Михаил Кръстев пред Dir.bg: И да възстановим плащанията към "Газпром", газ ще имаме до декември

"Служебният кабинет няма време за промяна на геополитическата ни ориентация за 2 месеца", категоричен е анализторът

15:31 | 2 август 2022 | Автор : Ива Капкова 223 11388 Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

Михаил Кръстев е анализатор, икономически изследовател, член на Съвета по икономически и публични политики. Автор на статии на политическа и икономическа тематика. Завършва бакалавърска степен по журналистика в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и магистърска степен по "Връзки на обществеността с бизнеса" в Югозападен университет "Неофит Рилски". В момента е докторант в ЮЗУ "Неофит Рилски" с тема на дисертацията "Етически аспекти на западния капитализъм през първите две десетилетия на XXI век". Разговаряме за знаците, които даде президентът с избора на служебни министри и за това как ще гаси пожарите от кризи и какво поведение ще има 100-то правителство на България.

Президентът Радев

- Какво ни каза с този служебен кабинет президентът Румен Радев?

- Президентът Румен Радев ни каза, че има все по-малко доверие на външни играчи и залага на вътрешен кръг от своето обкръжение при съставянето на този кабинет. Има, разбира се, няколко подробности, като назначението на Крум Зарков за министър на правосъдието. Това си е откровена провокация към БСП и Корнелия Нинова, тъй като знаем, че именно Зарков е един от най-силните вътрешни опозиционери на г-жа Нинова, но с изключение на няколко такива дребни подробности, виждаме по-различен служебен кабинет, за разлика от предишния път, когато се появиха хора като Асен Василев, като Кирил Петков, а след това поеха по свой политически път. Тук, по-скоро президентът залага на сигурно и на най-близкото си обкръжение.

- БСП побърза да обяви, именно заради тези назначения на социалисти от вътрешната опозиция, четвъртото служебно правителство на Радев за реваншистко по отношение на тяхната партия. Съгласен ли сте с това?

- Това са наистина вътрешнополитически дрязги. Фактът, че има толкова социалисти в един служебен кабинет, би трябвало да радва БСП. Реваншистко ще бъде, ако започне да се прави анализ и преоценка на свършеното през последните шест месеца и съответно, дори да се стигне до някакъв тип разследвания от страна на служебния кабинет. Аз по-скоро не вярвам, че на фона на всичките кризи, с които ще трябва да се справи това служебно правителство, че ще му остане време за реваншизъм. В най-лошия за БСП и бившите управляващи случай, ще бъдат изготвени едни доклади за свършеното през последната половин година - тип, докладите, които служебният кабинет на Огнян Герджиков изготви в края на своето управление.

-Тоест, не очаквате ревизия на досегашното управление?

- Прекалено малко е времето. Ако ревизия е промяна на някои от решенията, които бяха взети от този редовен кабинет - да, може да се стигне до промяна. Тъй като президентът Радев силно критикуваше част от действията на редовния кабинет, най-вече свързани с енергетиката. Тъй че, очаквам промяна в някои от решенията, но ревизия, която обикновено редовните кабинети правят на предишното управление, и разкриване на някакви злоупотреби - по-скоро не.

- Мнозина побързаха да потърсят в назначението на непознат експерт за енергиен министър знак, че енергетиката не е приоритет за служебния кабинет? Вие как тълкувате този избор?

- Енергетиката е дотолкова приоритет, доколкото има криза в Европа, има криза и в световен мащаб. И тази криза трябва да бъде омекотена най-вече за българския потребител и бизнес, и разбира се, за най-засегнатите от липсващите газови доставки - топлофикациите, които захранват с отопление огромна част от България през отоплителния сезон. Тъй че, приоритет би трябвало да бъде осигуряване на ресурсите, за да могат да функционират, както топлофикациите, така и бизнесът. 25 хиляди предприятия, по данни на Министерство на икономиката, са засегнати пряко от доставките на газ, и съответно, 250 000 души са назначени в тях. Това е около 1/10 от общата заетост в страната, тъй че е сериозен сектор, който трябва да бъде обгрижен, трябва да бъдат осигурени съответните ресурси, за да функционира той добре. Особено на фона на рецесията, в която изпаднаха САЩ, и стагфлацията, в която в момента се намира Еврозоната, тъй като стагфлация е именно периодът, в който имаме нисък, до нулев икономически растеж и много висока инфлация. А пораженията от този процес са равносилни на рецесия. Тъй че ние трябва да се готвим за доста притеснителни икономически и финансови времена. И в този смисъл, колкото повече се подпомага бизнесът и той работи в сигурна среда, включително и с доставките на необходимия му ресурс, толкова по-добре.

- Да разбирам ли от думите Ви, че президентът ще се вслуша в призива на бизнеса, нееднократно отправян, че газ няма, а обещанието за втечнен от танкери, се е оказало само пиар и затова трябва да се поднови съществуващият договор с "Газпром"?

- Трябва да дадем хронология как беше прекратено взаимоотношението на България с "Газпром". А именно, малко след началото на войната в Украйна, българското правителство, в частност супервицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, още през март заяви, че България няма да подновява договора си с "Газпром", който изтича през декември. Единствената друга държава, която беше обявила, че няма да подновява договора си толкова рано, беше Полша. Съответно, България отказа да последва примера на Германия, Италия и много други европейски държави, следвайки изработената от "Газпром" схема, а именно - отваряне на две сметки в швейцарската банка Газпромбанк, където едната сметка да е в евро, а другата в рубли, конвертирането да става автоматично и по този начин хем европейците плащат с евро за газ, хем руснаците получават рубли, което беше тяхното искане.

По тази методика всъщност целият европейски континент продължава да се захранва с газ, освен България. Другата страна, която отказа да го направи, беше Полша, впоследствие Нидерландия - това са страните, които не получават руски газ. Макар заглавията по медиите често да са, че Русия е спряла газа на Европа, всъщност намалението на газовите доставки от началото на годината е едва около 30%. Което означава, че 70% от газа, който сме получавали на европейския континент миналата година, е получен от Европа и тази година. И си е руски.

Дали служебното правителство ще поднови отношенията - трудно, тъй като трябва да бъде сключен нов дългосрочен договор, понеже този изтича през декември. Винаги можем да си платим за оставащите няколко месеца, но те са до декември. В крайна сметка отоплителният сезон продължава доста повече, до март-април. Така че, дори и да изработим някаква схема с "Газпром" и да подновим плащанията си, ще имаме газ от тях до декември. Ако искаме да получаваме газ от "Газпром" след това, трябва нов договор. Защото тук наистина изпадаме в една ситуация, в която е важно юридическото лице, от което получаваме газ. Трите прекупвача, посредници, от които получаваме газ в момента, те са свързани с "Газпром". Те ни продават руски газ. До голяма степен за допълнителните количества от него разчитаме на Азербайджан, тъй като там също доста отдавна е изчерпан обемът на износ, който страната може да направи за ЕС. Съответно, ако получаваме допълнителен газ от Азербайджан, най-вероятно ще бъде руски. Те няма откъде другаде да получават газ, освен от Туркменистан, но не в такива обеми и със сигурност - не толкова бързо.

- Очаквате ли служебното правителство да опита да възстанови договора с "Газпром?"

- Кабинетът най-вероятно ще направи такива усилия. Дали е възможно, или не, в тази сложна геополитическа обстановка не мога да кажа. Но със сигурност ще бъдат направени такива усилия, защото танкерите, които бяха обещани, по предварителни изчисления, дори и те да достигнат до България до края на годината, ние нямаме терминали, откъдето да бъде получено това гориво. Много трудно може да бъде насочено то към мрежата. Това са логистични проблеми, с които тепърва ще трябва да се занимава служебният кабинет.

Но дори и всичко това да бъде направено, количеството просто няма да достигне. То би било горе-долу половината от необходимото. Така че, трябва да бъдат намерени и другите количества. Призивите да се намали с 15% изразходването на природен газ от ЕК, конкретно в България, са просто невъзможни, тъй като от сдружението на топлофикациите вече обявиха, че те няма как да подават 15 на сто по-малко топло към домовете на потребителите, тоест, самите потребители трябва да намалят с 15% своето потребление. Просто такава е системата, централно топлоподаване, няма как да пуснат 15% по-малко. Трябва да осъществим другия призив, който отправи Урсула фон дер Лайен - да намалим с 2 градуса температурата в домовете си през зимата, за да се навакса този недостиг. Наистина, можем само да се надяваме на топла зима, защото иначе тези призиви са абсурд.

- Външната политика е поверена на посланика ни във Франция, който обаче беше външнополитически съветник на Румен Радев. Завой към Русия, евроатлантическа вярност или балансиране между двете посоки очаквате Вие в управлението на служебния кабинет?

- България е изключително нищожен геополитически играч, тъй че ние няма как да оказваме влияние на този глобален геополитически конфликт, който наблюдаваме в Украйна. Служебният кабинет по всяка вероятност няма да наклони страната ни към Русия, нито пък ще направи страната ни още по-евроатлантическа, защото България е част от НАТО и ЕС. Няма как това да бъде променено в рамките на два месеца от служебен кабинет. Единственото, което може да бъде направено, е да не бъдат изгонени останалите руски дипломати в страната, които вече намаляха. Дали ще бъдат върнати част от тези изгонени 70 души, по-скоро не - политическата цена е прекалено висока, за да я плаща президентът, тъй като той е отговорен за свършеното от служебния кабинет. Гоненето на дипломатите беше просто един знак за вярност към евроатлантическите ценности, а реалното му изражение в дипломатическата дейност не е чак толкова високо.

- Ескалацията между Косово и Сърбия, макар и отложена с месец, как може да ни удари?

- За съжаление, конфликти изникват все по-близо до България. Това, което може да направи България като един балансьор на Балканския полуостров, е да бъде един канал на дипломация между различните сили, където е възникнало напрежение. За съжаление, наистина със заемането на крайни позиции, както беше при кабинета "Петков", ние трудно можем да бъдем този канал за дипломация. Разбира се, не би трябвало да се притесняваме да вземаме трудни решения по отношение на политиката, на икономиката, на дипломацията, но те трябва да бъдат добре обмислени. А това, което България направи в геополитическата си визия в рамките на кабинета "Петков", беше едно доста спорно решение за отменяне на ветото за присъединяването на Северна Македония към ЕС. И по този начин страната ни олекна като един от важните играчи на Балканите, тъй като един от козовете ни да изискаме съседна на нас държава да няма претенции към нашата история, култура и език, вече отпадна. Тъй че много трудно мога да си представя как в този момент, особено в политическа криза и със служебен кабинет, България би могла да бъде активен посредник на комуникация между Косово и Сърбия.

- Каква е предстартовата конфигурация за вота и кондицията на политическите сили?

- Политическите партии жънат посятото през последните две години, което бе главно скандали, размяна на взаимни обиди и поставяне на червени линии, които така опасаха политическото пространство, че партиите са в безизходица. Наблюдаваме балканизация на политическата карта в България, войната е безспирна, съюзите са крехки до невъзможни, а всеки мир е предпоследен. Очаквам все така раздробен парламент и ниска избирателна активност. Последствията от това са сериозни - видяхме, че дори редовно правителство не може да избере гуверньор на БНБ, който да не е политическа фигура, а експерт. Важни са последствията и за КПКОНПИ, и за трагичния противоконституционен избор на председател на КЕВР. Всеки оптимизъм в тази ситуация е неоправдан.

ИЗБРАНО