Изгубил брат си на 21, сега посланик на донорството: Александър Николов и "Последният дар на човека"

"Освен че спасява един живот, даряването на орган променя живота на близките, на приятелите на получилия го.... на цялото общество"

Снимка: Радина Ганчева за TimeHeroes

Изгубил брат си на 21, сега посланик на донорството: Александър Николов и "Последният дар на човека"

08:57 | 21 май 2022 | Автор : Елза Тодорова 19 2526 Снимка: Радина Ганчева за TimeHeroes

Ако неочакваната загуба на близък обичайно оставя след себе си множество въпроси без отговори, за Александър Николов подобна загуба бива приемана философски, споделя ни той самият. Вероятно донякъде помага дистанцията на времето, но в основата на това приемане е, че внезапната смърт на брат му, когато е само на 21 г., се превръща в шанс за живот за други.

Александър Николов е документален фотограф, завършил в Лондон, без да знае, че един ден ще използва знанията си, за да се превърне в "посланик" на даряването на органи. Прави го чрез мултимедийния проект "Последният дар на човека", разработен заедно с Димитър Панайотов, който е автор на интригуващите текстове в платформата. За нея те бяха отличени от TimeHeroes през март в петите годишни награди за доброволчество ГЕРОИТЕ, отличена бе и за Сайт на годината в категория "Медиен сайт".

Автор: Александър Николов

Но всичко започва с една трагедия....

"Историята започна със смъртта на моя брат. През септември 2015 г. той изпадна в мозъчна смърт, когато беше едва на 21 г. След като кръвоносен съд в мозъка му се спука, прогнозата за развитието на състоянието му още от начало не беше добра", споделя фотографът документалист.

"Преминаха няколко дни между живота и смъртта, в някаква безтегловност, дни, в които не знаеш на кой свят си. За съжаление, след многобройните опити на лекарите в болница "Света Марина" във Варна един от координаторите по донорство д-р Маринчев ни съобщи, че въпреки направената операция, кръвоизливът се е оказал унищожителен за мозъчната тъкан", разкрива още Александър.

Докторът им казва каква е ситуацията и следва тежко решение - да изключат ли животоподдържащата машина и да дадат шанс за живот на други, тъй като органите на младото момче се оказват подходящи за даряване. Александър и семейството му са наясно, че единствената причина техният близък да "изглежда" жив са машините, докато увреждането на мозъка му е необратимо.

"Решението не го взехме трудно. Винаги сме били много сплотено семейство и сме били откровени един с друг. Вярвам, че това е морален, граждански и всякакъв дълг. Когато докторът ни остави документите, въпреки че се съгласихме много бързо, той все опак ни даде време да го обсъдим отново. Той се учуди от бързо взетото решение. Родителите ми подписаха документите и брат ми стана донор на органи - бяха трансплантирани сърце, два бъбрека и черен дроб", спомня си Александър.

Той познава жената, получила един от бъбреците на брат му. За нея разказв в последната глава на "Последния дар на човека".

"Тя има страхотна история, която затвърждава по някакъв начин това, което искаме да кажем с този проект - че донорството не спасява само един човек, а действа благотворно на цялата среда, в която живеем. Всички знаем как, когато има болен човек в семейството, всички хора, действията им, съзнанието им се завърта около този човек и всички полагат грижи той да бъде по-добре. Докато донорството променя точно това. Освен че спасява един живот, то променя живота и на близките и приятелите му, на цялото общество".

Автор: Александър Николов

Средно около 1000 души у нас чакат за трансплантация на орган.

Най-много от тях чакат за бъбреци, по-малко за сърце и черен дроб. Ако човек наблюдава дългосрочно тази статистика (на сайта на ИА "Медицински надзор") прави впечатление, че тази цифра е константна. Интересното е, че тя намалява понякога със сто човека, при положение, че нуждаещите се от орган се увеличават всяка година. И всяка година прогресивно влизат все повече и повече в листата. За съжаление единственият отговор тук е, че голяма част от тези хора не дочакват и просто умират, без да получат нужния орган, разкрива Александър.

Как да променим статистиката?

"За мен най-важното нещо, основополагащо за промяна в положителна посока е донорството да се превърне в национална кауза", категоричен е един от създателите на "Посления дар на човека".

"Трябва постоянно да говорим за това, постоянно да се развенчават митовете около него, да се прави разлика какво е мозъчна смърт и кома, да се покаже на хората, че органите на техния близък не могат и няма да бъдат откраднати. Да се покаже на хората, че лекарите няма как да убият техния близък, защото ако целенасочено се предприемат действия за причиняване на смърт за вземане на органи, те просто няма да са годни за трансплантация. Така че това е мит, който трябва да бъде развенчан.

Човек за да стане донор, за него трябва да се полагат максимално добри грижи дори след мозъчната му смърт. Другото нещо, което трябва да се направи, е донорството да стане национална политика. Много организации искат да се върне агенцията по трансплантациите, и да бъде независимо звено, което управлява изцяло донорството в България и да се предприемат целенасочени стъпки към подкрепа на лекарите, които стоят на първа линия, говорят с близките и се грижат за пациентите.

Църквата също би трябвало да вземе ясна и важна позиция и да стимулира хората и вярващите и да им казва колко е важно донорството за обществото ни".

Автор: Александър Николов

Как се стига до "тежкия разговор с близките"?

Когато някой изпадне в мозъчна смърт, човекът, който инициира разговора за донорвство, е съответният координатор, обикновено анестезиолози, шефове на реанимации.

"Те са на първа линия и водят този тежък разговор с близките и им казват какво ще се случи. Държат контакт с и близките на донора, за да ги информират за всичко последващо. Много често когато донорската ситуация е извън София, се използва военният Спартан и тялото на донора се транспортира в столицата, откъдето с приоритет се използва сърцето и след това останалите органи. Или пък лекарски екипи от София идват на място за експлантация, след което органът се доставя в съответната болница в столицата.

Във всяка областна болница има координатори по донсрвоторо. В по-малките болници липсва такъв, но при донорска ситуация съответните анестезиолози и реаниматори могат да се свържат с координатора за областта, за да им съдейства за координирането на процеса и органите да отидат за даряване. Човек може да стане донор само при мозъчна смърт".

Може ли човек да заяви приживе, че би искал да стане донор?

В България човек единствено може да откаже приживе да стане донор. Ако изпадне в ситуация на мозъчна смърт, решението той да стане донор се взима единствено от близките, уточнява Александър. Затова съветът му е: "Важно е да се проведе разговор в семейството и с близките и приятелите, ако не дай Боже изпадне в подобна ситуация и евентуално може да стане донор, близките да са наясно с решението му".