Не само заради разочароващите като цяло резултати за икономическото развитие, но и заради дълбоките промени - и положителни, и отрицателни, станали в световната икономически система.

Най-забележително събития бе Парижкото споразумение по климата, постигнато през декември. Естествено, споразумението далеч не е достатъчно, за да ограничи глобалното затопляне до целевите 2 градуса по Целзий над доиндустриалното равнище. То обаче е ясно предупреждение за всички: светът се движи, при това необратимо, към така наречената зелена икономика. Вече не е толкова далеч денят, когато изкопаемите горива до голяма степен ще станат нещо от миналото. Всички, които инвестират сега във въглищата, правят това на свой риск. Инвестициите в зелената икономика все повече нарастват, затова тези, които ги правят, ще могат - да се надяваме - да създадат противовес на могъщото лоби на въгледобивния отрасъл, което иска да постави света под заплаха само заради собствените си тесни интереси.

В действителност постепенният отказ от високовъглеродна икономика, в която често доминират въглищните, газовите и петролните интереси, е само една от няколкото големи промени в световния геоикономически ред. Неизбежни са и много други, като вземем предвид бързия растеж на дела на Китай в световното производство и в световното търсене. Започна работа Новата банка за развитие, учредена от страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), и станала първата голяма международна финансова институция, управлявана от развиващи се страни. Освен това, въпреки съпротивата на президента на САЩ Барак Обама, бе учредена Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, оглавявана от Китай; през януари тя трябва вече да заработи.

САЩ действаха по-мъдро, когато ставаше дума за китайската национална валута. Вашингтон не се противопостави на включването на юана във валутната кошница, формираща резервния актив на Международния валутен фонд (МВФ) - специални права на тираж (СПТ). Освен това пет години след като правителството на (Барак) Обама прие да бъдат направени скромни промени, разширяващи правото на глас на Китай и други развиващите се страни в МВФ (малка отстъпка пред новите икономически реалности), Конгресът на САЩ най-накрая одобри тази реформа.

През миналата година геоикономическите решения, предизвикали най-много спорове, засягаха търговията. След години на безполезни търговски преговори на практика остана незабележимо тихото погребение на кръга от Доха (така наречения кръг на развитието) от многостранните търговски преговори в рамките на Световната търговска организация. Този кръг бе започнат с цел да се отстранят дисбалансите в предишните търговски споразумения, които бяха благоприятни за развитите страни. Лицемерието на Америка, която отстоява свободата на търговията, а в същото време се отказва да бъдат отменени селскостопанските субсидии, включително и за производството на памук, стана непреодолимо препятствия в преговорите от кръга от Доха. Вместо да водят глобални търговски преговори САЩ и Европа задействаха стратегията "разделяй и владей", задействайки търговски блокове и сключвайки търговски споразумения.

В резултат това, което бе замислено първоначално като глобален режим за свободна търговия се превърна в противоречив режим на управлявана търговия. В голяма част на тихоокеанския и атлантическия регион търговията ще се регулира от споразумения, изписани на хиляди страници и препълнени със сложни правила, чийто характер противоречи на основните принципи за ефективност и свободен стокообмен.

САЩ приключиха тайните преговори по вероятно най-лошото търговско споразумение за десетилетия - така нареченото Транстихоокеанско партньорство (ТТП) и сега им предстои трудната битка за ратифицирането му, защото всички водещи кандидати за президентския пост от Демократическата партия и много претенденти републиканци за поста са против него. Проблемът не е толкова в условията за търговия, определени в споразумението, колкото в неговата "инвестиционна" глава. Тя съществено ограничава възможностите за държавно регулиране в сферата на екологията, здравеопазването и сигурността, и дори финансовото регулиране, което има значително макроикономическо въздействие.

По-специално, тази глава дава право на чуждестранните инвеститори да се съдят с правителства в частни международни съдилища, ако са убедени, че регулаторните мерки, приети от тези правителства, противоречат на условията на ТТП (описани върху 6000 страници). В миналото подобни съдилища са тълкували изискването чуждестранните инвеститори да получават "справедливо и равно отношение" като основание за отмяна на нови правителствени регулаторни мерки, дори ако те не са дискриминационни и са прието просто, за да защитят гражданите от новооткрити вреди.

Тази терминология е сложна, водейки до скъпоструващи съдебни дела, в които могъщи корпорации се изправят срещу зле финансирани правителства, но дори и регулирането, защитаващо планетата от емисиите с парников ефект, се оказва застрашено. Единствените регулаторни мерки, които изглежда не са застрашени, са засягащите цигарите (исковете, подадени срещу Уругвай и Австралия, да направят по-резки надписите за рисковете за здравето от пушенето, привлякоха прекалено много отрицателно внимание). При все това обаче остават маса въпроси за възможността за искове в безброй други сфери.

Освен това статутът "най-облагодетелствана страна" гарантира, че корпорациите навсякъде могат да искат най-добрите условия, предлагани в която и да е от страните по споразумението. С това се дава начало на надпревара за дерегулиране, а то пък е напълно противоположно нещо на обещаното от президента на САЩ Барак Обама.

Дори самите аргументи на Обама в защита на това ново търговско споразумение показват колко далече е неговото правителство от разбирането на реалностите на новата глобална икономика. Той не веднъж е заявявал, че ТТП ще определи кой - Америка или Китай - ще пишат търговските правила на 21-и век. Коректният подход би бил до такива правила да се стигне колективно, като се чуят всички гласове и като се действа прозрачно. Обама обаче се опита да увековечи сегашното положение, при което международните правила, управляващи търговията и инвестициите, са създадени от и за американските компании. Това би трябвало да бъде абсолютно неприемливо за всички, които са ангажирани с принципите на демокрацията.

Всички, които се стремят към по-тясна икономическа интеграция, носят особена отговорност и трябва активно да допринасят за реформирането на глобалното управление: ако наднационалните институции решават вътрешни мерки на една страна, то тогава писането, прилагането и контролът на спазването на законите и регламентите трябва да са особено чувствителни към зачитането на демократичните ценности. За жалост през 2015 година не винаги бе така.
Да се надяваме през 2016 година ТТП да бъде осуетено и да започне нова ера на търговски споразумения, които не възнаграждават силните и не наказват слабите. Споразумението от Париж за климата би могло да бъде един от първите сигнали за онзи дух и начин на мислене, които са необходими в подкрепа на истинско глобално сътрудничество.

*Джоузеф Стиглиц е носител на Нобелова награда за икономика за 2001 година и преподава в Колумбийския университет. Стиглиц е бил и съветник на президента Бил Клинтън по икономическите въпроси.


Превод: БТА