Как да преборим наркотична и алкохолна зависимост?

Помагаме на нашите резиденти да осъзнаят връзката между своя проблем и личността си

Снимка: Личен архив

Как да преборим наркотична и алкохолна зависимост?

Помагаме на нашите резиденти да осъзнаят връзката между своя проблем и личността си

11:16 | 25 октомври 2022 | Автор: Бисер Кунчев 74 16567 Снимка: Личен архив

"Наблюдавала съм хора, мои близки и приятели със страхотни личностни качества, променили се коренно заради наркотиците и алкохола", споделя пред Dir.bg психоложката Анна Бостанджиева и продължава:

"За всеки човек в нашата общност има индивидуален терапевтичен проект, който е базиран на така наречената Формулировка по случай. Формулировката е психо-терапевтична технология, която може да бъде реализирана само от професионалист, който е психотерапевт. Чрез нея помагаме на нашите резиденти да осъзнаят връзката между своя проблем и личността си. Този план се мониторира ежеседмично със специални терапевтични групи, един дезорганизиран човек го учим чрез тези групи и на йерархия. Терапевтичната ни философия разглежда зависимостта като разстройство на цялостната личност, употребата на алкохол и наркотици е само симптом."

Време е да се запознаем с Анна Бостанджиева. Коя е тя?

Казвам се Анна Светославова Бостанджиева, родена съм в град София и съм на 29 години. Образованието ми започна в Германия, Кьолн, където завърших бакалавър "Психология и Педагогика" и продължи в университета в Единбург, Шотландия, където специализирах клинична психология. В момента работя на няколко места, имам частна практика като психотерапевт, занимавам се и с така наречени "уелнес" програми в длъжност на коуч и основната ми работа е към Терапевтичен Център "Феникс", където имаме за цел да подпомагаме възстановяването на хора, развили всякакъв вид зависимости.

Откъде и как възникна интересът ти да се занимаваш в общност, която търси разрешение на проблемите с пристрастени към алкохол и наркотици?

Бидейки в мисията за борба с наркоманиите, е редно да се каже, че зависимостите не са проблем само на общественото здраве, ами са много по-голям обществен проблем. Наблюдавала съм хора, мои близки и приятели със страхотни личностни качества, променили се коренно заради наркотиците и алкохола. Това следователно ме накара да развия свръхчувствителност и да искам да помагам точно на такива хора, което съответно допринесе за професионалното ми развитие на психотерапевт в тази област. Истина, която повечето хора не знаят, е че cost-benefit по отношение на лечението на зависимости е 1 към 20. Това значи, че един инвестиран лев в програми за лечения на зависимости дава 20 лева benefit за държавата и въпреки това не се инвестира достатъчно, ами тези 20 лева отиват към социалните разходи, престъпност или храна по затворите. Държавата плаща на държавните болници, в което няма лошо, но накрая здравните разходи, свързани с усложненията, стават много, а вместо това може да се инвестира в лечението на самата болест. Това лечение всъщност в Терапевтичната ни Общност е базирано на био-психо-социален модел, което означава, че медицинското обслужване с частта Био е много малко и е по отношения на абстиненцията само, а същинската работа е психологичната, която е фиксирана върху директното възстановяване (дълъг процес, който може да отнеме между 5 и 7 години).

Има ли еднозначен план за действие в такива случаи или работите персонално с всеки един човек, спрямо неговата личност и събития, които са провокирали неговия проблем?

За всеки човек в нашата общност има индивидуален терапевтичен проект, който е базиран на така наречената Формулировка по случай. Формулировката е психо-терапевтична технология , която може да бъде реализирана само от професионалист, който е психотерапевт. Чрез нея помагаме на нашите резиденти да осъзнаят връзката между своя проблем и личността си. Този план се мониторира ежеседмично със специални терапевтични групи, един дезорганизиран човек го учим чрез тези групи и на йерархия. Терапевтичната ни философия разглежда зависимостта като разстройство на цялостната личност, употребата на алкохол и наркотици е само симптом. Вече след 21 години събран професионален опит и експертиза, имаме капацитета да приемаме също така и по-тежки случаи. Благодарение на психиатричното ни наблюдение имаме специални програми за хора с двойни диагнози (психози в следствие на употреби). Ние сме всъщност единствената терапевтична общност, която има изработена специална технология, базирана на разработен модел за когнитивно-поведенческа терапия за двойни диагнози. Екипът ни е мултидисциплинарен: психолози, терапевти, социални работници, психиатри и доброволци. Един от най-големите ни експерти е Директора на Терапевтичната ни Общност Галя Касабова, която е с над 20-годишен опит в лечението на борбата със зависимости и е истински пример за професионализъм.

Има ли възраст, в която най-често хората прибягват до подобна зависимост?

Тенденцията е ранна възраст, проблемът е, че все повече тази възраст намалява с годините. 250 милиона лева е пазара за дрога. Преди време този пазар беше основно с хероин, след това водещото вещество става марихуаната по епидемиологичните проучвания. В момента актуален е проблемът с амфетамините и го виждаме по инцидентите на пътищата. Билката като наркотик също е много опасна, защото развива много тежки психози.

Кое е общото в симптоматиката, мотивацията и развитието на такива проблеми, погледнато и от страна на хората, но и ако разгледаме отделно алкохолна и нарко зависимост?

Загубеният контрол е общото, както и покачването на толеранса, особено при алкохола. Там имаме момент, когато настъпва така нареченото "плато" - човек пие едно и също количество алкохол без да се напива и после имаме рязко падане на толеранса и човек рязко се напива, затова и повечето алкохолици не осъзнават, че имат проблем. При наркотиците всичко се вдига директно. Проблемът не е във веществото, а е в мозъчна дисфукнция , при наркотиците е допамина, а при алкохола гама-aминомаслена киселина (киселината на спокойствието). Има три типа алкохолизъм: алкохол като антидепресант (особено срещано при жени), алкохолът като транквилизатор (като диазепам) и алкохолът като средство за удоволствие (когато имаме генетична обремененост). Тази отправна точка е свързана в Терапевтичният ни Център и с избор на терапевтични стратегии, които зависят от вида алкохолизъм. Това, което е общото между всички вещества, е асоциално поведение, имаме социално снижение, например приятел по кръчма и живот като клошар от статус на човек с инженерна професия.

Какви резултати регистра вашата общност през последните години? Успявате ли да помогнете на много хора? Има ли напълно излекувани и кога и как разбирате, че вие вече сте си свършили работата?

Терапевтичната ни общност е пионер сред терапевтичните програми за лечение на хора със зависимости. Ние сме единствените, които отговарят на европейските стандарти за добра практика с изработен специален метод с доказана ефективност. Има само две структури на Балканския Полуостров (другата е гръцка) със сериозен мониторинг на този метод, след който се създадоха стандартите и се написа ръководство, което сме предоставили на Министерството на Здравеопазването. Също така единствената дисертация написана за този метод е от наш екип и е на разположение в Софийския университет. За да се инвестира в една програма за лечение на зависимости трябва да има поне 50% успеваемост, ние регистрираме 68% . Тези резултати са изчислени на база проследяване на нашите резиденти 2 години след като са завършили програмата. Вътре в нашия метод прилагаме две терапии: когнитивно-поведенческа, когнитивно, защото чрез промяна на мисленето се възстановява контрола и поведенческа, защото се променя поведението на тези хора, от асоциално към социално. Втората терапия се нарича схема терапия, която е най-съвременната терапия целяща промяна на личността. Благодарение на тези две терапии имаме вече повече от 10 деца родени от хора с тежки проблеми, които до такава степен са успели да се възстановят, че да създадат семейства. Важно е тук също да се спомене, че процесът на възстановяване на нашите пациенти не приключва с напускане на терапевтичната ни общност, а бива продължаван в програмата за "Ресоциализация", която представлява последния етап. Тя има продължителност минимум 6 месеца. След завършването й, следва проследяване на конкретния пациент, извършено от членове на екипа или бивши резиденти с доказана дълга ремисия.

Нека поговорим за войната на пътя. Напоследък има все повече проблеми, свързани с хора, употребили наркотични вещества. Според теб, на какво се дължи това?

Със сигурност една от основните причини е липсата на адекватно финансиране и подкрепа за лечение на хора със зависимости. Поколението от преди 20 години е било по време на мутренската епоха, когато беше модерно да се друсаш на улицата и децата се идентифицираха точно с тези хора от улицата. Съответно, имаме криза в семейството, защото детето не се идентифицира с бащата, ами с този, който продава дрога.

Каква е превенцията, която е удачно да се прилага с хора във всякакви възрасти?

Превенцията със сигурност трябва да бъде интерактивна. Да не са само сухи материали, които да се четат, ами да бъде емоционално въздействаща и интерактивна във взаимодействие.

Има ли някакви реалистични прогнози или проучвания за това, какво се очаква в следващите няколко години? Ще се увеличават или намаляват случаите?

Има две големи политики, от които зависи отговорът на този въпрос. Едната се нарича от английски "drug demand reduction" (намаляване на търсенето на дрога) и другата съответно "drug supply reduction" (намаляване на предлагането на дрога). Терапевтичните общности, които имат за цел лечението на хора със зависимости са в областта на първата политика, свързана с намаляването на търсенето на наркотици, истината обаче е, че двете политики са неизменно свързани и от тях ще зависи дали ще се увеличават или намаляват случаите.

Да зaвършим с твоя съвет към хора, които имат подобни проблеми, но не са потърсили помощ към момента?

Психотерапевтичното ми послание би било да помогнем на хората да изберат да бъдат здрави и да променят живота си. Нека тази стигма, която царува все още в нашето общество по повод зависимостите бъде преодоляна, както и този негативен имидж, който медиите изграждат за хората със зависимости да бъде променен, защото ако това не се случи, нашата работа да караме хората да осъзнаят, че имат проблем и да ги лекуваме става много по-трудна.

ИЗБРАНО