20:55 | 28.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Мечтата на дядо Гошо, която потъна с него в Охридското езеро

10 години съдебни саги, липсващ осъден и тишина в памет на жертвите от кораба "Илинден"

Снимка: Павлин Даскалов

Мечтата на дядо Гошо, която потъна с него в Охридското езеро

10 години съдебни саги, липсващ осъден и тишина в памет на жертвите от кораба "Илинден"

10:10 | 5 септември 2019 | Автор : Криси Димитрова 11 20494 Снимка: Павлин Даскалов

Тишина - само това остава 10 години след трагичния инцидент в Охридското езеро, когато потъва туристическият кораб "Илинден". Под водата на най-дълбокото езеро на Балканския полуостров кончината си срещат 15 българи, сред които и едно дете. Денят е 5 септември 2009 година.

На същата дата 10 години по-късно в село Антон е по-тихо от всякога. Но мълчанието на 33 наследници и още 20-ина оцелели е по-силно от крясък. Тегобата им сякаш е надвиснала както небето на жежко пладне над пустите улици по обед в селото. Вратите - захлопнати, пердетата-пуснати. По улиците - празно и прашно.

Сам бившият военен Кънчо Георгиев забива втренчено сиво-сините си очи в маранята, седнал отпред пред зеления си фургон - ту се усмихва горчиво, ту се разлютява щом заговорим за изпълнителна власт, политика, възмездие и съдебни дела. В Охридското езеро са потънали душите на трима негови братовчеди и дядо Гошо - баща на жена му. Покойният Георги Метанов бил майстор заварчик, ама от онези, на които занаята им идва отръки.

Снимки: Архив

"Със златни ръце. Ако не беше отишъл на тая екскурзия... е-хее тая къща виждаш ли я? Щях в нея да ви посрещна. Гостоприемни сме, нали сме балканджии", казва Кънчо. За трагедията в Охридското езеро говори трудно, а думите едва преглъща с малко вода и мастика. Осем от удавените жертви са от родното му село Антон. Познава ги всичките. Познава и четирите осиротели след инцидента дечица, и загиналата млада майка Мария - жена на близък негов приятел. И едното от младите момичета, което до ден днешен има страхове, наричали ги параноя и посттравматичен стрес. На кораба имало 55 български туристи от Златица, Пирдоп, Челопеч, но най-много от село Антон. 15 от тях никога не се завръщат по домовете си.

"Когато отидохме на разпознаването на труповете в Скопие в моргата - влязох пръв. Там бяха изложени снимките, беше изложено тялото на дядо Гошо. Казвам им: "Това е той!". Питат ме мога ли да покажа някакъв белег. Викам: "Преди няколко месеца тука над сляпото око имаше една пъпка, на която й правиха операция. Вероятно още седи. Дядо Гошо е баща на жена ми, с която съм от 13 години", спомня си Кънчо, а пръстът му още сочи слепоочието. Ръката му се отпуска, а другата мачка по инерция филтъра на цигарата. Погледът му все повече се отдалечава, а усмивката става все по-горчива.

"И млади, и стари, и пенсионери, и на средна възраст хора искаха да видят света. Политическата обстановка сега е такава, че вече свободно може да се пътува. Те просто искаха да видят всичко", казва Кънчо.

"Дядо Гошо ни беше на гости преди да замине. Заварявахме нещо, май една ограда. Предишните дни се чудеше да ходи ли, да не ходи ли. Ние му казваме: "Сега е времето". Тогава беше над 70 години вече, но още много жизнен, млад по душа. Стояхме на гаража да довършим работата, обядвахме, качих го на колата, закарах го да стегне багажа и на другия ден автобусът тръгна от площада на село Антон. Повече не го видяхме. Осем от загиналите са от Антон, четири от Пирдоп, има една жена от Челопеч, една от Мирково, една от Рибарица, Тетевенско. Това е трагедия за цяла фамилия, за цяло семейство - за всички роднини, близки приятели, - незабравима - докато сме живи ще ни тежи винаги", клати глава Кънчо.

Десет години по-късно съдебните дела още текат. Опечалените близки не са доволни със смешните присъди от една година, които през 2011 година получават капитанът на потънали кораб "Илинден - Сотир Филевски и хърватинът Бранко Баич. Тричленен състав с председател Милка Таневска призна единодушно капитана и експерта на компания "Германишер Лойд", дал сертификат за ползване на плавателния съд, за виновни. Но им даде минималното наказание по закон за извършените "тежки деяния срещу сигурността на лица и имущество в транспорта". На капитан Филевски му се приспаднало и времето от 5 септември до 4 декември 2009 г., когато бил в килия и след това под домашен арест. Съдът се произнесе в отсъствие на адвокатите на Филевски, който заяви, че се чувства невинен.

Снимки: Архив

Бранко Баич бе съден задочно, защото не се явил на нито едно заседание в съда. Според съда главната причина за потъването на 85-годишната лодка е скъсано въже. Филевски нарушил закона и разпоредбите за корабоплаване, защото не е поддържал системата за управление, а във фаталния ден на борда е имало повече пътници от позволеното. Те не били и правилно разположени - някои били сместени на горната палуба, макар това да е било забранено. Филевски нямал и екипаж,съответстващ на този кораб. Баич пък е считан за виновен затова, че е подписал сертификат за изправност на "Илинден" и въпреки техническите недостатъци не е издал забрана за ползване на надградената палуба, както и ограничение на броя на пътниците.

Снимки: Архив

От експертизите и свидетелските показания на процеса стана ясно, че на борда, вместо 43, е имало 55 души. Всеки турист е бил застрахован за 4500 евро. В съда се появи и мистериозен документ, подписан от Баич, според който по време на плаване пътници може да има само в затворения салон. Той е издаден два дни след потъване на кораба - на 7 септември 2009 г.

"Илинден" потъва за секунди на 250 м от брега. Два кораба, плаващи наблизо, се отзовават на помощ. Хора от брега с гумени лодки влизат да спасяват давещите се. Корабът е изваден от дъното 2 седмици по-късно.

"10 хиляди лева отпусна България като помощ за наследниците. Това беше само за погребението. Парите не решават въпроса. Оцелелите не са завеждали и няма да заведат съдебен иск. Съдебни дела водят само наследниците на трагично загиналите", обяснява Кънчо Георгиев, който е председател на инициативния комитет на близките и наследниците на загиналите в Охридското езеро.

Снимки: Архив

"Допреди 5 години идваха медии, които се сещаха за трагедията. Сега забравиха. Днес, по случай 10-годишнината от трагедията в Охрид, ще има някаква панихида там при плочата, която бе поставена още втората година. Много пъти беше поругавана от местни националисти с надписи и чупене "Бугари убийци", "бугари татари" и т.н", казва Кънчо.

Трябвало да има и паметник, но от македонската администрация били в отпуск и не успели да организират законово поставянето му тази година, когато се навършва декада от трагичния инцидент.

"Текат си съдебни дела 10 години. Сега към края на септември очакваме, че може би ще бъде последното заседание. Но може да бъде и ново начало на процеса. Ние няма да се откажем. Дела са се водили много. В Охрид в продължение на две години, когато двамата осъдени получиха смехотворна присъда. Капитанчето си излежа присъдата, който няма никаква вина за тази работа. Инспекторът по сертифицирането на кораба "Илинден" така и не се яви в съдебната зала, нито някой го потърси. Бранко Баич - хърватин. Главната вина, за да потъне корабът, е в надзора. Всяка година всеки един плавателен съд, както всяка една лека кола, минава инспекторски преглед. Казаха още веднага след трагедията, че е имало прекалено много хора на борда. Това също е причина за инцидента. Претоварен е, защото този инспектор е дал разрешение този кораб да плава с вътрешни изменения и промяна. Реконструкция е правена - преместване в трюма долу, правили са барчета, размествали са нещата, освен това са построили втора палуба, която е по-висока и при това се изменят плавателните характеристики, издига се метацентричната височина", обяснява Кънчо. Работил е години наред в Българския морски флот. Военен в пенсия, който в последните 10 години води съдебните битки в памет на дядо Гошо.

Снимки: Архив

"Бранко Баич беше осъден задочно на 1 година и не го намериха да си я излежи. Той е служител на световна сертифицираща компания, която се казва "Германишер Лойд". Кой го търси? Ние го открихме. След съдебните дела в Охрид, след това обжалването в по-висшия съд в Битоля, който потвърди присъдата от по една година - тези съдебни процеси там бяха пълен фарс. Наехме двама адвокати - баща и син от Република Северна Македония и българския ни адвокат Владимир Владимиров, който е специалист по международно морско право. Наследниците сме 33-ма човека. Бяхме повече, но някои починаха. Нашите искове са към немската компания "Германишер Лойд", защото Бранко Баич е неин служител. Имаме иск и към застрахователя на "Германишер Лойд" - "Алианс Германия", казва Кънчо.

Снимки: Архив

По негови думи Баич не е търсен да бъде вкаран в затвора.

"Резонно би било, след като е осъден, да се пусне Европейска заповед за издирване, да се задържи и да си лежи присъдата. Имам обяснение за това - за всяко едно нещо, което стане, било то измама, престъпление - знаете ли как най-лесно се разкрива?

Като тръгнеш по пътя на парите.

Договорът между македонското правителство и "Германишер Лойд" е бил секретен. Бранко Баич е бил изключително безотговорен. Той на този кораб никога не се е качвал, а се води, че е правил и предишни инспекции. Ходил съм там лично, направил съм за себе си, да кажем грубо, разследване. Там има на брега на пристанището един ресторант "Далга", означава "вълна". Там хората ми разказаха, че Бранко Баич отива, сяда на една маса. Пращат едно момченце да вика по лодките и плавателните съдове - "Айде, инспекторът дойде!" На големите кораби документите и по 500 евро да се носят. На лодките по-малко пари и така всичко се решава на масата", разкрива Кънчо Георгиев.

Снимки: Архив

След трагедията в Северна Македония, министърът на транспорта подаде оставка, но не е приета.

"Впоследствие ние не можем да разберем коя е сертифициращата компания на корабчето. И благодарение на македонските адвокати успяхме да открием този секретен договор и платежни документи. За този кораб Баич последния път е приел 500 евро, а на фирмата си е превел 300 евро. Разбирате за какво става въпрос, нали?", пита с широко отворени вече очи Кънчо. Извинява се, че се е разпалил. Влиза във фургона да направи по едно кафе и да се отърси от яда си. Но се връща с размахан пръст нагоре към небето.

"И друго - сертификатът за плаване за последните две години и за самата 2009 година го издава на 7 септември - два дни след трагедията. За какво говорим? За десет години колко документи са приложени по тия дела, които бяха в Македония, след това дело по европейски регламент и правила в Софийски окръжен съд, понеже болшинството от загиналите са от Софийска област... Там делото продължи доста години. След това адвокатите защитници на немската фирма обжалваха в Апелативния съд. Присъдата беше потвърдена и при две спечелени дела наехме адвокат в Германия, който започна запор на сметки, имущества, превозни средства на тази фирма и се оказа, че тя вече е продадена на норвежка компания, но е останала с една част в Германия. След като немският адвокат представи всички документи, новите собственици казаха: "Стоп! Дотук! Плащаме!". И уж преведоха парите, доколкото знам, по сметка на ВКС в България. Но адвокатите на немската фирма обжалват във ВКС и вече почти две години чакаме насрочване на заседание", казва Кънчо.

Категоричен е, че няма да се отказва от делата. Нито останалите 33-ма наследници.

"Ние досега не сме се отказали, само да сме живи и здрави, няма да се предадем. Не е за парите, за възмездието е. Всичко това е много просто - за всяко едно престъпление, за всяко едно нарушение трябва да се получи наказание - глоби, затвор, плащания и т.н. Такива са законите в целия свят", категоричен е бившият военен. Понеже очакват насрочването и гледането на делото във ВКС, тази година в село Антон ще пазят тишина. Така са решили.

"Всеки един такъв разговор връща хората назад към трагедията в Охридското езеро. И макар психолозите така да казват - че за проблема трябва да се говори, да се споделя, за да може травмата, която се е наслоила да се отмие, да се изтрие от паметта на човека... Но това е невъзможно, като имаме предвид, че сред загиналите е млада майка, жена на мой приятел, остави две малки деца. Едното започна да заеква след това, психиатри търсихме, логопеди и т.н. и минава времето, нормализират се нещата, но болката остава. Всеки я преживява тази трагедия по най-различен начин", обяснява вече по-спокоен Кънчо.

Снимки: Архив

Днес църквата в село Антон щяла да бъде отворена рано. Помолил кмета и всички от наследниците и близките, всеки сам да решава как да почете паметта, да си запалят по свещичка. Поглежда към къщата зад гърба си - опоскана цялата, с падаща мазилка, някогашна мандра. Отпред - малък басейн пълен с вода. Разказва ми, че навремето в нея водели пионерчетата на лагери, но водата била много студена и всички се разболявали от пневмония.

"Ако не беше отишъл на тази екскурзия, сега щяхме да ви посрещнем в ей тоя малък, семеен хотел. Двамата щяхме да го направим. Долу е помещение с три метра таван, горе стаи с балкони. Сам щеше да го направи дядо Гошо, аз щях да му помагам. Той беше със златни ръце, истински майстор и така мечтаеше - да посреща гости до 100 години, ние балканджиите сме гостоприемни. А сега остана само тая плачеща върба - засяхме я преди няколко години, искаха ми да я изкореня и да я пренесем край Дунава, някъде. Отказах, ще я оставя да й паднат клоните до земята, да стане като естествен чадър. Каква сянка е тука само, под дървото, по едни яйца ще направя да обядваме, няма да ме оставяте сега сам", отсича Кънчо и потъва в бунгалото да пусне радиото - за да не е тягостно тихо в село Антон.

ИЗБРАНО