21:32 | 02.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Крупнишките трусове раждат легендите за дядо Стойне и Водната пещера

С молитва срещу земетресения и защита на населението отец Величко Христов пази миряните

Снимка: "Изгубената България"

Крупнишките трусове раждат легендите за дядо Стойне и Водната пещера

С молитва срещу земетресения и защита на населението отец Величко Христов пази миряните

11:29 | 8 октомври 2019 | Редактор : Криси Димитрова 12 14749 Снимка: "Изгубената България"

Казват, че името на село Крупник идва от комбинацията на праславянските думи за "буца сол" и "крепост". Солта се вписва добре в легендата за плачещата невеста, чиято сянка била вградена в прочутия Кадин мост над река Струма. От сълзите й водите на реката ставали солени като море. Втората част на името Крупник, която означава "крепост" е, защото селището е голямо и някога имало такава.

Виж още Учение в Лозен разиграва разрушително земетресение край София

Наред с безбройните легенди за село Крупник, други исторически събития му отреждат ключово място във фолклора на България.

Едно от тях е кървавото Кресненско-Разложко въстание. Второто събитие са катастрофалните земетресения от далечната 1904 и 1905 година. Те са записани като най-мощните не само на Балканите, но и в Европа за последните над 150 години.

Тогава, когато земята се разцепила, се родили още две легенди - за овчаря дядо Стойне и Водната пещера със сомовете-убийци.

Буца сол сякаш засяда в гърлата на крупничани всеки път, щом чуят името на Чарлз Рихтер. Казват, че до ден днешен имат уплах, макар да не са били родени през далечната 1904 година. На 4 април районът е разтърсен от два мощни труса от 7,8 и 7,2 по Рихтер през 20 минути. Жертвите в областта са над 200, къщите на хората са изравнени със земята. Добитъкът - погинал, пропаднал в пропастите, ранен, побягнал.

Година по-късно - 8 октомври 1905 година, селото е разлюляно отново. Днес се навършват 114 години от второто земетресение в Крупник - година след катастрофата от 1904 г. Макар и по-леко, то идва, за да напомни на местните, че природата е по-силна.

"Било е нещо страшно. Възрастните все още разказват покрай тази дата спомени на техни предци. Имало и записки на свещениците, минали през църквата "Свети Архангел Михаил", разкрива пред Dir.bg кметицата на селото Иванка Чакалска.

"Трусът бил усетен в цяла Егейска и Вардарска Македония. Сринати са до основи къщите, но не е имало много жертви от нашето село Крупник - само 2-3. Причината е, че къщичките са били малки, плетени, направени от кал и глина. Това е спасило хората, които живели в тях. Повече жертви е имало в Горна Джумая", допълва кметицата.

По думите й селото още носи белезите от трусовете - цял район е отцепен покрай Кресненското ханче от свлачища. Ридове са се отделяли един от друг и страховито надвисвали. Зейвали са пропасти като паст. За секунди земята се е пропукала като от вековна суша и три дни река Струма се отичала в огромна водна пещера.

"Апокалипсис", клатят глава крупничани.

"Говори се, че във Водната пещера живеели сомове убийци, но по-скоро е легенда", казва още кметицата. Припомня поредна легенда - за млад водолаз, който едва бил изтеглен с метални въжета от дълбочините на Водната пещера. Като му свалили маската, цялата му коса била побеляла, а той все за сомовете-убийци разказвал.

"Струвало ми се е понякога, че има земетресение. Поглеждам към полюлея. Само от разказите на възрастните имам уплах от малка. Помня едно друго земетресение - в Румъния, когато бях още ученичка. То се случило доста след 1904 година, но когато говореха по радиото за него, все за това в Крупник си мислех. Та се страхувам, не само аз. Като цялото хората в Крупник си ги е страх. Някои дори казват:

"По-добре, ако има земетресение - да е през лятото, да спим по ливадите", казва Иванка Чакалска.

Преди имало дата за курбан в селото. Хората се прекръствали и благодарели на Бога, че са живи и здрави.

"Сега отец Величко Христов редовно казва молитви срещу природни бедствие, да ни пази Господ от земетресения", споделя кметицата.

Трусовете от 1904 и 1905 година буквално променят релефа на местността. И макар земетресението през 1905 да е сравнително по-леко - с магнитуд 6.4 по Рихтер, достатъчно е, за да увреди сградите, все още възстановяващи се от катастрофалните два труса, случили се предходната година.

По ирония на съдбата, през същата 1905 година, когато Крупник е разлюлян повторно, в София е инсталиран първият сеизмограф. Страната ни е с висока сеизмична активност - около 97% територията й е застрашена от сеизмични въздействия. Най-активните зони са именно Крупник, Благоевградска, Софийска, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.

Част от селищата се наводняват заради реките, които напускат коритата си по време на трусовете

Снимка: "Изгубената България"

Подробни сведения за жертвите и разрушенията в района на Крупник и Кресненското дефиле няма, тъй като по онова време тези български земи все още са били в пределите на Османската империя. Площта, на която е усетено земетресението, е около 1 400 000 квадратни километра.

До ден днешен в Крупник подробностите за този катаклизъм се предават от уста на уста. Местните признават, че следят новините за земетресенията в съседните страни, макар да знаят, че тези природни бедствия са непредвидими.

"Имаме сеизмична станция от 80-те години насам. Тя долавя и най-слабите размествания на земните пластове. Всички казват в селото - по-добре да не ходим в станцията, че да си работи успешно. Доволна съм, че я имаме, за да усетим първи, ако има опасност. Има сигнали почти всеки ден. Пожелавам си да не дава Господ на никого да преживява такива ужаси", казва кметицата.

От разрушителните 7,8 по Рихтер са минали 115 години, но местните казват, че треперят да не се събуди разломът под тях. Повечето са чували за една теория, че при големите катаклизми имало цикличност от 100 години. Едни вярват, други се кръстят, а трети се радват на слабите трусове.

"Така се отпушва земята", казват местните.

Крупничани се оказват прави почти за всичко казано по-горе - освен за цикличността.

Пред Dir.bg проф. Емил Ботев от сектор "Сеизмология" към Геофизичния институт на БАН споделя, че в близките 2 века и половина в тази зона едва ли отново ще има катастрофални трусове.

"Да, там има висока сеизмичност с по-слаби земетресения. Стотици, да не кажем хиляди, слаби и микро земетресения водят до едно значително разтоварване на напрежението. Възможността в Югозападна България да се случи катастрофално земетресение - говорим с магнитуд над 7.5 по Рихтер - не е висока. Взел съм участия в дейностите с изследване на такива събития хиляди години назад. Може да се каже, че със земетресенията от 1904 -1905 година в Крупнишкия и Кресненския регион, които са най-сеизмично активни у нас, са се разтоварили. Там е геодинамично място, движенията на повърхността са също динамични и ние ги следим, но се стига до 3-4 мм годишно разместване на блокове - малко повече са, но недостатъчни в сравнение с наблюдаваните в Гърция и Турция и т.н. При нас натрупването на напрежение става много бавно - около 290 години са нужни, а и както споменахте, поредицата от силни земетресения 7.8 - 8 магнитуд, са се случили само преди 115 години, което означава, че благодарение на високата активност от части имаме разтоварен регион. Което не означава, че няма да има трусове с малък магнитуд 6-6.5 по Рихтер. Опираме до уязвимостта на съответното строителство в региона. Там, както е в село Крупник, има достатъчно стари сгради, които могат също да пострадат", смята професор Ботев.

Катастрофалните земетресения от началото на XX век разтоварват България от напрежение за следващите 200-300 години, смятат сеизмолозите

Снимка: "Изгубената България"

В Крупник си имат строителен закон, който никой не пренебрегва. Новопостроените къщи се снабдяват с антиземетръсни шайби, издържащи на трусове над 7-ма степен по Рихтер.

Историческите факти за най-голямото земетресение казват, че то е ударило през 20 минути последователно 7,2 и 7,8 по Рихтер, а между двата труса земята се е люляла още 51 пъти. Усетило се чак в Будапеща.

Според тогавашния горноджумайски вестник "Вести" в градчето са загинали двама души, а четирима са ранени. Срутили се военната болница и турската казарма. Навсякъде в района се отворили пукнатини в земята и бликнала червеникава кална вода.

В Крупник от поколение на поколение се предава разказът на овчаря дядо Стойне, описан от местния учител Крум Костов. В деня на земетресението, по пладне, той се оказал със стадото си високо над реката в Кресненския разлом. Изведнъж видял под себе си как земята се разцепила и Струма спряла до там. Водата започнала да потъва в недрата на каньона. Околните ридове се свлекли за секунди. Дядото се спасил, бил високо. Но станал свидетел как всичко наоколо се променя пред очите му. Няколко дни река Струма потъвала в огромна водна пещера. После си проправила път сама в ново корито.

Снимка: "Изгубената България"

В книгата си "История на Крупник - от древността до наши дни" местният учител Крум Костов, запазил на белия си лист част от тези свидетелства.

"Този ден дядо Стойне Янев от село Крупник е бил на оран на нивата си в местността "Кобилака" под селото, на равното, до река Струма: "По обяд изведнъж воловете замучаха и едва успях да ги освободя от ярема. Миг след това се чу страшен грохот, сякаш земята потъна, вдигна се огромен облак прах и закри слънцето." Когато пред погледа му леко се прояснило, дядо Стойне видял пред себе си цялото поле с пукнатини и потънало с няколко метра. Цяло стадо биволи изчезнали в процепите на напуканата като лице на столетница земя. Уплашен, дядо Стойне се впуснал отчаяно да помага на не по-малко ошашавените биволарчета. На някои от биволите им се показвали само копитата от процепите и те опитали да ги дърпат нагоре. Тогава треснал вторият по-силен трус и чистата случайност ги оставила живи на повърхността на земята", пише в книгата на Костов.

Река Струма на юг изчезва, а на север започнало завиряване. Това продължило 2-3 дни, когато изведнъж бентът се отприщил и реката сама започнала да рисува новото си корито в Кресненския пролом.

Черквите в селата Сърбиново (Брежани), Горна Сушица, Мечкул, Кресна и Ораново останали с незначителни повреди, а джамиите в Крупник, Симитли и Осеново буквално се срутили.

"Крупнишкият мохамеданин Алията Морев казал на Величко Чивията: "Знак е това, Величко, знак...Дошло е време да си вземете отново земята", пише още в спомените на даскал Крум.

Тогавашният вестник "Дневник" от 8 април пише:

"Известията говорят, че турският бяс и волности са поутихнали и трусовете стреснали турците, които смятали това за божие наказание и за лоша поличба, ако не спрат злодеянията. Това е факт, който може да се констатира в пограничния град Горна Джумая. Само българската махала останала невредима, най-вече българската хубава черква, както и двуетажното училище "Арсени Костенцев". Турските частни и държавни здания се били срутили изцяло. Те са шест джамии, голямата пехотна казарма, топ хаането, барутния склад, военната болница и казармите в Крупник и Симитли, които се сринали от основи."

Същият вестник "Дневник" съобщава още, че земетресението ускорило амнистирането на поборниците от Илинденското възстание. Ускорено започват да се прилагат клаузите за амнистия от българо-турското съглашение. Само за няколко седмици се амнистират 800 заточени въстаника.

След земетресението са запазени много белези и до днес. Като пукнатините в подножието на върховете Денчо баир, Кръста и Вратичовица. Пастирчетата хвърляли камъни и се струпвали да чуват кога ще тупнат на земята. Отнемало 30-40 секунди. Показали са се смолести борови дънери от неизвестни времена, като в този район не се помни да е имало иглолистна гора. Най-видно в наши дни е срутището под връх Пеливановец на входа на Кресненското дефиле. Такива пукнатини има на запад през Влахина планина до Пехчево и Берово и на изток през Разложко и Родопите. Според директора на Сеизмологичния център от 4 април до 6 юни 1904 година земетръсите достигат 1700 на брой с главен център Малешевска планина, Пирин, Рила и Родопите.

Безспорно най-чудноватите разкази се раждат покрай появилата се от земетресението мистериозна Водна пещера в Кресненското дефиле. Преди да се построи дългият тунел при ханчето, през 50-те и 60-те години на миналия век водната пещера поглъща няколко автомобила, катастрофирали в реката по стария път, който съществува до ден днешен. Коли, които никога не се намерили, нито хората, пътували в тях. Възможно е още да е жив онзи водолаз от софийския отряд към МВР, който в края на 60-те години, привързан със здрави стоманени въжета се гмурка в Струма на това място, за да търси потънала през нощта "Волга" с четирима пътника.

Онзи, когото извадили от Водната пещера побелял и гледащ безмълвно, с блуждаещ поглед.

Но Водната пещера се оказва и пазител на района, според някои исторически анализи. На 14-18 юли 1913 година, по време на Междусъюзническата война, българската войска попада в клопката на своите доскорошни съюзници Гърция, Сърбия и Румъния. Прегрупира се, за да защити София. Гръцки дивизии под командването на краля им Константин започват офанзива по поречията на Струма и Места. Втора българска армия, под командването на генерал Никола Иванов, устройва в Кресненското дефиле "достойно посрещане на неканените гости", тръгнали да завземат столицата София. Заети са позиции над каньоните при река Струма и в дефилето се завързва четиридневно сражение. Попаднали в засадата, гърците го удрят на панически бяг назад, но там са посрещнати от Трета армия. Стотици войници на противника падат мъртви в реката точно на завоя при Водната пещера. Когато на 18 юли 1913 година боевете приключват и над Кресненското дефиле се възцарява тишината, българите тръгнали да вадят труповете от реката. Около отвора на Водната пещера, на стотина метра разстояние нагоре и надолу по течението не е имало нито един труп.

"Половината трупове на гърците изчезнаха във Водната пещера", разказвали по-късно на близките си участници в боевете.

Доказателство, че Водната пещера се появява след Крупнишките земетресения от 1904 и 1905 г. е наличието на няколко подземни реки, които извират от недрата на планината Али ботуш на гръцка територия.Те са превърнати в атрактивни туристически дестинации, а посетилите ги ахват от почуда пред единствената сила, която човек не може да предвиди - тази на природата.

Още архивни снимки от големите земетресения в България в началото на 20-и век - вижте в "Изгубената България"

ИЗБРАНО