00:23 | 29.04.24

17-11-2017 20-11-2018

На кого да се сърдим, че спим с час по-малко? Ентомологът Джордж Хъдсън и буболечките

Отново дойде време за местене на стрелките. И пак мнозина се чудят - защо и докога?

09:14 | 30 март 2024 | Автор : Надежда Христова 24 4134 Снимки в колаж: iStock by Getty Images и Library, Wellington, New Zealand

Има две недели в годината, които споделят различна съдба от тази на останалите, но само едната от тях е крайно недолюбвана. Най-вече от тези, които обичат да си поспиват.

Избрано

Последната неделя на месец октомври и последната неделя на месец март за родените през последните 108 години в по-голямата част от света са дните, в които местим стрелките на часовника. Но докато първата не предизвиква толкова брожения, защото всъщност възстановява нормалността на астрономическото време, то преместването на стрелките с 1 час напред в последната неделя от март често става повод за полемика.

Смяната на времето започва като начин да се увеличи използването на дневната светлина, но ползите от него към днешна дата са спорни.

Кой обаче е виновникът за цялата тази бъркотия?

Мнозина сочат с пръст първия посланик на САЩ във Франция Бенджамин Франклин. През 1784 г. той пише сатирично писмо до "Journal de Paris", в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат жителите на френската столица да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина.

Под заглавие "Икономически проект за намаляване на разходите за осветление" 79-годишният Франклин описва как един път случайно се събудил в 6 часа сутринта, само защото щорите не били спуснати. За свое голямо учудване открил, че "слънцето грее още от съвсем ранни зори".

Бенджамин Франклин никога не е предлагал смяна на времето

Снимка: Getty Images

Като истински учен американският посланик изчислил, че ако парижани стават с изгрева, градът може да спести огромна сума от милионите неизползвани килограми восък за свещи и газ за лампи. Франклин предлага и някои забавни решения на проблема, включващи оръдия, стрелящи по улицата, за да събудят хората, данъци за затворени прозорци и ограничения за продажба на свещи.

Никога обаче първият посланик на Вашингтон в Париж не е предлагал смяна на времето.

Преместването на стрелките - заради страстта на един учен

Повече от век след сатиричното есе на Бенджамин Франклин един британски учен, преместил се да живее в Нова Зеландия, наистина предлага смяна на времето и то по чисто егоистични съображения - заради своята голяма страст - насекомите. Той се казва Джордж Вернън Хъдсън и е ентомолог.

Джордж Хъдсън

Снимка: Library, Wellington, New Zealand

Роден в Англия през 1867 година, Джордж Хъдсън се премества в Нова Зеландия със семейството си през 1881 година. Тийнейджърът е запален ентомолог и вече е публикувал кратка научна статия в британско издание.

Хъдсън работи като пощенски чиновник от 1883 до 1918 година и именно работата му на смени му позволява да се отдаде на голямата си страст - насекомите. През 1885 година Джордж става член на Философското общество на Уелингтън и като такъв пише множество илюстровани научни статии.

Но отдаденият изцяло на любовта си към буболечките млад учен скоро започва да недоволства срещу недостигащото му време на дневна светлина да извършва своите наблюдения. Така на 15 октомври 1895 година Джордж Хъдсън пише до колегите си във Философското общество в Уелингтън, като им излага революционната си идея - преместване на стрелките на часовника с два часа назад през летните месеци, което би му позволило да има повече време за "лов" на насекоми след работа в пощата.

Такава промяна, твърди младият ентомолог, би позволила да се използва сутрешната дневна светлина за работа и би отворила "дълъг период на почивка през деня", включително "за крикет, градинарство, колоездене или каквото и да е друго друго желано занимание на открито". Освен че спестява използването на изкуствена светлина, връщането на часовника с 2 часа назад би било особено полезно за "многобройните класове, които са задължени да работят на закрито през целия ден и които, съгласно съществуващите разпоредби, получават минимум чист въздух и слънчева светлина", пише още Джордж Хъдсън.

Изглед към град Уелингтън

Снимка: iStock by Getty Images

Така се появява концепцията, която "ражда" съвременната система за лятно часово време. Първоначално предложението на младия Джордж е посрещнато с насмешка. През следващите години обаче то започва да събира подкрепа в различни държави.

През 1907 година британският строител и предприемач Уилям Уилет (пра-пра-прадядо на фронтмена на "Колдплей" Крис Мартин- бел.ред), забелязва по време на сутрешната си езда, че завесите на домовете на работниците остават спуснати, въпреки че навън вече е светло. Разсъждавайки, Уилет стига да заключението, че ако стрелките на часовниците бъдат преместени, хората биха използвали по-ефективно дневната светлина и биха имали повече време за почивка след работа преди слънцето да е залязло.

Така Уилет пише брошурата "За загубата на дневна светлина", която изпраща до британския парламент. В нея той заявява:

"Всеки оценява дългите светли вечери и същевременно всички се оплакват от свиването им с наближаването на есента и почти всички съжаляват, че ясната ярка светлина на ранната сутрин през пролетните и летните месеци толкова рядко се вижда или използва. Въпреки това стандартното време остава фиксирано, така че почти през половината година слънцето огрява земята по няколко часа всеки ден, докато ние спим..."

Уилям Уилет защитава идеята си чак до самата си смърт

Снимка: Getty Images

Предложението му е подкрепено от Уинстън Чърчил и сър Артър Конан Дойл. Чърчил смята, че най-голямата полза от въвеждането на лятно часово време може да се види на "хилядите игрища, препълнени с нетърпеливи млади хора всяка хубава вечер през лятото". Идеята обаче е отхвърлена от парламентаристите. Въпреки това Уилет продължава да я защитава пламенно чак до смъртта си през 1915 година.

Само година по-късно германското правителство обявява, че започва смяна на времето като начин за спестяване на енергия. Увеличаването на дневната светлина през лятото осигурява по-ефективна работа на военната машина. Освен това се намалява количеството гориво, използвано за вътрешно осветление, което увеличава доставките за армията.

Виждайки какво прави Берлин на Острова бързо се сещат за идеята на Уилям Уилет. И няколко месеца по-късно промяната става факт и във Великобритания, а 10 години след смъртта на строителя британският парламент приема и закон.

Днес около един милиард души, което е само една седма от световното население, ежегодно настройват часовниците си за лятно часово време. В това число влизат по-голямата част от Европа и САЩ (с изключение на Хавайските острови и по-голямата част от пустинния щат Аризона, чиито жители предпочитат по-тъмни и по-хладни вечери).

Практиката е продиктувана най-вече от географската ширина: на местата, разположени близо до екватора (като Хаваите), например, сезонните промени в продължителността на деня са малки, така че няма нужда от смяна на часовото време.

Вредите от смяната на времето вече са повече от ползите

През последните две десетилетия гласовете срещу смяната на времето все повече се увеличават. Причините, изтъкнати преди повече от век за въвеждането й, вече не са адекватни. Проучванията показват, че при преминаването към лятно часово време в съвременното общество разходите за енергия всъщност се увеличават поради продължителното използване на климатици и компютри.

Същевременно редица изследвания показват значителни рискове за здравето, свързани със загубата на един час сън. Според психолозите и лекарите преходът от зимно към лятно часово време създава много проблеми на човека от недоспиване до депресии. А за да се съвземем от промяната психически, е необходимо повече от месец.

Вредите са най-вече върху циркадните ритми, които са свързани с процесите на заспиване - от това колко изпадаме в дълбок сън, който ни кара да почиваме. Енергията ни, когато не сме спали, е по-ниска и прибягваме към повече приемане на калории. Проучване на повече от 110 000 души, публикувано в Journal of Clinical Medicine, пък установява, че сърдечните пристъпи се увеличават значително през двете седмици след преместването на часовниците напред.

Тази година България ще премине към лятното часово време на 31 март. Така ще се спи с един час по-малко, защото часовниците се преместват с час напред. Това ще стане в 3:00 часа през нощта на 30 срещу 31 март и тогава ще стане 4:00 часа.

Но експертите съветват: "Когато дойде неделя, не се опитвайте да ставате в новото време. Погрижете се за себе си и си осигурете достатъчно сън!".