От "минус четвъртия етаж" до върха на Октагона: 45 години НДК
Столичани даряват по една своя надница за вдигането на Двореца на културата
Чуйте статията:
Преди 45 години, в последния ден на март, в сърцето на София е открита тържествено сградата, която впоследствие ще се превърне в един от символите на града. "Среща пред/в НДК" е реплика, която е изговарял почти всеки българин, бил той столичанин или не. Статистиката сочи, че един милион души годишно посещават Националния дворец на културата, преживял вече два строя, няколко преименувания и безброй опити за приватизация.
Снимки от строежа на зданието и на НДК пред годините ВИЖТЕ ТУК >>
И още малко любопитна статистика: Строителството на култовата сграда с формата на октагон "поглъща" 335 000 m³ бетон. При градежа й са изкопани и извозени 1,7 млн. тона земна маса. В НДК са вложени около 10 000 тона метални конструкции - приблизително колкото има и в Айфеловата кула. Цената на Двореца възлиза на грандиозните за времето си 270 милиона лева. Част от тях - над 30 милиона, са събрани от столичани, които работят по един ден безвъзмездно, за да дадат своята лепта за създаването му.
Преди НДК да извиси железобетонно-мраморно-стъклената си снага от 51 метра височина, през годините на мястото са се намирали стотици декари пустеещи земи, товарна жп гара за въглища, столичният Гарнизонен арест и казармите на Първа софийска пехотна дивизия "Желязна" и на Шести полк, превърнати впоследствие в общински жилища. Там е бил и Войнишкият мемориал на двата полка с красивия паметник на лъв, който от 2017 година е върнат на старото си място. Над 3000 войници от тези поделения загиват в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Имената на героите са изписани на паметни плочи върху три внушителни стени. Мемориалът е открит през 1934 г. от цар Борис Трети. Десет години по-късно една от стените е разрушена по време на бомбардировките. Останалото от паметника е демонтирано през 1980 г. заради строителството на НДК.
"На площад Баба Неделя бяха казармите и имаше футболно игрище. Пазачът/шефът се казваше Доли. Често ритахме и ставаха веселби. До тях беше Монте Карло - сцена с пейки за публиката. Там играеха шах и карти предците на тези, които днес играят в градската градина пред Народния театър", спомнят си стари софиянци.
НДК е построен върху 18 300 кв. м, сочат данни на Камарата на архитектите в България (КАБ). Разположена на 123 000 квадратни метра площ, разгъната на 8 етажа, 15 зали и 3 подземни нива, сградата е планирано да бъде вдигната за 12 години. Вместо толкова обаче, Дворецът на културата е завършен ударно за по-малко от три, за да бъде открит на 31 март 1981-а, когато се честваха 1300 години България.
Инициативата за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на миналия век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в тази централна градска част е голям хаос, уточняват от КАБ. Там е имало десетина набързо струпани след бомбардировките неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. Ето защо в Софийския градски комитет на БКП и Столичния народен съвет решават на това място да се оформи модерна градоустройствена среда като част от главния градски център, ориентирана към Витоша.
Първоначално теренът е определен за оперен театър. Дори бил обявен международен конкурс, в който участват архитекти от страната и чужбина. Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев, което обаче не излъчва победител и конкурсът пропада.
След разгорещени дискусии се стига до единодушно мнение - мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение, тъй като вече почти всички европейски градове тогава имали подобни средища. У нас такава функция дотогава изпълнявала спортната зала "Универсиада". И така се взема решение за вдигането на нова модерна сграда за конгреси и концерти с всички съвременни удобства.
Основната група проектанти посещава и проучва опита на най-добрите конгресни центрове в Европа и Америка, вземат се под внимание съветите и помощта на видни български и чуждестранни специалисти.
Първата копка на НДК е направена на 25 май 1978 г. без помпозни церемонии - присъстват само хората, които са пряко ангажирани със строежа.
Арх. Александър Баров и неговият колектив изготвят проекта на основната сграда. Паркът и пространството около двореца са дело на арх. Атанас Агура и арх. инж. Валентина Атанасова. Но преди всичко това екипът на арх. Чедомир Павлов трябва да направи подземните обекти, комуникационните съоръжения и бъдещия бул. "България". Още тогава е изградена и техническата инфраструктура за линията на софийското метро, която сега минава пред подземието на двореца.
Въпреки че проектът е под крилото на Людмила Живкова, строежът има и своите противници и критици. Според тях той е свръхамбициозен, изразходва прекалено много труд, усилия и средства. Държавното ръководство е на път да замрази амбициозната идея с цели десет години. Казват, че лидерът на БКП Тодор Живков бил разубеден да не го спира от дъщеря си. След като лично отива на обекта, той разрешава работата да продължи.
Междувременно се случва важна рокада - заместник-председателят на Министерския съвет Григор Стоичков става ръководител на щаба на мястото на отговарящия за обекта дотогава Георги Йорданов.
Основното затруднение идва от липсата на достатъчно строители, заради което в столицата идват хиляди работници от Кипър, бивша Югославия, Виетнам и други страни. Привлечени са и военнослужещи за довършване на инженерната инфраструктура, като работата тече почти денонощно.
През март 1981 г. е завършен първият етап от строителството на НДК, който включва Зала 1 и прилежащите ѝ помещения. На 14-и същия месец в нея се провежда концерт в чест на строителите на сградата. Тогава там за пръв път прозвучава "музикалният сигнал" на Двореца - мелодията на "Върви, народе възродени" от композитора Панайот Пипков. В този първи концерт в историята на НДК участват хорът и оркестърът на БНР под диригентството на Васил Стефанов, представителният хор "Бодра смяна", ансамбъл "Филип Кутев", илюзионистът Орфи, естрадният оркестър на БНР с диригент Вили Казасян, както и Богдана Карадочева, Емил Димитров и други звезди на българската музика.
Зала 1 и прилежащите й части са завършени през март 1981 г., а останалите подобекти - няколко месеца по-късно - до 20 октомври в чест на 1300-годишнината на българската държава.
"НДК е трябвало да бъде архитектурният символ по случай честванията на 1300 години България. Това е бил идеологическият смисъл на НДК като символ. Контурът на НДК е октагон, което се е използвало за храмове и много важни сгради в античността. Октагонът в античността е символ на промяната и на обновлението", каза пред Dir.bg през 2019 г. тогавашният председател на Съвета на директорите на Двореца Борислав Велков. Той цитира по памет Светлин Русев, по думите на когото това е връзката между материята и духовното.
Някои от най-утвърдените български художници и скулптори се включват в оформлението на пространствата в сградата и около нея. В централното фоайе на Двореца се намира позлатената скулптура "Възраждане" на скулптора Димитър Бойков, която според замисъла на твореца трябва да символизира гостоприемна и възродена София. Стилизираното слънце, дело на скулптора Георги Чапкънов, апликирано на централната фасада, се превръща в знак-символ на НДК.
В основната сграда на Двореца има произведения на едни от най-утвърдените български майстори художници - Дечко Узунов, Марин Върбанов, Светлин Русев, Павел Койчев, Теофан Сокеров, Антон Дончев. Автор на монумента "1300 година България", разположен в парка, е Валентин Старчев. Последният вече е история и скрап.
Според някои замисълът на НДК е бил да имитира българска шевица, погледнат отгоре, а символът на фасадата - стилизирано слънце с лъчи от житни класове, е взаимстван от таваните на старите тревненски майстори.
Първоначално планиран и започнат по документи като "Конгресно-конферентен център", при откриването си НДК вече носи името Народен дворец на културата "София". След смъртта на Людмила Живкова, от 3 юли 1982 г. сградата се нарича на нея - Народен дворец на културата "Людмила Живкова". През 1990 г. отново е преименувана и става Национален дворец на културата.
От 1982 г. до май 2011 г. НДК е творческо стопанско обединение, като от 1991 г. до 2011 г. е без държавно финансиране.
От 4 май 2011 НДК става еднолично акционерно дружество и е обявено за държавно дружество на подчинение на Министерство на финансите.
През май 2011 г. с решение на правителството изпълнителният директор на Двореца Христо Друмев, управлявал легендарната сграда 24 години, е отстранен заедно с останалата част от ръководството. НДК се поема от борд на директорите, а впоследствие негов принципал става Министерството на културата.
"Най-голямата ми гордост е, че заедно с целия ми прекрасен екип успяхме да опазим НДК от обичайните хищни приватизационни апетити. Дано усилията ни не са били напразни. Мнозина наричат НДК музей, защото в сградата има изключително много българско национално изкуство, което е вплетено в архитектурата й... В Източна Европа нашето НДК е най-добре оборудваният конгресен център. Ние имаме най-добрата преводаческа система. Зали 1 и 3 са с възможност за симултанен превод едновременно до 14 езика, и то с жични и инфрачервени контакти. Само няколко са конгресните центрове в света с такава възможност", казваше приживе най-легендарният директор на Двореца на културата - Христо Друмев, който водеше не една и две битки с властимащи и новобизнесмени срещу приватизацията на свръхапетитната сграда.
А през 2005 г. Международната организация на конгресните центрове (AIPC) потвърди думите му, като присъди на НДК годишното отличие "Най-добър конгресен център в света".
НДК в цифри
- НДК е със застроена площ от 123 000 m², разгърната на 8 етажа и 3 подземни нива
- 9000 метра пък е разгънатата площ на административната сграда
- Сградата е построена върху площ от 18 300 m² и има обем 576 800 m³
- Строителството на НДК поглъща 335 000 m³ бетон
- При строежа от мястото са изкопани и извозени 1,7 млн. тона земна маса
- В НДК са вложени около 10 000 тона метални конструкции - приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж
- Комплексът е висок 51 метра
- Строежът струва 270 милиона лева
- Годишно през НДК преминават над 1 млн. посетители
- Най-голямата зала - Зала 1 - е с 3380 места
- Един от ръководителите на проекта, напр. - Николай Вълчев издава "тайната", че само един от стотиците столове в залата е струвал на държавата ни 1200 долара. Търсено е било най-доброто в света за изграждането и оборудването на конгресната зала
- В НДК са разположени още 54 кабинета, офис помещения и малки заседателни зали
- На територията на комплекса са разположени 17 000 m² фоайета и 5 ресторанта, пише на сайта на НДК
Тайни, митове и легенди
Вече 45 години сред столичани се говори за тайните пространства, "скривалища" и аварийни изходи в сградата на НДК.
Доц. Боряна Гагова, главен специалист по правните въпроси в НДК в периода 1979 - 1982 г., сподели преди време: "Сградата на НДК трябваше да бъде завършена извънредно бързо, за да се проведат в нея ХІІ конгрес на БКП и празненствата, свързани с 1300-годишнината от основаването на българската държава. Архитектурно-строителните проекти и тези за околното пространство се работеха и коригираха успоредно със самия строеж. Рано сутрин, почти ежедневно, се провеждаха оперативки, ръководени лично от министър Григор Стоичков, на когото тази задача бе възложена персонално от ЦК на БКП. Разглеждала съм многократно доста планове и чертежи, но до най-важните никой простосмъртен нямаше достъп. Веднъж се опитах да надникна без разрешение в един свитък, оставен без надзор в блока със специално предназначение, където се намира Зала № 6, и едва не бях арестувана светкавично".
"Всички занимаващи се със строителството и бъдещата дейност на зданието чувствахме, че има съществено разминаване между идеята за сграда, предназначена уж за културни дейности, и основната конструкция на издигащата се постройка, функционално ориентирана около една голяма зала с несъответсващо големи фоайета и помпозни стълбища - т.е. съществуваше значително разминаване между конструкцията на сградата и официално обявеното й културно предназначение", допълва тя.
По думите на Гагова това разминаване не е могло да бъде обяснено дори с необходимостта от провеждане в нея на бъдещите партийни конгреси.
"Освен това имаше два огромни кабинета в двата края на първия етаж, предназначени за ръководителите на двете основни делегации със секретни изходи, както и два апартамента за почивка на ръководителите на основните делегации. Тези факти, както и много други детайли, не се съчетаваха въобще с необходимата общодостъпност на една сграда с културно предназначение. Постепенно "отгоре" бяха спуснати допълнителни указания и бъдещата дейност се уточни в две основни направления - конгресно-конферентна дейност с предимно международен характер и художествено-творческа културна дейност", свидетелства още една от първите назначени на обекта.
До истината за авторството на идеята за построяване на сградата, наречена по-късно "Народен дворец на културата", тя успява да стигне почти случайно, малко преди да бъде съкратена през 1982 г.
"Строителството на Конгресно-конферентен център в София е започнало по внушение от ЦК на КПСС. Първоначалната идея е да се изгради умалено копие на големия Дворец на конгресите в Москва, за да може в него да се прехвърлят онези мероприятия, конференции и преговори между ръководителите на великите сили, които от дипломатическа гледна точка не е приемливо да бъдат провеждани в Москва, а пък по особени съображения е нежелателно да се състоят на територия на други велики сили. Казано по друг начин - София е трябвало да изпълнява ролята на нещо като социалистическа Женева. Мисля, че това е истината за НДК, която няма как да не се е знаела от главния архитект на НДК Александър Баров и най-близкото му обкръжение, но те никога не заговориха пред медиите по този въпрос", сподели преди време доц. Боряна Гагова.
Самата Людмила Живкова се намесва с искането си за промяна предназначението на сградата от конгресно-конферентен център в дворец на културата в един вече напреднал етап на проектиране и строителство. Това води до сериозно напрежение както между нея и някои членове на ЦК на БКП, така също и с ръководството на КПСС. Впоследствие се стига до компромисен вариант - съчетаване на двете дейности, но напрежението явно остава, коментира юристката.
По думите й самата Людмила Живкова е подчертала пред свидетели, че тук, на това място, в тази сграда, ще се проведе обединителната среща на балканските народи. "Те най-после ще направят своята федерация, мощна и силна. Тук, в тази сграда ще се подпише учредителният акт - запомнете това", цитира я Гагова.
Журналистката Сима Владимирова пък пише, че потайностите на НДК включват цял етаж за нуждите на Тодор и Людмила Живкови, както и секретно подземие като противоракетно и противорадиационно скривалище с изход през подземния паркинг. Целта е била в случай на военна опасност там да се разположи командването, което ще ръководи армията. Навремето то е било стопанисвано от Министерството на отбраната, но след 1990 г. минало в ръцете на "Гражданска защита". Арх. Любомир Станиславов, автор на проекта за преустройството на части от двореца, разказа преди време пред "168 часа", че фирмата няма достъп до минус 4-ия етаж, защото той е военен обект.
Според бившия директор Христо Друмев таен тунел от НДК до резиденция "Бояна", за какъвто се говори от десетилетия, не е съществувал никога.
Интересно е, че архивът на мегапроектантската организация по времето на соца "Главпроект" е бил наводнен още някъде през 80-те години. Там са се съхранявали документите за строителството на НДК, които са се оказали унищожени от водата.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}