В четвъртък на топлото и ветровито летище в Анкара се събраха седем самолета - два от САЩ и по един от Германия, Полша, Словения, Норвегия и Русия - и поставиха началото на една от най-големите и сложни размени на затворници след Студената война.

Според турски източници от сферата на сигурността десет души са били прехвърлени в Русия, 13 - в Германия, а трима - в САЩ. Сред тях са американският журналист Еван Гершкович и бившият американски морски пехотинец Пол Уилан, а освобождаването им е резултат от месеци на тайни задкулисни разговори на високо равнище между държавни глави, дипломати и служители по сигурността в сянка.

Сделката е била задействана с телефонен разговор между президента на САЩ Джо Байдън и канцлера на Германия Олаф Шолц през януари.

Екипът на САЩ, който работи за освобождаването на Гершкович, Уилан и журналистите Алсу Курмашева и Владимир Кара-Мурза, е осъзнал, че сделката за освобождаването им ще се осъществи само ако успее да убеди канцлера на Германия да освободи Вадим Красиков, руснак, който излежаваше доживотна присъда за убийството на чеченски дисидент в берлински парк през 2019 г.

Красиков не е обикновен престъпник, той е близък до руския президент Владимир Путин, който от години призовава за освобождаването му.

Германия дълго време се противопоставяше на идеята за включване на Красиков в каквато и да е сделка със затворници поради тежестта на престъплението му, но Байдън е повдигнал въпроса в разговора си със Шолц. По време на посещението си във Вашингтон на 9 февруари канцлерът се е съгласил да включи в списъка осъдения убиец.

"За вас ще направя това", казал Шолц на Байдън, разказва високопоставен служител на американската администрация. След това президентът се обърнал към своя съветник по националната сигурност Джейк Съливан и му наредил "да действа", казва висшият служител.

Първоначалният план, разработен от Вашингтон и Берлин, е предвиждал в размяната да бъде включен и руският дисидент Алексей Навални. Активистът, който беше държан при жестоки условия в сибирска затворническа колония, имаше специална връзка с Германия, която през 2020 г. му помогна да се възстанови, след като беше отровен с нервнопаралитично вещество при операция, за която широко бе обвиняван Кремъл.

Но само няколко дни след като Шолц се е съгласил да размени Красиков, неочаквано бе съобщено за смъртта на Навални, а новината разтърси богато украсения хотел "Байеришер Хоф", където канцлерът и много други високопоставени международни служители се бяха събрали за годишната Мюнхенска конференция по сигурността.

Докато пречките се трупат, вицепрезидентът Камала Харис, най-високопоставеният представител на САЩ на конференцията, е провела среща с премиера на Словения Роберт Голоб, след като е научила, че в Любляна са задържани двама руснаци, които биха представлявали интерес за Москва.

Тя го е притиснала за включването им в сделката малко преди да направи изказване на форума, в което заклейми Русия за смъртта на Навални и я нарече "още един знак за бруталността на Путин".

В същото време родителите на Гершкович са на предварително планирана среща със Съливан.

След като научи за смъртта на Навални, "екипът се почувства така, сякаш платната ни увиснаха без вятър", казва високопоставен служител на администрацията. "Джейк обаче смяташе друго и подчерта пред родителите на Еван - Ела [Милман] и Михаил [Гершкович], че все още вижда път напред", добави служителят.

След това Съливан е наредил на екипа си "да не позволи смъртта на Навални да провали напълно възможностите ни да върнем тези хора у дома" и да предложи варианти, които да запазят сделката политически жизнеспособна за германците.

На следващия ден в Мюнхен Харис се е срещнала със Шолц, за да го накара да запази Красиков като част от сделката, тъй като е знаела, че той ще бъде от ключово значение за всяко споразумение с Москва.

През април Съливан изготвя писмо, което Байдън изпраща на Шолц, в което излага официалното им предложение за знаковата размяна на пленници.

Междувременно Гершкович е в руския затвор, в който е затворен повече от година, в очакване на съдебен процес по фалшиви обвинения в шпионаж, който трябва да се проведе преди сключването на каквато и да е сделка.

Уилън бе в руски затвор от 2018 г. и е бил пропуснат при предишни размени. Курмашева, с двойно руско-американско гражданство, беше задържана през октомври 2023 г. и се превърна в друг елемент в преговорите за размяна на затворници.

Руските официални лица са били категорични, че няма да извършат размяна, освен ако затворниците не бъдат официално осъдени в тяхната правна система, а осъждането на Гершкович и Курмашева в отделни, прибързани съдебни процеси на 19 юли беше възприето от дипломатите като знак, че сделката за размяната може да продължи.

След това са били уточнени последните детайли на сделката. На 21 юли, само час преди Байдън да направи изявление, че няма да се стреми към преизбиране през ноември, той се е обадил на Голоб, за да финализира помилването на двамата руснаци, задържани в Словения, като част от размяната.

След това разузнавателната служба на Турция организира срещи между страните, разменящи затворници, като по този начин подготвя почвата за изключително чувствителната размяна на нейна територия.

"Това решение не беше лесно за нас", призна говорителят на Шолц, Щефен Хебещрайт. "Интересът на държавата да приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода на осъден престъпник се компенсира от свободата, физическото благополучие и - в някои случаи - в крайна сметка от живота на невинни хора, лишени от свобода в Русия, и на тези, които са несправедливо лишени от свобода по политически причини", казва той.

Байдън лично е благодарил на Шолц за съгласието му да включи Красиков в размяната.

Заставайки пред членовете на семействата на освободените в Белия дом, Байдън каза: "Особено голяма благодарност дължа на канцлера, исканията, които ми отправяха, изискваха от мен да получа някои значителни отстъпки от Германия, за които първоначално те бяха стигнали до извода, че не могат да направят заради въпросното лице."

"Но всички направиха необходимите стъпки", добави той.