20:44 | 21.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Гибелта на 16 съветски адмирали и генерали: Как дефицитът обезглави Тихоокеанския флот на СССР

Дори по време на Втората световна война Москва не губи толкова много висши военни

21:04 | 9 февруари 2022 | Автор : Стоян Гогов 272 32046 Снимка: AP/БТА

Денят е 7 февруари 1981 година. Часът - 18, а мястото - летище "Пушкин" в Ленинград, СССР. От пистата излита пътнически самолет Ту-104, а на борда му са главнокомандващите на Тихоокеанския флот на Съветския съюз. Там са 16 адмирали и генерали, включително главният командир - адмирал Емил Спиридонов и съпругата му. Офицерите са присъствали на важен брифинг, а поводът за него са обтягащите се отношения между СССР и САЩ. Новият по това време президент на Щатите, Роналд Рейгън, е един от най-яростните антикомунисти в Белия дом, който не се страхува от ескалация на Студената война.

Обстановката на летището е нормална за сезона, но самолетът не излита по разписание, защото товаренето му се проточва по-дълго от планираното. Съобразявайки се със забавянето, диспечерите от контролната кула дават зелена светлина, а пътническият Ту-104 започва своя полет обратно до Владивосток.

Секунди след излитането самолетът се разбива. Мощна експлозия разпръсква останките му на пистата. Взривът е толкова силен, че пътниците нямат никакъв шанс. Само за един миг съветският флот губи най-ценните си адмирали.

Ту-104 е един от най-опасните съветски самолети

Снимка: Getty Images

Най-голямата катастрофа в съветския флот

Кремъл и съветският флот в частност не са претърпявали подобна загуба дори през Втората световна война. По време на най-кървавия конфликт в историята СССР губи само 4 адмирала. Тежките сражения обаче не могат да унищожат напълно цялото главно командване на дадена армейска или военноморска група.

Разрушенията по време на войната са поправими. Производството на корабите е процес, изискващ единствено ресурси. Много по-ценни са именно хората. Израстването в ранга е свързано с лични качества и умения, които се придобиват и развиват много дълго, но някои от тях са уникални и свързани със самия човек.

Загубата на цялото главно командването на Тихоокеанския флот може да е равностойна на загуба във войната.

Разположените във Владивосток военноморски сили играят решаващо значение при определяне на изхода от една конфронтация между САЩ и СССР. Освен да защитават тихоокеанския бряг от инвазия и да пазят целия Далечен Изток от американските самолетоносачи, флотът разполага с голям арсенал от ядрени подводници. Те гарантират, че в случай на изненадваща атака Москва ще има възможност да нанесе ответен удар.

Разбиването на командната структура би предизвикало хаос, който би премахнал най-силния съветски военен коз - възможността за ответен удар. Подводниците в океана може да не получат кодовете си за атака, а СССР да се превърне безнаказано в ядрена пустиня.

В състава на Тихоокеанския флот влиза най-големия боен кораб в света, който не са самолетоносач

Снимка: MITSUO SHIBATA/Defense Intelligence Agency

В пълна бойна готовност

Още докато пожарните пътуват към останките на самолета, Кремъл вкарва въоръжените си сили в състояние на пълна бойна готовност. В Москва са убедени, че самолетът е унищожен от успешна специална операция, осъществена преди неминуемото начало на Третата световна война.

Времето минава, но радарите на страната не отчитат повишена вражеска активност. Липсват сведения за изстреляни към територията на СССР ракети. Бойните кораби в океана не виждат никакви признаци за предстояща ескалация на напрежението - врагът стои в базите си.

Диверсия

Специален екип е изпратен да огледа затвореното летище на Ленинград. Районът около него е претърсен за секретни документи и доказателства. Разпитани са всички очевидци, служители на летището и семействата им. Скоро става ясно, че самолетът не е избухнал заради успешна операция на ЦРУ. Това потвърждават и данните за липсващата активност на американските бойни части. Взривът не е част от подготовката за евентуална Трета световна война.

Военноморският щаб веднага се насочва към втората най-логична версия - диверсия отвътре. В Кремъл подозират, че самолетът е саботиран или от антикомунист в редиците им, или от високопоставен офицер, който би имал ползи от смъртта на колегите си.

Провежданите регулярно разпити и подборът на кадрите елиминират възможността адмиралите да са станали жертва на вътрешен заговор или на атаката на самотен терорист.

Всички адмирали на Тихоокеанския флот губят живота си, освен неговия вицеадмирал Рудолф Голосов.

Голосов трябвало да бъде на същия полет, но минути преди самолета да излети, направил обаждане, в което заявил, че няма да може да пътува. Въпреки това името му фигурира в списъка на пасажерите. Голосов е втори в командването след адмирал Емил Спиридонов и негов най-логичен наследник на поста.

КГБ задейства мащабна операция - вицеадмиралът заловен на път към свои роднини и ескортиран за разпит. Разследващите скоро разбират, че няма как Голосов да е организирал саботаж. Вицеадмиралът липсва от полета, защото малко преди него взема разрешение за кратък отпуск, който да му позволи да се види с дъщеря си, живееща на хиляди километри от Владивосток.

Адмирал Емил Спиридонов е командир на балистична подводница

Снимка: Getty Images

Проблемът с бананите

В началото на ХХ век Русия е аграрна и бедна страна с неграмотно население. Съветският съюз успява да постигне масова индустриализация и бързо се превръща във втората световна суперсила. Страната особено много се гордее с научните и технологичните си постижения.

Междувременно съветската икономика обръща малко или почти никакво внимание на леката промишленост и снабдяването на населението със стоки. СССР изпраща първия човек в космоса през 1961 г., но едва 8 години по-късно в страната отваря врати първият завод за тоалетна хартия.

Докато магазините в Москва и Ленинград са добре заредени, тези в провинцията често страдат от недостиг на стоки от първа необходимост. От дефицита не са пощадени дори висшите военни.

Когато адмиралите кацат в Ленинград, те използват свободното си време за покупки.

Много от военните купуват плодове, като банани и портокали. Жените им пазаруват килими и салами. Семействата се презапасяват и с тоалетна хартия.

Мнозинството от офицерите решават да се запасят със стоки за цяла година. Част от адмиралите ползват лични средства и връзки, за да натоварят самолета с ценна печатарска хартия. Тя ще осигури нуждите на специализирания вестник на Тихоокеанския флот, с който офицерите се гордеят.

Покупките по-горе са истинската причина за обезглавяването на съветския флот.

Оказва се, че самолетът стартира от пистата претоварен. Той трудно набира скорост. Когато колесниците се отлепят от асфалта, натоварените рула с печатарска хартия се плъзват назад. Те са "последният пирон" в ковчега на трагичния полет. Претовареният самолет рязко губи центъра на тежестта си, обръща се и се разбива. Фактът, че резервоарите му са пълни с гориво превръщат инцидента в огнена експлозия.

Трагедията със загубата на главното командване на Тихоокеанския флот се приема от някои историци като предвестник за бъдещето на СССР. 80-те години на миналия век започват по изключително труден начин, а натрупващите се негативни фактори и инциденти катализират края на съветския експеримент.