14:09 | 26.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Нито крачка назад: 80 г. от най-кървавата битка в човешката история

В началото на Втората световна война населението на Сталинград е около 400 000 души, през февруари 1943 година живи са останали между 10 и 50 хиляди

Снимка: С. Върбанова, Dir.bg

Нито крачка назад: 80 г. от най-кървавата битка в човешката история

08:00 | 2 февруари 2023 | Автор : Стоян Гогов 685 76065 Снимка: С. Върбанова, Dir.bg

Преди 80 години, на 2 февруари 1943 г., завършва най-тежката битка от Втората световна война - тази за Сталинград. Боевете продължават близо половин година. От всяка страна на фронта има приблизително 1 милион души. Повечето от тях не доживяват края на войната. Така битката за Сталинград става най-кървавата през хилядолетната история на човечеството. Как се стига до тук?

Тактиката на Берлин

На 22 юни 1941 година Германия напада Съветския съюз. Адолф Хитлер стартира операция "Барбароса", след като е подсигурил западния си фронт. Плановете му предвиждат Урал да бъде достигнат до края на годината. Немското разузнаване докладва, че чистките на Сталин са обезглавили Червената армия и тя е в лошо състояние.

Вермахтът, както се нарича армията на Германия от 1935 до 1945 г., не успява да изпълни този план. Немските войници заварват зимата на 1941 година пред Москва и Ленинград, без да успеят да ги превземат.

Въпреки първоначалния провал на операцията, Вермахтът успява да завладее огромни територии, Беларус, Украйна, Балтийските републики и не малки части от Русия са окупирани.

Хитлер е уверен, че може да разбие Червената армия въпреки тежките германски загуби западно от Москва. Причината за това е, че по-голямата част от немските сили все още са свежи и получили нови оръжия. Немското разузнаване докладва, че Сталин очаква основната атака отново да бъде съсредоточена към Москва.

Хитлер решава лятната кампания на Германия през 1942 г. да бъде насочена към южните части на Съветския съюз. Целите са няколко. Германия трябва да достигне Каспийско море, за да си осигури контрол върху петролните полета в Кавказ. Превземането на тази територия би прекъснало и ключова артерия за снабдяването на СССР със западни ресурси от ленд-лийза, както е известна програмата "Заем-Наем".

Една от спомагателните цели в Южна Русия се оказва лежащият на река Волга, Сталинград. Той е важен индустриален и логистичен център. Превземането му обаче не е задължително необходимо за успеха на новия германски план.

Хитлер счита, че падането на града, наречен на Сталин, ще доведе до съществена загуба в морала на Червената армия. Той лично пренаписва оперативните цели за кампанията от 1942 г., като ги разширява значително, за да включи окупацията на Сталинград.

Настъплението към Сталинград

Немската група армии Юг трябва да осъществи блицкриг през южните руски степи в Кавказ. Хитлер обаче се намесва и нарежда групата армии да се раздели на две. Група армии Юг (A), под командването на Вилхелм Лист, трябва да продължи да напредва на юг към Кавказ.

Група армии Юг (Б), включваща 6-та армия на Фридрих Паулус и 4-та танкова армия на Херман Хот, трябва да се придвижи на изток към Волга и Сталинград. Група армии B се командва от генерал Максимилиан фон Вайкс.

Битките започват през май 1942 година на територията на Източна Украйна. Първоначално, всичко за Хитлер е движи по план. До края на юли германците изтласкват руснаците през река Дон. До река Волга остават само 65 км. Берлин поверява левия фланг на своите италиански, унгарски и румънски съюзници.

На юг група армии А настъпва в дълбочина към Кавказ, но напредването се забавя заради усложняване на логистиката и отдалечаване от основните складове. Група А се оказва съществено далеч от група Б.

Вместо да промени заповедите за група Б и да ги насочи на юг, Хитлер е непреклонен в желанието си да превземе Сталинград. Той провъзгласява, че всички мъже в него трябва да бъдат убити, а жените и децата - депортирани, тъй като населението на града е "напълно комунизирано и особено опасно".

Съветското командване успява да предвиди, че създаващата се ситуация може да крие козове за Червената армия.

Градски бой в индустриални мащаби

Червената армия получава достатъчно индикации за намеренията на Вермахта, за да стартира отрано подготовката по отбраната на града. През Волга са евакуирани зърно, добитък и железопътни вагони. Така много от икономическите ресурси на града се оказват спасени. Сталин обаче отказва да евакуира 400 000 цивилни жители на Сталинград.

В края на юли военновъздушните сили на Берлин, Луфтвафе, започват да бомбардират града. Само за 48 часа падат 1000 тона бомби - повече от падналите над Лондон.

90% от жилищния фонд на града е сринат. Загиват множество цивилни. Вермахтът започва настъплението си през август. При него са пленени близо 40 000 цивилни, които са откарани в Германия за робски труд. Много обаче са убити.

Тракторният завод в Сталинград, който произвежда танкове Т-34, не спира работа, докато немските войници не започват да водят сражения на територията му.

Персоналът и студентите от местния технически университет сформират отряд, който сглобява танкове от остатъчни части в полуразрушената фабрика. Тези танкове, небоядисани и без мерници, могат да стрелят само от упор. Те се отправят на почти самоубийствени мисии. Към края на лятото всички оцелели цивилни участват в защитата на града. Тези, за които няма оръжие, копаят окопи, укрития и тунели.

Червената армия превръща руините в окопи

Снимка: Hulton Archive/Getty Images

До края на август група армии Юг (Б) най-накрая достига Волга, северно от Сталинград. Боевете в града стават все по-ожесточени. Към този момент почти всички сгради са се превърнали в руини, а снабдяването на съветските части става все по-трудно.

На 14 септември германската армия предприема масирана атака, целяща бързото превземане на града. Тя обаче се проваля. Червената армия успява да прехвърли войски от другия бряг на Волга, които да парират настъплението на цената на огромни загуби.

Битката за града преминава на други обороти. Водят се интензивни боеве сграда за сграда.

Съветски взвод под командването на сержант Яков Павлов се барикадира в четириетажна постройка с добра видимост. Тя е обозначена като Festung ("Крепост") на германските военни карти. Сградата е наречена "Къщата на Павлов", а немските войници не успяват да я превземат при многобройните си атаки.

Нито крачка назад и съветските тактики за градски бой

Червената армия превръща многоетажни жилищни блокове, фабрики, складове, домове и дори руини в поредица от добре защитени опорни пунктове. Живата сила в града непрекъснато се обновява чрез прехвърляне на допълнителни войски през Волга. При загуба на позиция обикновено се прави незабавен опит тя да бъде превзета със свежи сили. Битки се водят дори в канализацията на града. Всички те са ожесточени и понякога дори ръкопашни.

Човечеството за пръв път става свидетел на толкова интензивни градски боеве. Немските войници горчиво се шегуват, че са превзели кухнята, но все още се бият за хола и спалнята. Тези анекдоти отразяват реалността в Сталинград. Боевете на и около Мамаев курган, хълм над града, са особено безмилостни.

Снайперисти и от двете страни използват руините за прикритие, за да затруднят още повече дори най-малкото придвижване на врага.

Германската армия успява да превземе 90% от разрушения град

Снимка: С. Върбанова, Dir.bg

Ожесточената съпротива на Червената армия е едновременно умишлена тактика, но и спазване на заповед, издадена от Сталин на 28 юли 1942 г. Станала известна с нарицателното "Нито крачка назад", тя предвижда сформирането на блокиращи отряди. Целта им е да застрелват или арестуват всеки, който отстъпва и бяга назад от фронта. Сформирани са и наказателни батальони - Щрафбати. В тях се пращат осъдени от военен съд и затворници. Щрафбати се бият в най-опасните участъци на фронта.

След три месеца бавен напредък, германците най-накрая достигат бреговете на Волга, превземайки 90% от опустошения Сталинград. В началото на ноември те разделят останалите съветски сили на два тесни джоба. Волга започва да замръзва, което влошава съветското снабдяване. Въпреки това боевете продължават, особено по склоновете на Мамаев курган и в северната индустриална част на града.

Операция Уран

Съветското командване разбира, че Вермахтът започва да се изтощава от интензивния градски бой. Задъхването се усеща по всички части на южния фронт. Зимата на 1941/42 година е показала, че студеният сезон е по-труден за немците. Москва решава да осъществи своята контраатака с настъпването на студовете в края на 1942 година.

Поради пълното съсредоточаване върху Сталинград, Берлин пренебрегва позициите си по естествената отбранителна линия на река Дон.

На южния фланг на Сталинградския сектор фронтът се държи само от румънската 4-та армия.

Генерал Фридрих Паулус командва операцията по превземането на Сталинград. Той осъзнава очертаващите се пропуски по северния и южен фланг. Вследствие на това той иска разрешение да изтегли 6-а армия зад Дон. Подобно на Сталин, Хитлер забранява всяка крачка назад.

През есента съветските генерали Георгий Жуков и Александър Василевски, отговарящи за стратегическото планиране в района на Сталинград, концентрират сили в степите на север и юг от града.

На 19 ноември 1942 г. Червената армия започва операция Уран, атакувайки северно и южно от Сталинград.

Числено превъзхождащата, но зле оборудвана, румънската 3-та армия не успява да задържи северния фланг. Тя е прегазена за броени часове.

Обрачът около Сталинград лишава немската армия в него от снабдяване

Снимка: С. Върбанова, Dir.bg

Отговорът на Вермахта е едновременно хаотичен и нерешителен. Лошото време пречи на ефективните въздушни действия срещу съветската офанзива. Група армии Б е в безпорядък и е изправена пред силен съветски натиск по всичките си фронтове.

На 20 ноември започва втора съветска офанзива (две армии) на юг от Сталинград срещу точки, държани от румънския 4-ти армейски корпус.

На 23 ноември клещите, сформирани от север и юг, се затягат и обгръщат Сталинград в обръч. В края на ноември 265 000 германски, румънски, италиански и хърватски войници се оказват обкръжени, към тях има още около 65 000 "спомагателни доброволци".

Една от причините Хитлер да настоява за "оставането на позиция" са уверенията на райхсминистъра на авиацията Херман Гьоринг. Той е убеден, че ще може да снабдява войските на Паулус по въздух, като всеки ден им доставя 300 тона провизии.

Съветските войски успяват да организират бързи атаки, към превзети от немците позиции

Снимка: Hulton Archive/Getty Images

Лекомисленото обещание на Гьоринг се оказва невъзможно за осъществяване - в най-добрите си дни авиацията на Берлин успява да достави 100 тона. Изчисленията показват, че войските в Сталинград имат нужда от поне 700 тона провизии дневно, за да успеят да оцелеят до пролетта.

През декември 1942 година фелдмаршал Ерих фон Манщайн прави опит да пробие до Сталинград. Немската операция "Зимна буря" цели да прокара сухоземен коридор, разбивайки обръча. Офанзивата забуксува и спира на около 50 километра от Сталинград.

Някои офицери призовават Паулус да не спазва заповедите на Хитлер и сам да се опита да пробие, изтегляйки се от скованите в лед руини на Сталинград.

Генералът обаче решава да заеме отбранителна позиция в тях и да се подчини на нарежданията си. На 16 декември СССР започва операция Малкият Сатурн. Тя цели да изтласка противника отвъд Дон и допълнително да втвърди обръча около Сталинград.

Психологическа война

Коледните и новогодишни празници заварват обкръжената немска армия в Сталинград в незавидна ситуация. Близо 300 000 войници са гладни, с намаляващи сили и муниции. Шансовете им за спасение се стопяват бързо.

На 7 януари СССР изпраща флотилия от самолети и активира мощни високоговорители. Те призовават немците да се предадат. Към командващия генерал Паулус е отпратено и официално писмо. То е подписано от главнокомандващия на Донския фронт генерал-лейтенант Рокосовски.

Към Паулус са отправени щедри обещания. Гаранция за безопасност на всички пленени, медицински грижи за болните и ранените, "нормални" хранителни дажби и репатриране във всяка държава, която пожелаят след войната. Писмото на Рокосовски също така подчертава, че немците са в "несъстоятелна ситуация".

Паулус има 24 часа, за да приеме писмото. Той поиска разрешение да се предаде, но Хитлер незабавно отхвърля искането. Писмото е оставено без отговор.

Германското върховно командване информира Паулус: "Всеки ден, в който армията издържа по-дълго, помага на целия фронт и отвлича руските дивизии от него."

Така изглеждат улиците на Сталинград през зимата на 1942/1943 г.

Снимка: E. Kopyt/Hulton Archive/Getty Images

Кървавата баня в Сталинград продължава. Този път немците започват да се бият за всеки окоп и всяка полуразрушена постройка. До края на януари те са изтласкани от покрайнините на града и губят всякаква възможност да бъдат снабдявани по въздух.

На 22 януари Рокосовски отново предоставя шанс на Паулус да се предаде. Немският генерал иска да му бъде дадено разрешение да приеме условията. Той казва на Хитлер, че вече не е в състояние да командва хората си, които са без амуниции и храна. Хитлер отхвърля искането, обявявайки, че битката е за чест и достойнство.

На 30 януари 1943 г., 10-ата годишнина от идването на Хитлер на власт, Гьобелс прочита прокламация за героичната съпротива на войниците в Сталинград. Непосредствено след нея Паулус уведомява Хитлер, че хората му вероятно ще рухнат преди края на деня.

В отговор Хитлер повишава Паулус в ранг фелдмаршал. Немският лидер отбелязва, че няма данни германски или пруски фелдмаршал някога да се е предавал. Подтекстът е ясен: ако Паулус се предаде, той ще се посрами името си и ще стане най-високопоставеният германски офицер, който някога е бил пленяван. Хитлер вярва, че Паулус ще се бие до последния човек и след което ще се самоубие.

На следващия ден фронтът се срива. Съветските сили стигат до входа на германския щаб в разрушения универсален магазин ГУМ. Паулус се превръща в първия и единствен пленен фелдмаршал на Германия.

Централният джоб, под командването на Валтер Хайц, се предава същия ден, докато северният джоб, под командването на генерал Карл Щрекер, издържа още два дни.

В четири сутринта на 2 февруари Щрекер е информиран, че един от неговите офицери е отишъл при Червената армия, за да преговаря за условията за предаване.

91 000 изтощени, болни, ранени и гладуващи войници попадат в плен. Сред тях са и 22 генерали.

Удържането на Сталинград дава преки последствия върху ситуацията на Южния фронт

Снимка: С. Върбанова, Dir.bg

След приключването на битката Берлин използва шведския дипломатически корпус, за да отправи директна оферта към Сталин. Хитлер предлага да върне пленения на фронта син на съветския лидер Яков Джугашвили, а в замяна да получи маршал Паулус и останалите генерали, пленени в Сталинград.

"Само си помислете колко много наши синове са свършили в лагери! Кой би ги заменил с Паулус? По-лоши ли са те от Яков?", заявява Сталин. Според други съветският лидер допълва, че никога не би разменил маршал за обикновен лейтенант. След отказа немците разстрелват сина на Сталин през април 1943 година.

Най-кървавата битка в човешката история

Битката за Сталинград се води за всяка сграда и за всеки метър земя. Сраженията продължават от август 1942 до февруари 1943. Те се водят в града и в околностите му. Броят на убитите, безследно изчезналите, ранените и пленените е огромен.

Берлин губи над 800 000 души. В това число влизат немските войници сражавали се за града, както и за пробиването на коридор към него. Италианските, румънските, унгарските и хърватски сили също са част от това число, като техният брой е поне 300 000.

За щастие България не позволява армията ни да бъде използвана в кампанията на Берлин срещу СССР. Цар Борис забранява дори изпращането на доброволци към Източния фронт.

От пленените 91 000 души едва 5000 доживяват да се завърнат в Германия след войната.

Зимата се оказва особенно тежка за обкръжените войници

Снимка: Hulton Archive/Getty Images

Броят на съветските загуби е по-голям и възлиза на над 1 милион. В това число влизат и загиналите цивилни. В началото на войната Сталинград има население от 400 000 души, през февруари 1943 година живи са останали между 10 и 50 хиляди.

Точният брой на загиналите е труден за определяне. Дори днес ехото на войната продължава да отеква. Сталинград вече се нарича Волгоград. Въпреки това всяка година около него продължават да се откриват стотици човешки останки.

Сталинград често е описан като най-голямото поражение в историята на германската армия. Битката се определя и като повратната точка във Втората световна война. Шеста армия на Германия престава да съществува, а силите на европейските съюзници на Берлин, с изключение на Финландия, са разбити.

Хълмовете на Волгогад са се превърнали в своеобразни гробници за десетки хиляди души

Снимка: iStock by Getty Images

"Чувствах, че Русия никога не може да удържи. Кавказ щеше да падне, а заедно с него и нашата ахилесова пета - Абадан. Следваше колапс на Близкия изток, Индия и т.н. Как щяхме да се справим с германските сухопътни и въздушни сили след поражението на Русия? Англия отново щеше да бъде бомбардирана, а заплахата от нахлуване да се възроди. А сега! Започваме 1943 г. по начин, на който никога не бих посмял да се надявам", заявява британският генерал Алън Брук, началник на Имперския генерален щаб в Лондон.

Независимо от стратегическите последици, битката за Сталинград носи и много силно символично значение. Новината за нея отеква по целия свят. След Сталинград САЩ, Великобритания и СССР решават, че войната ще се води до пълната капитулация на Берлин. Поражението на Германия става все по-вероятно и очаквано дори от нейните офицери.

За последните 80 години са написани множество книги за Сталинград. Заснети са филми и са направени компютърни игри. Въпреки това споменът започва да избледнява. Героичният патос и адреналинов екшън излизат на преден план, измествайки ужаса на тоталната война.

ИЗБРАНО