поста си, а в четвъртък си осигури решаващата подкрепа, от която се нуждаеше, за да остане на власт като министър-председател на Испания, от каталунската сепаратистка партия "Хунт".

Петнадесетте седмици на мъчителни пазарлъци с други леви партии - и, което е критично, предложението за амнистия на каталунските сепаратистки заговорници - през които премина Санчес, вероятно са предвестник на предизвикателствата, пред които ще се изправи през следващия мандат.

Неговото правителство на малцинството ще се нуждае от подкрепата на огромен брой регионални и сепаратистки партии с крайно различни философии, за да приема закони.

"За това правителство ще бъде много трудно да приеме каквито и да било закони. Политическата динамика ще бъде изключително сложна", казва политологът Пабло Симон.

С раздробена коалиция и изправен пред постоянни атаки от страна на дясната опозиция, която открито поставя под въпрос легитимността му да управлява, Санчес може да бъде изкушен от по-удобен и високопоставен пост в Брюксел.

"В момента Испания е в добра международна позиция: След Германия Испания е най-важната страна в ЕС, в която на власт е социалист", казва Симон. "След като Коща е извън играта, кой може да каже какво би било бъдещето на Санчес?"

Напускането на Санчес несъмнено ще хвърли в хаос испанската левица, тъй като няма ясен наследник. Но като се има предвид, че възможността за продуктивно управление изглежда нищожна, той може би няма да се замисля твърде много върху бъркотията, която ще остави след себе си.

Списъкът Б

Други имена на настоящи или бивши социалистически премиери са по-малко очевидни претенденти за висши длъжности в Брюксел.

Бившият финландски лидер Сана Марин, едно от най-известните лица на социалистите, се сблъска с критики, след като се присъедини към Института "Тони Блеър" като стратегически съветник (тя също така подписа договор с компания за развлечения и управление на таланти).

Един от служителите на ЕС, пожелал анонимност, тъй като не му е позволено да говори публично, описа Марин като "смутителка", което предполага, че тя не е подходяща за тази работа. Друго скандинавско име, датският министър-председател Мете Фредериксен, може да има проблеми да защити твърдата имиграционна политика на страната си пред други европейски социалисти.

Франс Тимерманс, бившият тежък социалист в Европейската комисия, току-що е напуснал Брюксел, за да се върне в Нидерландия. Ако спечели изборите този месец, той ще премиер на Нидерландия и едва ли ще иска да напусне, а ако не успее, никога няма да е бил министър-председател, което е неофициален критерий за висшия пост в Съвета.

Едно от имената, които отдавна циркулират в коридорите на Брюксел, е това на бившия президент на Европейската централна банка и бивш италиански премиер Марио Драги.

Човекът, който е смятан за спасител на еврото, сега е натоварен от фон дер Лайен с изготвянето на доклад за това как ЕС може да се справи с намаляването на конкурентоспособността си в световен мащаб, което може да засили още повече авторитета му.

Въпреки това той се смята за далечен шанс по много причини.

Откакто през 2009 г. бе въведена ролята на председател на Европейския съвет на пълно работно време, тя винаги е била поверявана на политик, свързан с някоя от партиите (първо белгиецът Херман ван Ромпой, след това полякът Доналд Туск, а сега Мишел) - а Драги беше технократ, а след това независим министър-председател. За социалистите ще се окаже трудно да назначат човек, който не принадлежи към тяхната партия. Освен това остава неясно дали дясноцентристкото правителство на Джорджа Мелони би подкрепило Драги.

За други бивши премиери социалисти, като италианския Паоло Джентилони и шведския Стефан Льовен, е минало много време, откакто са напуснали масата на Европейския съвет, и те могат да се сблъскат с подобни проблеми, за да си осигурят подкрепата на своите дясноцентристки правителства.

ИЗБРАНО