11:29 | 16.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Наши кораби в плен на войната: След 8 г. в Суецкия канал "Васил Левски" бе нарязан за скрап в Сплит

Заради преградено и минирано трасе българският плавателен съд остава блокиран в Голямото горчиво езеро

11:28 | 15 април 2022 | Автор : Лилия Чалева 50 9474 Снимка: Скрийншот

Историята за кораба "Царевна" в Мариупол ни връща към друг подобен случай - през далечната 1967 година, когато избухва Шестдневната война между Израел и арабските му съседи Египет, Йордания и Сирия.

Русия - Украйна

По това време българският товарен кораб "Васил Левски" е в Суецкия канал, заедно с още 14 други плавателни съда. И въпреки че военният конфликт продължава по-малко от седмица, остават блокирани там през следващите 8 години. Причината - пътят е миниран, а потопени стари кораби от египетската армия преграждат двата края на морския проход, за не мине оттам врагът.

Сходна е и ситуацията, в която изпадна и корабът "Царевна". Руската инвазия на 24 февруари го завари в Мариупол и остана заклещен там. За града се водят ожесточени битки. Пристанището не работи, подходите към него са минирани и два крана вече са потопени там.

Историята на моторния кораб "Васил Левски" започва от 1957 г. в английския град Мидълсбърг и приключва през 1975 г. с провлачването му до Сплит и наразяването му за скрап.

След 10 г. плаване в капана на войната

На 19 юни 1957 г. в Мидълсбърг, Англия, вдига българското знаме новозакупеният с кредит от китайската банка "Банк ъф Чайна" моторен кораб "Васил Левски". Той е построен като държавен търговски плавателен съд с възможности за мобилизация като ескортен самолетоносач, собственост на британското правителство и влиза в строя на 12 декември 1944 г. Максималната му дължина е 131,1 метра, широчината - 17,4 метра (дедуейт 8767 тона). На ходовите изпитания развива скорост от 12 възела. До закупуването му от Параходство "Български морски флот" той вече е преустроен като сухотоварен кораб и плавал под панамски и британски флаг.

Първият рейс на кораба под името "Васил Левски" и български флаг е през 1957 г. от Ротердам, където натоварва торове за Индия.

Десет години по-късно - на 5 юни 1967 г., точно когато корабът се присъединява към конвой от товарни кораби, преминаващи през канала, започва Арабско-израелската война, известна още като Шестдневна война и Юнска война.

Израел предприема атака срещу близките египетски летища. Израелските бомбардировачи прелитат едва десетина метра над водата, използвайки товарните кораби като прикритие, преди да унищожат египетските въздушни бази в Ел Кабрет, на километър и половина западно от канала.

По това време в Суецкия канал се намират общо 15 кораба - 4 британски, 2 американски, 2 шведски, 2 полски, 2 западногермански и по един френски, чехословашки и български.

По-късно същия ден египетският президент Гамал Абдел Насър нарежда на корабите да спрат пътуванията си. Четиринадесет съда се събират в Голямото горчиво езеро. За да попречи на враговете си да получат достъп до канала, Насър го затворя от двата края, задържайки корабите между две враждуващи армии, с израелските сили на източния бряг и египтяните на запад.

Конфликтът завършва още на 10 юни с поражение над арабската коалиция от страна на Израел. В края на войната противниковите армии остават позиционирани в двата края на канала, без каквито и да е прогнози за евентуалното му отваряне.

Войната е разработена стратегически и инициирана от генерал Моше Даян - тогавашен израелски министър на отбраната. Сред причините за Израел са "натискът" на Египет върху мироопазващия корпус на ООН (разположен след Синайската кампания от 1956 г.), египетската военноморска блокада (затворила залива Акаба за израелски кораби), съсредоточаването на арабски армии по израелските граници през май 1967 г.

В резултат на войната Израел превзема Западния бряг и Източен Йерусалим от Йордания, Голанските възвишения от Сирия и ивицата Газа и Синайския полуостров от Египет. За щастие, и може би някак по чудо, никой от блокираните кораби не е ранен в битката.

Корабът "Васил Левски"

Снимка: Държавен архив – Варна

8-годишната блокада

Още в началото на Шестдневната война египетската армия потопя няколко морски съда от двете страни на канала, за не може врагът да мине по него. Така 15-те товарни кораба, станали известни като Жълтия флот, се оказват в капан.

Първият месец от блокадата е "като ваканция", разказва полският капитан на кораба "Джакарта". Постепенно обаче изолацията и несигурността започват да се превръщат в кошмар.

Капитанът на "Васил Левски" Коста Костов обяснява ситуацията до Българския морски флот (БМФ) и Военноморските сили, но Радио Александрия предава, че ако "Васил Левски" не прекрати сеансите, капитанът ще бъде разстрелян.

И макар бойните действия да приключват бързо, никой от двете воюващи страни не отива при закъсалите кораби. Запасите от храна и вода започват да намаляват, а от БМФ не обръщат внимание на радиограмите от "Васил Левски".

Тогава капитанът сигнализира лично на тогавашния държавен глава Тодор Живков. Едва тогава се обажда посланикът ни в Кайро и казва екипажът да се подготви за репатриране. На борда са оставени само част от моряците, като на всеки пет-шест месеца започва да се прави ротация на всички заседнали кораби за поддържане корабите в прилична форма. За осемте години заточение е изчислено, че около 3000 човека са минали през корабите.

Един от сменените екипи на кораба "Васил Левски" по време на 8-годишната блокада в Суецкия канал

Снимка: Военноморският музей

Междувременно, на петия месец от принудителната блокада в Суецкия канал, екипажите от корабите решават да се съберат и да основат "Асоциацията на Голямото горчиво езеро" и организират различни занимания, за да им минава времето - игра на карти, барбекюта, състезания по водни ски и дори футболни мачове на най-големия морски съд на американския MS Port Invercargill. На българския кораб са кинопрожекциите. Френският кораб Sindh става популярен заради хубавата си кухня и поканите за вечеря. Шведският Nippon разполага със собствена зала за тренировки.

Според статия в сайта на Военноморския музей на Ливърпул: "Западногерманският кораб Muensterland е имал пълни хладилни отделения с австралийско грозде. Предоставили са го на българския "Васил Левски", чийто екипаж го използвал за производството на отлично "бренди"...

В края на първата година корабите организират и своя "олимпиада", която съвпада с летните Игри в Мексико Сити през 1968 г. Дисциплините били 14, сред които плуване, гмуркане, висок скок, стрелба. Най-много медали печели полският екипаж, германците са втори, а британците - трети.

"Морски вестник" разказва, че при смяната на българския екипаж под командването на капитан Иван Сакъзов, "той изработва на ръка пощенски марки и ги разпространява сред колегите си от другите кораби за спомен от конфликта, осъдил корабите на дългогодишно бездействие". През 2017 г. Военноморският музей във Варна прави изложба "Филателно море". В нея показва и проекти за картички, изработени от капитан Сакъзов върху стари навигационни карти по време на блокадата.

Снимка: Дигитален архив на „Морски вестник”.

По време на сменния екипаж под командването на капитан Иван Сакъзов той изработва на ръка пощенски марки и ги разпространява сред колегите си от другите кораби за спомен от конфликта, осъдил корабите на дългогодишно бездействие.

Ръчно рисувани върху стари навигационни карти проекти за картички на кап. Иван Сакъзов

Снимка: Военноморският музей

Две години преди края на блокадата американският SS African Glen е потопен при обстрел на израелската армия срещу наблюдателен пост на египетските войски.

Суецкият канал е отворен отново чак през 1975 г., след като били извадени останките от потопените кораби и множеството мини. Въпреки полаганите грижи от страна на екипажите оказва се, че само двата немски кораба успяват да се приберат на собствен ход в родината си. Българският товарен кораб "Васил Левски" е провлачен до Сплит (тогава в Югославия), където е нарязан за скрап. БМФ обявява за него "тотална конструктивна загуба" пред застрахователя "Булстрад" и получава договореното застрахователно покритие.

ИЗБРАНО