04:02 | 06.11.24

17-11-2017 20-11-2018

"Ню Йорк Таймс": Какво се случи с венецуелската демокрация?

Движението започнато от Уго Чавес и обещаващо власт на народа, се превърна в авторитарен режим, който според опонентите му просто е откраднал изборите

Снимка: AP/БТА

"Ню Йорк Таймс": Какво се случи с венецуелската демокрация?

22:08 | 30 юли 2024 | Автор: Джули Търкевиц, Ню Йорк Таймс 47 8040 Снимка: AP/БТА

Преди едно поколение, един харизматичен бивш военен се изкачва на най-високия пост в Венецуела с обещанието да осигури по-всеобхватна демокрация, система за за обикновения човек, която ще прехвърли лостовете на властта от политическия елит към народа.

Венецуела

Този човек е Уго Чавес, който в демократичен вот яхва вълната на недоволството и влиза в президентския дворец през 1999 г., като в крайна сметка основава това, което той нарича социалистическа революция.

Но 25 години по-късно наследникът на Чавес, Николас Мадуро, управлява авторитарен режим. който хвърля в затвора дисиденти, измъчва враговете си, цензурира медиите - и току-що спечели победа в избори, които според опонентите му са били явно манипулирани, в разрез с волята на народа.

В понеделник, когато в цялата страна избухнаха протести срещу Мадуро и въоръжени банди, подкрепящи правителството, се опитаха да ги възпрат, демонстрантите в северния щат Фалкон се изкачиха на статуята на Чавес. Първо се опитаха да отсекат главата му. След това, възпрепятствани от огромната му маса, те изпратиха цялото му огромно метално тяло да падне на земята.

В момента Венецуела е в международна изолация, преживява десетилетна икономическа криза и страда от огромна емоционална рана: загубата на милиони граждани, които са избягали в чужбина.

Експертът по демокрация в Харвардския университет Стив Левицки нарече гласуването в неделя "една от най-очебийните изборни измами в съвременната история на Латинска Америка".

Какво се случи с Венецуела?

Как една богата на ресурси страна, в която се намират най-големите известни запаси от петрол в света, управлявана някога от несъвършена, но функционираща демокрация, се срина толкова много само за едно поколение?

Как стана така, че едно движение, някога подкрепяно от "народа", загуби толкова много подкрепа, че голяма част от нацията вярва, че е трябвало да открадне изборите, за да остане на власт?

През 70-те години на миналия век, когато цените на петрола бяха високи, страната процъфтяваше. Богатите печелеха милиони, а бедните изкарваха приличен живот, работейки за богатите. Венецуела беше дестинация за мигранти и бежанци от цял свят.

В страната цареше период на политическа стабилност и демокрация след споразумение, известно като Пакта Пунто Фихо, в което основните политически партии в страната се съгласиха да зачитат резултатите от изборите и да работят заедно, за да предотвратят диктатурата, която в миналото бе обхванала страната.

Но когато цените на петрола се сринаха през 80-те години, бедността и цените се повишиха, както и недоволството от политическите лидери. По онова време Венецуела се беше превърнала в "кланова демокрация", при която членовете на двупартийната политическа система в страната служеха предимно на своите покровители и на себе си, казва Фил Гънсън, анализатор от Международната кризисна група.

Хората излизат по улиците, за да протестират срещу нарастващите разходи за живот. Поредица от насилствени демонстрации, станали известни като Каракацо, са признак за активизирал се политически вулкан. През 1992 г. млад военен ръководи преврат, целящ да свали от власт президента Карлос Андрес Перес, символ на демокрацията на кланов принцип.

Младият офицер е Чавес. Усилията му се провалят. Но след кратък престой в затвора той е освободен и се кандидатира за президент. През 1998 г. той измества традиционните партии, като печели 56% от гласовете.

Както пише журналистът Рори Карол в книгата си "Команданте", той е "кандидат-бунтовник, който казва на венецуелците, че старият им модел на петролна зависимост и корумпирана политика, миражът им за развитие, е мъртъв".

Един от призивите на Чавес е да се издигнат бедните.

Едва по-късно Чавес започва да нарича движението си "социализъм" и започва да формира революцията си около това, което Карол нарича "светата троица" на Исус Христос, Карл Маркс и Симон Боливар - революционерът, който се бори срещу испанското колониално управление в Южна Америка.

Андрес Изара, журналист, който по-късно става министър на комуникациите на Чавес, казва, че когато Чавес идва на власт, целта му е да доближи "демокрацията до хората".

Това означава нова конституция, която включва нови инструменти, като референдуми, които позволяват на гражданите да определят политиката. Това означава нови институции, наречени "мисии", които могат да заобикалят дългогодишните държавни органи, за да предоставят услуги на бедните.

Това означава и система, в която много хора решават проблемите си, като се обръщат директно към президента, пишейки му писма (известни като "papelitos"), в които молят за услуги - работа, заем, жилище - и Чавес изпълнява желанията им. Понякога той прави това в телевизионната си програма "Aló Presidente", в която се обръща към гражданите с часове.

Първоначално Андрес Изара подкрепя тази система. Но в крайна сметка той започва да вярва, че пряката демокрация е фикция. "Тя не съществува", казва той. "Това е популизъм."

Превръщайки се в единствения човек, който може да реши проблемите на страната, Чавес е подкопал самата държава, която трябва да ръководи.

Чавес "беше хегемон", който изгради култ към личността, казва Гънсън. "Той беше месиански лидер. Той ги водеше към обетованата земя и всичко между тях беше за него неудобно: всякакви проверки и баланси, разделение на властите, всякакъв вид гражданско общество, свободна преса и всичко останало. Всичко това му бе просто досадно, пречеше му.

Но проектът на Чавес "беше измама", казва Гънсън, "защото всичко, което се правеше, беше да се даде на Чавес все повече и повече власт".

През 2002 г. група военни дисиденти и членове на опозицията се опитват да свалят Чавес с краткотраен преврат. Малко след това ръководителите на мощната държавна петролна компания в страната провеждат общонационална стачка срещу правителството, която парализира икономиката за месеци.

Притеснен от загубата на властта, Чавес въведе нови мерки за контрол, включително създаването на база данни за гражданите, които са се подписали в кампанията от 2004 г., целяща да го отстрани от власт. Това е в основата на нова система за наблюдение.

Въпреки това Чавес остана изключително популярен. Цените на петрола се бяха повишили и страната разполагаше с много пари. Държавата разшири обхвата на безплатното образование, стипендиите и медицинските грижи. Социалните показатели се повишиха.

Той беше икона на това, което анализаторите наричаха "розовата вълна" - леви лидери в цяла Южна Америка, които искаха да подражават на Чавес.

Стив Левицки, който е съавтор на книгата "Как умират демокрациите", описва годините между 2004 и 2016 г. като период на "конкурентен авторитаризъм".

"Правителството злоупотребява с властта и нарушава правата по такъв начин, че опозицията играе на неравностойно поле", казва той. "Но има игрално поле, има опозиция и има истинска конкуренция за властта."

Това започна да се променя, когато г-н Чавес почина през 2013 г.

Избраният от него наследник бе Мадуро, неговият вицепрезидент, на когото липсва харизмата на предшественика му. Но най-големият проблем на новия президент беше, че цените на петрола се сринаха и икономиката - изключително зависима от петрола и поддържана от държавните субсидии, които поддържаха стоките евтини - започна да се срива.

Същата година Мадуро спечели с малко президентски избори. На следващата година правителството му реагира жестоко на протестиращите, разгневени от икономическия спад.

Движението, започнато от Чавес, губеше популярност. При вота през 2015 г. опозицията спечели контрола над законодателната власт, което представляваше сериозна заплаха за сравнително новия лидер.

Но Мадуро намери начин да укрепи властта си. През 2017 г. той призова за избирането на нов орган, който да съперничи на законодателната власт. Гласуването за това беше възприето от мнозина като фарс, дори компанията, която преброи гласовете, заяви, че преброяването е било променено с поне един милион гласа.

Силите за сигурност потушиха нов кръг от протести, а на президентските избори през 2018 г. съюзниците на Мадуро забраниха на най-големите опозиционни партии и основните политици да се кандидатират. Мадуро спечели.

"Тогава Венецуела се приближи до диктатурата", казва Левицки.

Инфлацията се беше покачила, магазините за хранителни стоки бяха празни, а децата умираха от недохранване. Тогава Съединените щати наложиха широки санкции на петролната индустрия на страната, което доведе икономиката до ръба на колапса.

Отчаян от липсата на пари, Мадуро разхлаби юздите на икономиката. Стоките започнаха да постъпват и скоро американският долар замени венецуелския боливар като фактическа валута на страната.

Цените на храните и лекарствата обаче се покачиха, а неравенството се задълбочи. Близкото обкръжение на Мадуро стана синоним на корупция, включително схема, в която бизнесменът Алекс Сааб беше обвинен, че е отмъкнал стотици милиони долари, предназначени за изхранване на гладуващите във Венецуела.

Отказът от всякакъв вид социализъм изглеждаше пълен.

Подобно на много венецуелци, бившият министър на комуникациите Изара все още се отнася с обич към Чавес. Но той е остър критик на Мадуро.

Днес грижата на Мадуро "не е бедността във Венецуела, не е демократизацията на Венецуела, не е "властта на народа", казва той. Това е "властта за неговите клептократи".

Той допълва, че сега във Венецуела "има повече причини за бунт" срещу управляващата партия, отколкото преди едно поколение, когато Чавес става президент, обещавайки да измести елита.

ИЗБРАНО