Олимпиадите - време за начало на войни
От Барселона до Сочи - Най-големите спортни надпревари често се провеждат на фона на стартиращи бойни действия
Само след седмица - на 4 февруари. стартират Зимните олимпийски игри в Пекин. Те ще преминат на фона на тежко геополитическо напрежение между Русия и Запада, въпреки че една от основните идеи на олимпийското движение е да допринесе за мира и разбирателството между народите.
"Младежта на света трябва да мери сили в спорта, а не на бойното поле", заявява първият генерален секретар на Първите летни олимпийски игри барон дьо Кубертен.
Той смята, че Олимпиадата и масовизирането на спорта е добро средство за повишаването на физическо състояние на френските войници. Парадоксът сякаш преследва Игрите и до днес. Олимпиадите често се провеждат на фона на войни. Понякога дори са използвани за осъществяването на изненадващи атаки.
Убийството на стотици протестиращи студенти от мексиканската армия в столицата на латиноамериканската страна става само 10 дни преди откриването на олимпиадата през 1968 г. Дупките от куршумите още са пресни, когато спортистите преминават из улиците на Мексико сити. Това е само един от примерите за неочакваната връзка на олимпиади с военни действия.
Всеки ден медиите публикуват информация за повишаващата се вероятност от война между Русия и Украйна. Анализатори и политици коментират разполагането на войници и техника в държавите от източния фланг на НАТО в Европа.
Любителите на спорта пък чакат започването на най-голямото зимно спортно събитие - Олимпиадата в Пекин. Тя вече е белязана от геополитиката - САЩ няма да пратят свои политически представители на откриването в знак на бойкот, а МОК забрани на руските спортисти да се състезават под своя флаг.
Дали конфликтът между Запада и Русия няма да се разгори с истински пламък именно по време на Зимната олимпиада? Няма как да знаем отговора. Справка в близкото минало показва, че дори след края на Студената война олимпиадите продължават да са "преследвани" от войни. Ето кои са белязани от конфликти и бойни действия през последните 30 години:
Разпадът на Югославия - Олимпиадата в Барселона 1992
Разпадът на Югославия протича успоредно с изчезването от политическата карта на други социалистически многонационални държави, като Чехословакия и СССР. За разлика от тях, в западната ни съседка "мирният преход" се оказва миниран от етническата неприязън и исторически белези.
Между юни 1991 г. и април 1992 г. четири републики обявяват независимост - Словения, Македония, Хърватска и Босна. В последните две обаче живее значително сръбско малцинство, което желае автономия и обединение с превърналата се на практика в сръбска държава Югославия. През 1992 година войната избухва с пълна сила.
Босна и Херцеговина обявява независимост на 3 март 1992 г. и получава международно признание на 6 април 1992 г. На същия ден сърбите отговарят като обявяват независимостта на Република Сръбска. Заедно с това сръбски паравоенни започват обсадата на Сараево, откривайки ежедневна стрелба по цивилните в града.
Събитията съвпадат с края на Шетнадесетите зимни олимпийски игри в Албервил, Франция. Само няколко месеца са достатъчни, за да може стихията на войната да преобрази Босна. Горящи села и разрушени градове изпълват картата на проспериращата доскоро Югославия. До лятото в страната са отворени и концлагери - както за сърби, така и за босненци и хървати. Етническите прочиствания се превръщат в негласно подкрепяна политика от всички страни в конфликта.
На фона на първата война в Европа, след Втората световна се провеждат и Летните олимпийски игри в Барселона през 1992.
Когато спортната надпревара започва на 25 юли, близо 3 милиона души са напуснали родните си места в Босна. Геополитиката става неизменна част от спортната надпревара - отборът на Югославия не е допуснат. Вместо това участват отборите на Босна и Хърватска.
Войната в Босна продължава и след Олимпиадата. Крехкото примирие е подписано в САЩ под военните удари на НАТО. Това става 7 месеца преди началото на Лятната олимпиада в Атланта от 1996 г.
Втората интифада - Летните олимпийски игри в Сидни 2000
Етническото и религиозно напрежение между израелци и палестинци е факт от създаването на Израел през 1948 година. Еврейската държава е основана на територия, населена с араби. Историята на 20 век е изпълнена с мащабни кръвопролития между Израел и обкръжаващите го арабски страни. Не липсват и опити за вдигане на масово палестинско въстание. Всъщност, арабският термин "интифада" значи именно това - "въстание".
Летните олимпийски игри в Сидни са открити на 15 септември 2000 година. Само няколко дни по-късно стартира един от най-кръвопролитните сблъсъци в Израел - Втората интифада.
Конфликтът започва на фона на обещанията за мир между двата народа. Лидерът на тогавашната опозиция и бъдещ премиер Ариел Шарон прави демонстративно посещение на джамията Ал Акса и храмовия хълм в Ерусалим. Посещението на Шарон на едно от най-важните за исляма свещени места предизвика масови протести. Палестинците виждат в демонстрацията териториални претенции към Източен Йерусалим и Западния бряг. Полицията открива стрелба към демонстрантите. Палестинският лидер Ясер Арафат смята, че всеобщо палестинско въстание би дало по-силни позиции в бъдещи мирни преговори. Така се запалва огънят на Втората интифада, продължила четири години и половина.
Започналият по време на Олимпиадата в Сидни конфликт взема живота на 2000 евреи и 6000 палестинци.
Войната между Грузия и Русия - Летните олимпийски игри в Пекин 2008
Игрите в Пекин, проведени преди 14 години, са добър пример защо рискът от война по време на олимпиадите е много висок. Спортното събитие стартира на 8 август. На същата дата грузински войски започват офанзива за връщането на контрола над Южна Осетия.
Преди войната Южна Осетия е автономна област, обявила отцепването си от Грузия още в началото на 90-те години на миналия век. През 2006 година решението е подкрепено и от референдум. На изборите за независимостта гласуват 99% от 55-те хиляди избиратели. Като реакция на референдума, в контролираната от Грузия част на Южна Осетия се провежда алтернативен референдум. В него 94% от имащите право на глас 42 000 избиратели гласуват за обединение с Грузия. Международни наблюдатели обаче коментират, че в контролираната от Грузия Южноосетинска област живеят не повече от 13 000 души. Въпреки това двата противоречащи си референдума отварят пътят към войната.
Армията на Грузия успява за един ден да постави столицата на Южна Осетия под обсада. При обкръжаването на Цхинвали загиват множество цивилни и 10 руски миротворци. Тук възниква и най-големият проблем за Грузия - много от населението на непризнатата автономна република има руски паспорти.
Кремъл на практика се намесва още през същия ден, като използва голямо количество танкове, самолети и ракети. Русия изтласква грузинската армия за часове. Кавказката република е поставена пред морска блокада, а ключови правителствени комуникации са засегнати от кибератаки.
Резултатът от конфликта е победа за Русия. Мирното споразумение е подписано преди края на Олимпийските игри в Пекин. Русия признава независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Макар НАТО да оказва логистична подкрепа на Грузия, САЩ не се намесва. 14 години по-късно кавказката страна все още не е приета за член на Атлантическия пакт.
Конфликтът в Украйна - Зимната олимпиада в Сочи 2014
В нощта на 21 ноември 2013 година украинският президент Виктор Янукович отказва да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз, като вместо това обявява сближаване с Евразийския съюз, където Русия е основна сила. Това предизвиква вълна от протести.
На този фон в Русия тече усилена подготовка за провеждането на Зимните олимпийски игри в Сочи. Москва иска да покаже престиж, като инвестира много в Игрите и откриващата им церемония. Олимпиадата стартира на 7 февруари и продължава до 23 февруари.
По това време Киев е в ситуация гражданска война. Правителството на проруски настроения Янукович не намира изход от създалата се ситуация, а действията на полицията само задълбочават кризата. Униформените откриват огън по протестиращите, убивайки 80 души. Медиите гърмят с разкрития за корупция в страната, като са излъчени кадри от вилата-дворец на проруския президент. На 22 февруари Янукович е свален от поста си и тайно напуска Украйна.
С края на Олимпиадата властта в Киев е в ръцете на прозападната опозиция. Обявен е курс за интеграция с ЕС. Чуват се призиви за членство в НАТО. Непосредствено след края на Олимпиадата в Сочи проруски демонстранти окупират парламента в столицата на Крим. Протестите са нарече от участниците в тях "Руска пролет". Москва обявява военни маневри близо до границата с Украйна.
В началото на март войници без отличителни знаци завземат контрол над редица важни пунктове на Крим. Решено е автономната област да проведе референдум за присъединяването си към Русия в рамките на две седмици. Близо 90% гласуват в полза на предложението, а Путин ратифицира анексирането на Крим непосредствено след референдума.
Заради присъединяването на Крим, Русия е изключена от Г-8, а НАТО спира всякакво сътрудничество с Кремъл.
Междувременно Украйна изпада в състояние на гражданска война. На изток независимост обявяват Донецк и Луганск, чието население е съответно 900 и 400 хиляди души. Войната в Донбас - най-източния регион на Украйна, стартира на 6 април 2014 година. Тя все още бушува, като за 8-те си години досега взема живота на над 15 000 души.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}