Войните обединяват нациите. Шокът и ужасът от атаките на Хамас срещу Израел сплотиха дълбоко разделената страна. Възможно е Бенямин Нетаняху, министър-председателят на Израел, да състави правителство на националното единство.

Израелското единство ще продължи известно време, защото кризата далеч не е приключила. Съдбата на заложниците в Газа, сред които има деца и старци, ще продължи да измъчва Израел. Правителството също така е изправено пред риска от откриване на нови фронтове в окупирания Западен бряг или на границата с Ливан. Но съвсем скоро Израел ще бъде потопен в разединяващ политически спор за това какво се е объркало. Ще трябва да се обърне внимание на два провала. Първият е провал в разузнаването и сигурността. Вторият е стратегически.

Израел отдавна се гордее със своите разузнавателни служби. Обикновено се смяташе, че в Газа не може да се случи нищо особено, без Израел да знае за това. Но Хамас успя да планира и осъществи сложна и многостранна атака и да нахлуе през границата, която израелците смятаха за сигурна. По този начин те извършиха най-смъртоносните нападения на територията на Израел от създаването на държавата през 1948 г. насам.

И десните, и центристите са готови да се обвиняват взаимно за провала в разузнаването и сигурността. (Левицата вече почти не съществува.) Като министър-председател Нетаняху е естественият виновник за случилото се.

Работното предположение на премиера, че заплахата от Хамас е овладяна, сега изглежда заблудено и самодоволно. Докато се бори да избегне присъда по дело за корупция, Нетаняху сформира и правителство, разчитащо на партии от крайната десница. Тези партии подкрепят нарастващата агресия на израелските заселници на Западния бряг. Армията беше пренасочена към Западния бряг, за да овладее произтичащото от това насилие, което отслаби защитата на страната по границата с Газа.

Израелската десница и крайната десница обаче имат готов контранаратив. Те са готови да обвинят опозицията и разузнавателните служби за отслабването на сигурността на страната.

През последните месеци се проведоха масови антиправителствени демонстрации - протести срещу съдебните реформи, прокарани от Нетаняху, които според опозицията застрашават израелската демокрация. Някои високопоставени лица от сферата на сигурността подкрепиха тези демонстрации, а много израелски резервисти отказаха да се явят на служба.

Когато по-рано тази година ръководителят на израелската разузнавателна служба "Шин Бет" предупреди Нетаняху, че смъртоносните нападения на заселници срещу палестинци ще увеличат заплахата за сигурността на Израел, той беше остро осъден от членовете на партията на Нетаняху "Ликуд". Един от членовете на парламента на Ликуд се оплака: "Идеологията на левицата е достигнала до висшите ешелони на Шин Бет. Дълбоката държава е проникнала в ръководството на Шин Бет и ЦАХАЛ".

Крайната десница със сигурност ще повтаря този вид аргументи през следващите седмици, докато настоява за отмъщение срещу Хамас. Но разследването на Израел ще трябва да отиде далеч отвъд непосредствения провал в разузнаването и сигурността - колкото и дълбок да е той. Цялата стратегия на Нетаняху по отношение на палестинците сега изглежда като провал.

По същество тя включваше овладяване и "свиване" на конфликта с палестинците, като в същото време осигуряваше сигурност на израелските граждани, изграждаше икономиката и нормализираше отношенията с арабските държави. Нетаняху вярваше, че Израел може да се справи със случайните ракетни нападения и да живее с международното осъждане на израелската блокада на Газа.

Израелският лидер отхвърли аргумента, че Израел никога няма да бъде приет в Близкия изток, докато не сключи мир с палестинците. Вместо това той твърди, че установяването на нормални отношения с арабските съседи на Израел ще спомогне за постигането на вътрешен мир - като прекъсне външната подкрепа за палестинците.

Този план набираше скорост - все повече се говореше, че Израел и Саудитска Арабия са на прага на установяването на дипломатически отношения. Но сега тази нормализация вероятно ще бъде отложена. Въпреки че голяма част от западните репортажи за кризата ще бъдат посветени на ужасите, извършени от Хамас, в Близкия изток вниманието вероятно ще бъде насочено към страданията на палестинците, попаднали под ударите на Израел в Газа. В тази обстановка вероятно ще бъде невъзможно да се сключи споразумение между Израел и Саудитска Арабия.

Въпреки това, макар че палестинската стратегия на Нетаняху се разпадна, далеч не е ясно какво може да я замени. В сегашния климат на скръб и ярост в Израел е неизбежно правителството да предприеме свиреп военен отговор. Но израелското правителство все още няма визия, която да надхвърля убийствата на лидерите на Хамас.

В дългосрочен план е трудно да се повярва, че Израел може да поеме повече контрола на Хамас върху Газа. Но въпреки че се говори много за изпращане на израелската армия обратно в Газа, това изглежда като капан. Както посочва академик Лорънс Фридман, армията "няма нито капацитета, нито силата да поеме контрола над Газа. Това си остава територия с 2 милиона души и тъй като те няма къде другаде да отидат, ще останат, все така гневни".

Шокът и яростта в Израел напомнят на емоциите в САЩ след 11 септември. Това предизвика демонстрация на американското единство и сила. То доведе и до продължилата десетилетие "война срещу тероризма", която сега много американци смятат за погрешно замислена и саморазрушителна. Възможно е Израел да върви по същия опасен път.

Превод: Dir.bg