Как ЕС печели от това да държи страните кандидатки извън съюза

Миграционното споразумение между Италия и Албания показва това

Снимка: БТА/AP

Как ЕС печели от това да държи страните кандидатки извън съюза

Миграционното споразумение между Италия и Албания показва това

19:22 | 20 ноември 2023 | Автор: Лили Линч, ips-journal.eu 27 6407 Снимка: БТА/AP

През 2018 г. министър-председателят на Албания Еди Рама заяви, че страната му никога няма да позволи на нейна територия да бъдат изградени бежански лагери на Европейския съюз. Рама заяви, че това би означавало "да изхвърлим отчаяните хора някъде като токсични отпадъци, които никой не иска". Премиерът беше категоричен. В интервю за германския таблоид "Билд" той нарече идеята "опасна" и заяви, че тя ще "превърне Албания във вълнолом за европейските бежанци".

Балканите

Пет години по-късно Рама направи обратен завой. Сега Албания е на път да стане първата страна извън ЕС, която ще се занимава от името на държава-членка на ЕС с хората, пристигащи на границите ѝ.

Загриженост за правата на човека

На 6 ноември албанският премиер подписа споразумение с крайнодясната си италианска колежка Джорджа Мелони, което ще позволи на Италия да изпрати до 36 000 души, спасени в Средиземно море, в центрове на северозападното албанско крайбрежие. Жените, децата и лицата, считани за "уязвими", ще бъдат освободени и обработени в Италия. Центровете само за мъже в Албания ще бъдат под италианска юрисдикция и ще се заплащат изцяло от Рим.

Планирани са две съоръжения с различно предназначение. В спокойния албански пристанищен град Шенджин ще бъде разположен център за приемане и проверка, а в изоставена военна база в Гядер ще бъде изграден център за задържане. Пресслужбата на италианското правителство заяви, че съоръженията ще "ускорят обработката на молбите за убежище [и] евентуалното репатриране". съобщението предизвика протест от различни среди в Албания и Италия. Двама италиански политици сравниха планираните центрове със залива Гуантанамо в Куба, където Съединените щати държат за неопределено време заподозрени ислямистки "терористи" след "11 септември".

Критиците твърдят, че планът ще позволи на Италия да заобиколи Дъблинския регламент на ЕС, който определя държавата членка, отговорна за разглеждането на молба за международна закрила. Съгласно конвенцията първата държава, в която пристига търсещият убежище, е отговорна за разглеждането на неговия случай. Планът предизвиква и други опасения: отделянето на само мъжете може да се равнява на разделяне на семейства - политика, остро критикувана от правозащитните организации, която може дори да наруши международното право.

Подобно предложение в Обединеното кралство предвиждаше "нелегалните" кандидати за убежище, които прекосяват Ламанша и стигат до Великобритания с малки лодки, да бъдат депортирани в Руанда за обработка и евентуално презаселване. По време на парламентарния контрол миналата година уволненият вече министър на вътрешните работи Сюела Брейвърман не успя да каже на депутат как такива лица, търсещи убежище, биха могли да пристигнат в страната законно.

На 15 ноември Върховният съд на Обединеното кралство обяви самата "схема Руанда" за незаконна. Съдът постанови единодушно, че търсещите убежище, изпратени в Руанда, ще бъдат "изложени на реален риск от лошо отношение", ако бъдат депортирани в опустошените от войната родни места, от които са избягали. Откакто беше обявена през април 2022 г., схемата предизвика много спорове във Великобритания. През юни миналата година първият планиран полет до Руанда беше отменен малко преди излитането след решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, взето в последния момент.

В отговор на това в политическата десница се проведе интензивна дискусия относно евентуалното излизане на Обединеното кралство от Европейската конвенция за правата на човека, подписана от всички 46 държави-членки на Съвета на Европа, като по този начин то ще остане в компанията на Русия и Беларус. Върховният съд обаче призова за помощ многобройните международни договори, ратифицирани от Обединеното кралство, заедно с вътрешните закони, които им придават действие.

Извършване на мръсната работа на Запада

В основата на тези планове за Руанда и Албания е идеята, че морското спасяване и обработката на документи ще възпрат онези, които смятат да си проправят път през Средиземно море и Ламанша. Някои експерти обаче твърдят обратното - откриването на центрове за обработка на документи в Австралия през 2012 г. е последвано от значително увеличение на броя на незаконните пресичания по море.

Планът на Албания също така беше критикуван за липсата на прозрачност. Преди обявяването на решението на Рама-Мелони не е имало обществено обсъждане или политически консултации. Смята се, че Рама се е съгласил със схемата за прехвърляне на кораби, след като е приел Мелони в Албания в средата на август. "Джорджа разговаря с мен за това преди лятото; след това разговаряхме на 15 август, когато тя дойде в Албания", каза той. "Имахме и други искания от различни държави, но не можехме да откажем на Италия". Това е част от модела, при който премиерът взема решения едностранно, извън рамките на националната сигурност или общественото обсъждане.

Всъщност това не е първият случай, в който албанското правителство се съгласява да приеме това, което Западът не иска. През 2013 г. администрацията на САЩ успя да накара Албания да приеме преместването от Ирак на около 2 800 членове на иранската опозиционна секта "Моджахедин-е Халк" (МЕК). MEK се съгласи да не участва в никакви политически дейности, докато е в Албания. Но наруши това обещание, най-вече чрез онлайн пропаганда и кибератаки срещу иранския режим, предизвиквайки в замяна парализиращи кибератаки. Тогава Рама също действа едностранно, като преустанови дипломатическите отношения с Иран и даде на дипломатите на Техеран само 24 часа да напуснат Тирана.

Преди около 17 години Албания прие бивши затворници от Гуантанамо. Неотдавна, когато САЩ се изтеглиха от Афганистан и талибаните отново взеха властта, Албания прие стотици афганистански бежанци. Повечето от тях бяха преместени в Шенджин - мястото, където се намира планираният италиански център за прием и проверка.

Някои албанци подкрепят плана за сътрудничество с Италия, като се позовават на близката история. Албания прие стотици хиляди бежанци от Косово по време на войната през 1998-99 г., когато косовските албанци бягаха от "етническото прочистване", провеждано от тогавашния югославски президент Слободан Милошевич. През пролетта на 1997 г. Албания се сблъсква с огромни вътрешни безредици, като провалът на една пирамидална схема ускорява бежанската криза: за по-малко от седмица 10 619 албанци прекосяват Адриатическо море до италианския град Пулия.

Някои албанци възприемат приемането на нежеланите пристигащи в Италия в този смисъл - като проява на благодарност, проява на национален характер и - като страна кандидатка за членство в ЕС - като отражение на "европейските ценности" на солидарност. Това обаче поражда въпроса: как обработката на търсещите убежище в други зони би проявила "европейските ценности" на държава членка като Италия?

Зад красивата реторика за солидарност и взаимност се крие по-малко ласкава картина. Балканските държави като Албания продължават да бъдат третирани от ЕС като "други" и изостанали. ЕС привлича най-добрите и най-умните им млади хора, както и евтината им работна ръка. Остават корумпирани, бедни държави, водени от компрометирани и следователно лесно манипулируеми лидери, готови на всичко, за да увеличат властта и престижа си на световната сцена.

По този начин Брюксел печели от това, че държи страните кандидатки за членство в ЕС като Албания, Северна Македония и Сърбия извън Съюза, където те са полезни като складове за мигранти и плантации за работна ръка, докато законите на ЕС за убежището и труда не се прилагат. Както заяви миналата седмица европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон по повод плана на Италия за офшоринг, "правото на ЕС не се прилага извън територията на ЕС".

ИЗБРАНО