Както Делян Пеевски предрече по-рано този месец, преди Коледа се приеха и изменения в Конституцията, и бюджет. Твърдението, че гласуваните конституционни промени няма автоматично да доведат до сериозни промени във работата на съда и прокуратурата е напълно валидно. Струва си обаче да припомним няколко неща. Първо, това е фундамент, без чието наличие останалите реформи в дългосрочен план са обречени. Второ, отпорът срещу точно тези изменения, свързани със съдебната власт, беше толкова силен при петата поправка на Конституцията през 2015 г., а и след това, че ако нямаха никакво значение, отдавна щяха да бъдат приети. Да не забравяме, че именно тогава се роди "историческият компромис" и обещанието на Бойко Борисов, че "реформата остава за след Цацаров". Всъщност остана за след Гешев, но да не издребняваме.

В какво всъщност се състоят промените?

  • Разделяне на ВСС

Висшият съдебен съвет се разделя окончателно на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет като вместо Пленум ще има Общо събрание, чиито правомощия са силно ограничени. По-важната промяна обаче засяга квотното разпределение в двата съвета. В първия съдиите, избрани от съдии най-накрая ще са мнозинство - осем членове от общо 15 (другите пет се избират от НС, а председателите на двете върховните съдилища са членове по право). В прокурорския съвет мнозинството от членовете (общо 10) ще се избира от парламента - шест, двама прокурори ще се избират пряко от колегите си, един - от следователите, а главният прокурор ще е член по право.

Целта на разделението на съветите и разпределянето на квотите е да създаде условия за засилване на съдийското самоуправление и намаляване на неправомерното влияние - прокурорско, политическо и др. - в работата на съдийския съвет. Така би трябвало да се утвърди независимостта на съда, тъй като решенията за избор на председателите на ВКС и ВАС, кариерните решения и тези за дисциплинарни производства ще бъдат преимуществено в ръцете на съдии. В същото време тази мярка следва да създаде гаранции за отчетността и ефективността на прокуратурата, тъй като би трябвало да намали прякото вмешателството на главния прокурор във вземането на решения на прокурорите. Досега те на практика бяха зависими кариерно и дисциплинарно от него, което спъваше възможността за автономност на решенията.

  • Правомощия на главния прокурор и структура на прокуратурата

С приетите изменения се премахва широкият обхват на надзора за законност. Това е оправдано ограничаване, тъй като преди прокуратурата злоупотребяваше с него и неоправдано навлизаше в разнообразни сфери на икономическия и обществения живот - проверки на повишаване на цените на лекарствата по време на Ковид пандемията, проверки на КЕВР цените за топлинна и електрическа енергия и други. Сега работата ѝ може да се съсредоточи върху повдигане и поддържане на обвинения по наказателни дела. По този начин би трябвало да се създава гаранция, че прокуратурата в по-голяма степен ще защитава обществения интерес вместо политически или икономически такъв.

Методическото ръководство се запазва. Това е важно правомощие на главния прокурор, който при наблюдение на това как редовите прокурори прилагат закона във фазата на досъдебното производство, може да утвърди единен стандарт, уеднаквяващ това приложение.

Промяната, предвиждаща, че структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела дава възможност за последващо преструктуриране на сега действащите Върховна административна и Върховна касационна прокуратура. Подобна оптимизация ще позволи по-ефективно управление на ресурсите (човешки и финансови) в системата.

  • Мандати

Мандатите на председателите на върховните съдилища остават седемгодишни, а на главния прокурор се намалява на пет години. Това, съчетано с текста, че "Съдебната власт е независима, а неин основен носител е съдът", а прокуратурата и следствието са "в системата на съдебната власт" най-накрая на конституционно ниво подчертава различния им статут и функции. Съдиите нямат началници, тъй като съдът е хоризонтална структура. Председателите на съдилища, били те и върховни, имат чисто административни функции. За разлика от тях прокуратурата е йерархична структура, в която има субординация и главният прокурор се намира на най-високата позиция в тази система.

  • Правомощия на президента, свързани със съдебната власт

Правомощието на президента на Република България да назначава и освобождава председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор се запазва. Въведен е 7-дневен срок, в който, ако президентът не издаде съответния указ, решението на ВСС/ВПС се обнародва и влиза в сила. По този начин не се дава възможност да държи на трупчета назначенията на председателите на върховните съдилища и главния прокурор.

От сега нататък

Свързаните със съдебната власт промени в Конституцията не изчерпват реформата, но наливат основата и създават кофража. Тепърва предстои да се обсъждат и гласуват промени в Закона за съдебната власт, процесуални закони, да се предприемат институционални мерси и т.н.

В тази връзка е добре да отбележим, че за да изпълнят конституционните изменения целите си, е важно как ще се проведат изборите на съдии от съдии - при последните такива се появиха данни за извършено престъпление и бяха избрани само председатели и зам. председатели. Т.е. сам по себе стандартът за самоуправление не би довел автоматично до подобряване на настоящето положение, ако не се създадат гаранции на законово ниво, че избраните от колегите си съдии ще са от различни нива на съдебната система, ще има баланс между различните региони и т.н. Това означава, че е необходимо да се осигурят условия за съставянето на балансиран съвет не само между съдебните и несъдебните членове, но и между самите съдии. По отношение на прокурорския съвет от ключово значение ще бъде подборът на членовете, избирани от парламента. Важно е на законово ниво да се предвидят механизми за текуща и последваща отчетност на ВСС, за да се избегне капсулирането и да се засили отговорността на членовете. Междувременно е възможно част от гласуваните промени да бъдат атакувани пред Конституционния съд. Дали това е умишлено заложено или не, може само да спекулираме.


Анализът е публикуван ТУК >>


Авторът Екатерина Баксанова е част от Правната програма на ИПИ от началото на 2019 г., където продължава да развива и надгражда дългогодишния си опит в областта на устройството и организацията на съдебната власт и нейната независимост. Автор е на публикации в български и международни издания в областта на съдебната независимост, фунционирането на съдебната власт, възстановителното правосъдие и др. Работила е както в неправителствения сектор, така и в международни организации (ООН).