22 години след подписването на NAFTA равносметката от него е доста противоречива.

Когато става дума за Трансатлантическото търговско и инвестиционно споразумение ТТИП, хората от двете страни на Атлантика се страхуват най-вече от евентуалната загуба на работни места, влиянието на лобитата и арбитражните съдилища. Тези опасения се потвърждават от историята на Северноамериканското споразумение за свободна търговия, сключено между САЩ, Мексико и Канада и носещо името NAFTA.

И 22 години след подписването на договора на мнозина не им ясно дали предимствата са повече от недостатъците му. Докато някои анализатори приписват на NAFTA създаването на един милион нови работни места, други твърдят, че споразумението е унищожило 700 000. Експертите са единодушни само в едно: че през последните 20 години търговският обмен между страните-членки се е утроил.

Кой губи от ТТИП и NAFTA?

Критиците на NAFTA подчертават, че свободната търговия е увеличила бедността в Мексико. От 1994 година насам положението на и без това бедните хора в селските мексикански региони се е влошило драматично. Много от малките производители на царевица например са се разорили, тъй като не могат да издържат на конкуренцията на субсидираната царевична продукция на американските фермери. Вследствие на това американският внос на царевица в Мексико е нараснал значително от 1994 година насам.

Не само търговските облекчения помогнаха на американските фирми да подбият мексиканските цени. За това спомогнаха и финансовите субсидии на американските данъкоплатци. След влизането в сила на NAFTA, в мексиканското селско стопанство бяха съкратени много работни места. Но в същото време възникнаха много нови в индустрията.

Не на последно място, благодарение на американските инвеститори, както и на отварянето на заводи от международни концерни - като германските автомобилопроизводители.

От полза само за големите инвеститори?

Подобно развитие може да настъпи и в отношенията между САЩ и Европа. Американски фирми биха могли да отнемат пазарни дялове от европейските си конкуренти и обратното. Но и тук субсидиите играят важна роля, защото големите инвеститорски групировки искат отстъпки от политиците.

Преговорите за ТТИП се въртят около подобни опорни точки. Понастоящем съществува опасението, че всичко извън общото намаляване на митата ще бъде от полза само за големите концерни.

Страхът от нечестна лобистка дейност изглежда оправдан, тъй като преговорите се водят без участието на обществеността. Би могло да се стигне и до инвеститорски жалби, ако например едно правителство от другата страна на Атлантика създаде норми, стандарти или закони, които застрашават чуждестранните инвестиции.

А арбитражните съдилища?

Параграф 11 от споразумението NAFTA регулира подобни жалби на инвеститори. От 1994 година насам е имало многобройни съдебни искове срещу всичките три правителства. Американска студия от 2008 година стига до извода, че подобни дела са много скъпи и траят твърде дълго. Освен това арбитражните съдилища много често блокират жалбите в полза на правителствата и фирмите рядко получават сумата, която са изискали.

Дори авторите на американския мозъчен тръст "Cato Institute" поставят тази практика под въпрос. Адвокатът по международно инвестиционно право от Уисконсинския университет Джейсън Йеки стига да заключението, че при новите търговски договори арбитражните съдилища са излишни. Навремето те са били създадени, за да опазват инвестициите в страни, чиито съдебни системи не са независими.

Изглежда обаче, че водещите преговори за ТТИП възнамеряват да включат в договорите арбитражните съдилища, въпреки че чрез тях се заобикаля националното законодателство. Една от най-големите критични точки в Германия в преговорите за ТТИП са именно арбитражните съдилища.

Откакто шведският енергиен концерн "Vattenfall" заведе дело срещу Германия за 4,5 милиарда евро като компенсация за изключването на ядрените си мощности, на частните арбитражни съдилища не се гледа с добро око.

* Текстът е публикуван тук.