Къде сме ние след срещата във Вилнюс: проучване за подкрепата на Украйна

Хората възприемат войната като спринт, а тя ще бъде маратон, изтъкна Ивайло Иванов

11:13 | 16 юли 2023 349 10894 Снимка: iStock by Getty Images

Къде сме ние след срещата във Вилнюс и какво показва проучване за подкрепата на Украйна. Двама експерти в своята област - Ивайло Иванов - по национална сигурност, и Марчела Абрашева - социолог, представиха пред БНР позициите си и коментираха резултатите от изследване на "Евробарометър".

Русия - Украйна

"Българското правителство беше там, където бяха всички съюзници от НАТО. Позицията ни беше последователна и заявена преди срещата на Алианса във Вилнюс. И се заявяваше, че България подкрепя членството на Украйна в НАТО, но когато войната приключи. Президентът Володимир Зеленски се опитваше да постигне максималното, това е разбираемо. Но седи обективната реалност, че това няма как да се случи. В крайна сметка той се опитваше да постигне по-конкретен и ясен график за приемане на страната му в НАТО".

Това каза пред БНР Ивайло Иванов, експерт по национална и международна сигурност, представлява Съюза на офицерите от резерва "Атлантик". И подчерта, че НАТО е демонстрирало единство - единодушна подкрепа за Украйна и приемане на регионалните отбранителни планове.

С коментар по темата се включи и социологът Марчела Абрашева, регионален директор на международната социологическа агенция "Кантар", във връзка с проучване на Евробарометър, според което във всички страни от Европейския съюз се вижда спад на ентусиазма и подкрепата за Украйна. България е на дъното, най-склонни сме да подкрепяме Украйна хуманитарно.

"В другите страни извървяха път, който започнаха с нормална и разбираема, в началото човешка, а след това мотивирана и от демократични ценности, подкрепа за нападната страна. Тъй като нещата не се развиват в ясна посока и срок, се появява това естествено недобро чувство, че нещата не се разрешават и не е ясно кога ще се разрешат. Докато другите извървяха естествения си път на развитие на своето мнение, ние дори не влязохме в темата. Още в началото на конфликта темата за солидарността беше подменена с темата - хубаво ли е да има война. Темата - какво да се прави с агресията, беше подменена с дебат - как да наричаме това - конфликт или война. Българското обществено мнение е такова заради информационните дефицити и вече формираните мнения беше трудно да бъдат променени."

Според Абрашева най-важният въпрос е не дали да, или да не даваме военна помощ на Украйна, а като общество - наистина ли вярваме, че това, което се случва там, е малък, временен конфликт, с който нямаме нищо общо.

Ивайло Иванов допълни, че президентът Румен Радев не говори като военен, а като политик.

"Да, по същността си нито един конфликт и война не могат да бъдат разрешени с военни средства, но от това - какво се случва на фронта, зависи какъв ще е изходът от преговори. Войната е за по-добри позиции на масата на преговорите. Ако си капитулирал, на масата на преговорите трудно ще се защитиш. Затова е важна победата на бойното поле."

По думите на експерта част от умората в обществата идва от това, че хората са възприемали войната като спринт, а тя ще бъде маратон.

Социологът Абрашева подчерта, че основен въпрос е как всичко ще продължи след военните действия, в този смисъл военният аспект е само едната страна на нещата, а в ситуацията има още елементи.

ИЗБРАНО