На 13 май 1981 г. на площад "Свети Петър" във Ватикана хиляди тръпнат в очакване да видят папа Йоан Павел II. Вместо празник обаче, срещата с папата се превръща в истинска трагедия, когато четири изстрела заглушават радостните възгласи на събралата се тълпа и той пада тежко ранен. Стрелецът Мехмет Али Агджа - член на ултранационалистическата турска организация "Сивите вълци", е арестуван и пратен в италиански затвор да излежава доживотната си присъда.
Атентатът срещу главата на Римокатолическата църква не само обостря напрежението между силите от двете страни на Желязната завеса тогава и се превръща във война между разузнавателните служби на десетки държави, но и оставя траен белег върху българския авторитет, макар и оцелелият Йоан Павел II да споделя на президента Георги Първанов при визитата си у нас, че никога не е вярвал в "българската следа" в престъплението.
41 години по-късно около атентата все още има неизвестни. България е оправдана по случая, но конспиративните теории не спират да витаят в общественото пространство. И дори и историята за покушението да е разказвана стотици пъти, все още остават факти, които или са неразкрити досега, или се знаят от малцина.
Именно затова Dir.bg разговаря с един от експертите по темата в България - разследващия журналист от БНТ Богдана Лазарова, която през 2009 година печели престижната награда Golden Umbrellа на международния медиен фестивал Mediamixx за разследването си по случая с папата. Събирането на информация за покушението се превръща в истинска съдебна битка - Богдана Лазарова завежда дело срещу Националната разузнавателна служба.
"Първоначално отправих искане по Закона за достъп до обществена информация до НРС да ми бъдат предоставени документите на българското разузнаване за атентата срещу папата. Получих отказ. Тогава заведох дело във Върховния административен съд и го спечелих. Така, благодарение на това решение на съда, НРС беше принудена да разсекрети документите и те да ми бъдат предоставени за четене. През това време обаче, докато течаха съдебните заседания по делото, неколкократно бях канена в НРС на срещи, на които ми беше предлагано да ми се дадат някакви отделни листове, а аз да си изтегля делото от съда. Аз обаче не се съгласих на такава сделка. Да не забравяме, че това не са лист или два, всичките 4 специални служби на държавата са работили на пълен капацитет по този случай в продължение на 10 години - това е огромен обем документи!", разказа пред Dir.bg журналистката.
За последната ѝ среща в НРС дори излязла статия, в която се отбелязвало, че тя била "последният човек, видял шефа на архива на разузнаването Божидар Дойчев, преди да се самоубие".
"И досега считам тази статия за натиск върху мен и за опит да ми се повлияе по делото", подчертава Богдана Лазарова.
И все пак мисията е била успешна - журналистката успява да разгърне досието "Папа", а днес разкрива пред Dir.bg и някои от неизвестните факти около обвития в съмнения атентат срещу Йоан Павел II.
Джобното тефтерче на Мехмед Али Агджа, тайните разговори с Турция и връзката с Ал Кайда
Според Богдана Лазарова в малкия бележник на Агджа имало български адреси и имена.
"В джобното тефтерче на Мехмед Али Агджа фигурират български адреси и дори имена. Адресите са изписани на латиница саморъчно от Агджа", казва тя.
Единият адрес бил в Пловдив на улица, чието име е било сменено още през 1982 г.
"Официално на този адрес е живеел ром с българско гражданство, с основно образование и осъждан", обяснява Богдана Лазарова и добавя: "Вторият адрес е в Асеновград и под него е написано име, също на български гражданин, живял по това време там, който е от турски етнически произход и носи турско име".
Друг интересен факт от разследването е, че "Българското разузнаване разкрива, че през лятото на 1980 г, когато Мехмед Али Агджа е престоял 33 дни в България, е разговарял шест пъти от стаята си в хотел "София" със странен телефонен номер в Истанбул, който се оказва на фирма "Тунч Тиджарет" - прикритие на турското разузнаване МИТ".
"Чрез секретни проверки е установено, че този телефон се намира в квартал на Истанбул, където са разположени службите за разпити на МИТ и разузнаването на жандармерията. Друг от посочените от Агджа пред италианското следствие телефонни номера в България се оказва на българското военно разузнаване, който при това може да се намира само от служебен телефон от централата на военното министерство. Петър Христозов, който приживе казваше, че е полковник от руското военно разузнаване ГРУ, смята, че всъщност това е била е първата акция на Ал Кайда. Сега американците признават, че това е първото дело на Ал Кайда", заявява Лазарова и добавя:
"Истината е останала между Агджа и Папа Йоан Павел II, когато папата отиде в килията му и двамата разговаряха в пълна тайна, без записи и подслушване на четири очи. Тогава Агджа прошепна на ухото на папата истината - кой и защо му е поръчал атентата. Каква е тя обаче, си остана между двамата".
Покушението срещу папата е трябвало да бъде приписано на арменска терористична организация
"Интерес представлява и едно писмо. В него пише, че да бъде убит папата е било взето от Турския национален съвет за сигурност. Писмото е собственоръчно предсмъртно писмо на ген. Стоян Савов, бивш заместник-министър на вътрешните работи и заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност, написано преди той да сложи край на живота си", споделя Лазарова.
По думите ѝ в писмото генералът посочва още, че "покушението срещу папата е трябвало да бъде приписано на арменската терористична организация "Ассала", за да бъде парализирана дейността й, от която за кратко време тогава в Европа са били убити около 30 турски дипломати".
"Изпълнението, по думите на ген. Савов, било възложено на МИТ, турската разузнавателна служба, която избрала Агджа за стрелец", казва журналистката.
В България са водени две дела за атентата
"Първото е било образувано още по време на следствието и процеса в Рим и е имало за цел да оневини българите и да бъде измъкнат от затвора и върнат в България Сергей Антонов. Фактите в него не са пълни, защото целта му не е била да се установи истината, а да се спасят българите", уточнява Лазарова.
"След демократичните промени президентът Желю Желев поиска веднъж завинаги да се приключи с двата случая, които целият свят свързва с България - за атентата срещу папата и за убийството на писателя Георги Марков в Лондон. Тогава са образувани нови следствия в Националната следствена служба и по двата случая. Така е образувано второто българско дело за атентата срещу папата. По него вече разпореждането е било да се стигне до истината. Следователите са допуснати до светая светих на три от службите - Първо и Второ главно управление на ДС (разузнаването и контраразузнаването) и военното разузнаване. И двете дела никога не са стигали до съд, но и не това е била целта им. Второто дело за атентата срещу папата е събрало 80 тома материали. Когато обаче по същия ред поисках достъп и до това дело, което се съхраняваше в Националната следствена служба, на мен ми бяха предоставени само двайсетина тома, при това в новички папки с току що преснимани на ксерокс материали - тоест, беше ми дадена една четвърт от всичко събрано там. Това неизбежно поражда съмнения, дори и човек да не е имал никакви факти за намеса на България в случая, и поражда въпроса: какво скриха по случая", разказва журналистката и споделя, че има информация, че дори голяма част от документите на българското разузнаване са били напълно унищожени.
Съдбата на тримата българи, обвинени за участие в покушението - експерименти, мълчание, мистериозна смърт
Сергей Антонов, тогава ръководител на бюрото на Българска гражданска авиация Рим, е нарочен за организатор на атентата срещу папа Йоан Павел II. Арестуван е, а няколкото години в затвора му се отразяват меко казано странно.
"Два психологически портрета са правени на Сергей Антонов - преди ареста му и след пребиваването му в затвора "Ребибия". Направил ги е Илия Илиев, кадрови офицер в разузнаването, лекар, специализирал психиатрия и наблюдавал здравословното състояние на Сергей Антонов през цялото време до връщането му в България. Психологическите портрети са поръчани за групата, сформирана на правителствено ниво за работа по случая "Сергей Антонов", обяснява Богдана Лазарова и продължава:
"Илия Илиев описва Сергей Антонов преди ареста му така: "Преди ареста Сергей Антонов е бил от тази категория хора, за които българският народ има хубаво определение - "На мравката път струва". Скромен, с изразен афинитет към малки деца, човек, който с никого не е влизал в конфликт, усмихнат, услужлив, даже понякога до комизъм. Човек, за когото няма нито една информация да е излъгал, да е ощетил някого".
Когато се върнал в България през 1986 г., Сергей Антонов бил "психически разбит и неадекватен".
"До края на живота си той остава неконтактен, изолиран от външния свят, не е контактувал почти с никой. Доста хора са го смятали за душевноболен. Според Асен Марчевски, дългогодишен преводач на посолството ни в Рим и преводач на процеса за атентата срещу Папа Йоан Павел II, Сергей Антонов е бил с най-лабилната психика от всички в посолството на България в Рим. Така тежките разпити и огромния психологически натиск върху него по време на следствието в Рим и на 4-те години в затвора, го сриват психически", допълва Лазарова.
По думите ѝ по време на предварителното следствие е изтекла информация, че Антонов е подлаган на експерименти с психотропни вещества, но това остава недоказано.
"Факт е обаче, че той се завръща в България буквално като развалина. Въпреки непоносимостта му към лекари, тук са му правени няколко изследвания точно поради тези съмнения и проф. Иван Темков тогава казва, че поведението на Антонов е "особен вид аутизъм", отбелязва журналистката и разказва за последните години от живота му:
"В последните 20 години от живота си, преди да си отиде от този свят, Сергей Антонов живееше на втория етаж на една стара кооперация в центъра на София и контактуваше единствено с дъщеря си и един-двама свои приятели. Постепенно държавата и обществеността го забравиха. Едва през 2002 г правителството на Симеон Сакскобурготски му отпуска пожизнена пенсия от 160 лв. Единствено съседи разказват, как всяка вечер в полунощ той си пускал химна. В последните дни никой от тях не успял да се свърже по телефона с него въпреки многократните позвънявания и когато отишли на 2 август 2007 г, се наложило да разбият вратата на жилището му. Така го намерили мъртъв."
Другите двама българи - Тодор Айвазов, завеждащ финансовата служба към посолството на България в Рим, и полк. Желю Василев, кадрови офицер от военното разузнаване, тогава секретар на военния аташе в посолството ни в Рим, се спасяват от арест в Италия, защото по това време се намират в България.
"Тодор Айвазов потъна в забвение по същия начин като Сергей Антонов. Никога на нито едно събитие или конференция, свързана с тези събития, Тодор Айвазов не беше поканен. Той самият запази мълчание през цялото време. Аз се срещах и разговарях с него покрай моето разследване за българските документи за атентата срещу папата, но той не пожела да застане пред микрофона и да каже каквото и да било. Почина на 72 г. през 2016 г. от скоротечен рак", спомня си журналистката.
"Повече мистерия има в смъртта на Желю Василев. Няколко години след събитията той умира само на 52 г. при странна катастрофа на пътя между родния му Казанлък, където е бил, и Мъглиж. Тръгва с колата си рано сутринта. Пътят е абсолютно пуст по това време. И на права равна отсечка насрещен камион го блъсва челно и го убива. Не е ясно дали е водено следствие за катастрофата. Той също никога нищо не е говорил за събитията около атентата срещу Папа Йоан Павел II", казва Лазарова.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}