06:53 | 27.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Домашното насилие трябва да се разглежда цялостно, а не да кърпим тук таме

"У нас законодателната уредба е отговор на конкретни критики или осъдителни решения срещу България и не отразява в пълнота нуждите от защита и превенция", твърдят съдиите Галя Вълкова и Мария Дончева

Домашното насилие трябва да се разглежда цялостно, а не да кърпим тук таме

15:34 | 5 март 2021 | Автор: Ирина Асиова-Диамант 143 5865

Галя Вълкова е съдия от 2007 г. Работи в Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, като сред разглежданите от нея дела са и тези по Закона за защита от домашното насилие. През годините участва в редица доброволчески инициативи, свързани с развитие на медиацията и възстановителното правосъдие. Ангажира се и с темите, свързани с правата на децата, домашното насилие, както и правата на хората с увреждания. През 2015 г. преминава стаж в Регистратурата на Европейския съд на правата на човека, Страсбург.

Още по темата

Мария Дончева е съдия от 2009 г. В момента работи в Наказателно отделение на Софийски районен съд, където изпълнява функцията Заместник-председател по административните въпроси. През 2016 г. преминава стаж в Регистратурата на Европейския съд на правата на човека, Страсбург.

Съдиите Галя Вълкова и Мария Дончева през 2018 г. публикуват статия в сп. "Адвокатски преглед", свързана с правото на жертвите да търсят повторно защита по реда на ЗЗДН при повторен акт на насилие, следващ издаване на заповед за защита. Застъпената от тях теза съответства на възприетото 2 години по-късно решение на ВКС по въпроса (Тълкувателно решение 2/2019 г. на Общо събрание на Гражданска колегия на Върховен касационен съд).

- Според данни, изнесени от сдружение "Спаси я БГ", от началото на пандемията у нас в условията на домашно насилие са убити близо 30 жени. Информацията е събирана по медийни публикации от Ваня Министерска - член на сдружението и майка на Дарина Министерска и баба на бебето Никол, които преди 2 години, 2 месеца и 17 дни бяха убити от съпруга и бащата на жертвите. Цитирам точните дни, тъй като опечалената жена отбелязва всеки ден от часа на убийството с публикации във Фейсбук. Присъда до момента няма. (Присъдата от 20 години за Викторио Александров бе издадена броени дни след интервюто, бел.ред), а госпожа Министерска сама събира данните, тъй като според нея държавата не води статистика на смъртните случаи в резултат на домашно насилие. Вярно ли е, че държавата извръща глава от подобна статистика и какво е вашето обяснение?

Галя Вълкова: Не ми е известно държавата да има статистика за случаите на домашно насилие, включваща както телесни посегателства, така и другите проявни форми. Според сегашната законодателна уредба пътищата за защита на жертвата на домашно насилие са няколко, в зависимост от вида на деянието. Ако то съставлява престъпление защита може да се търси по наказателноправен ред, като тук делата отново се разделят на такива от общ характер (разследването и повдигането на обвинение се осъществява от прокурор) и от частен характер (по тъжба на пострадалия). Същевременно жертвата може да търси защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), както и да заведе дело за обезщетение на претърпени вреди по реда на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Всяка една от тези възможности поставя въпроса кои точно дела обхваща статистиката. За момента няма и обща статистика на МВР, прокуратура, съд, социални служби - сигналите обичайно се подават на различни места. Наред с това следва да се запитаме дали едно дело, "отчетено" от МВР/прокуратура като убийство от лице от домашните завършва с осъдителна присъда и в този смисъл - една и съща информация еднакво ли се отразява след разглеждане на делото от съда?

Мария Дончева: В съда не се води статистика по критерия "домашно насилие" и не е ясно колко такива дела извън тези по ЗЗДН - граждански или наказателни се разглеждат всяка година.

ГВ: Не следва да забравяме и че в преобладаващата част от случаите на психологическо или икономическо домашно насилие жертвите не търсят защита.

- Съдия Дончева, въпреки че няма официална статистика, до колко е реалистична, според вас, тази цифра от 30 убити жени за по-малко от година?

МД: НСИ предоставя информация за осъдените лица по глави от НК и за някои видове престъпления. Осъдените за убийство лица за 2019 г., например, са 57, а от тях 55 са мъже, но липсва информация колко от пострадалите са жени и в колко от случаите става дума за домашно насили.

- Във времена на пандемия броят на случаите на домашно насилие се покачи в световен мащаб. У нас освен изолацията и финансовата несигурност има ли, според вас, други фактори, които предизвикват "пандемията" от домашно насилие?

ГВ: Предполагам криминолозите биха имали по-точен отговор на този въпрос.

МД: Нашата работа изисква от нас да се справяме с последиците на домашното насилие. От професионална гледна точка не разполагаме с пълната информация и необходимите познания, за да анализираме причините за него.

- Чувствителен ли е българинът към случаите на домашно насилие? Научен ли е да разпознава различните му проявления, да информира за тях съответните власти? Какво показва вашата практика?

ГВ: Наблюдава се, макар и плавно, покачване на броя на делата, разглеждани по реда на ЗЗДН. Това би могло да означава, че жертвите на насилие решават да потърсят защита от съда и да сложат край на ситуация, в която обичайно години наред пребивават.

Същевременно, покрай срамния отказ на България да ратифицира Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция), разговорът премина в изкривени противопоставяния на правата на жертвите на насилие, в частност жени и деца, спрямо последователно насаждания страх от промяна на пола и разрешаването на бракове на лица от един пол. Втората значима грешка бе оттеглянето на Национална стратегия за детето. За сравнение мога да посоча 2016 г., когато в София бе приета Стратегията на Съвета на Европа за правата на детето (2016-2021). Склонна съм да допусна, че ще минат години, преди да се върнем на нивото на разбиране от 2016 г., когато се гордеехме, че именно в София се подписва Стратегията на Съвета на Европа за правата на детето.

Виж още Домашно насилие между българи възмути Кипър (видео)

Тези две негативни кампании имат за последица насаждането на страх у значителна част от обществото. Този страх кара жертвите на насилие да мълчат, за да не вземат децата им и да ги предадат на норвежки хомосексуални двойки. За мен е учудващо, че в потока от лесно достъпна информация позволихме дезинформацията да вземе връх. Така Норвегия - от държава със силна социална политика на подкрепа, държавата на възстановителното правосъдие и на Нилс Кристи, се превърна в дума, с която плашим. Другата "страшна" дума е джендър. Аз лично изпитвам затруднения да обясня на приятелите си от чужбина какво ни плаши в тази дума.

Считам, че държавата, чрез своите институции, не даде достатъчно ясен отговор на пропагандираните страхове и така и позволи на популизма свободно да дезинформира. Това неминуемо засяга и домашното насилие и неговите жертви. Понятието "традиционни български ценности" сякаш овластява и оправдава силният в двойката да извършва актове на насилие и това да се счита за позволено. Погрешно се възприема, че случващото се в семейството е работа на семейството и там насилието с възпитателна или пък друга цел е оправдано. Така жертвите, освен търсене на защита, са изправени пред битка със стереотипи. Такова описание срещаме в романа "Железният светилник" на Д. Талев - искането на развод поради физическо насилие и отговорът от страна на църковния съд.

По отношение на моята практика - често страните в спор за развод описват като брачни провинения действия, които попадат в обхвата на понятието домашно насилие. При все това нерядко не ги назовават с този термин и вероятно не разпознават себе си като жертви на насилие. Домашното насилие засяга и родителския капацитет в споровете за родителски права. От особено значение е то да бъде разпознавано от съдиите, дори когато се прикрива зад твърдения за криворазбрана любов, грижа (често от системно психологическо насилие се преминава и към физическо) или възпитателни методи (напр. шамаросването на деца). Ето защо за домашно насилие говорим не само в рамките на ЗЗДН или Наказателния кодекс, а и в споровете за прекратяване на брака с развод, родителските права, настаняване на деца извън семейството като мярка за закрила.

Виж още Нова жертва на домашно насилие - жена издъхна след жесток побой

Особено тъжни са случаите, в които възрастни родители търсят защита от своите деца, но едновременно с това изпитват притеснения детето им (отдавна пълнолетен възрастен) да не бъде "осъдено". Често са готови да оттеглят молбите си, тъй като за момента насилието е преустановено.

МД: В наказателните производства все пак прави впечатление, че по-често се случва странични за упражняваното насилие лица да подават сигнали, особено ако жертвите са деца. Това е положителна тенденция. Разследващите органи и прокуратурата се учат да разпознават престъпните състави, включващи домашно насилие и да ги разследват. Разбира се има какво да се желае. В практиката си напоследък се натъкнах на няколко случая, в които следене и квалифицирана телесна повреда не бяха разпознати като такива. Често се случва и съдебните заседатели като представители на обществеността в съдебния състав да отказват да приемат свидетелствата на жертвата и да се солидаризират с насилника въпреки доказателствата за неговата вина, което показва, че като общество има да изминем още път.

- Самото название - Закон за защита от домашното насилие, звучи внушително, но този закон не инкриминира домашното насилие. Това не е наказателен закон. Всеки български гражданин, разбира се, би могъл да подаде жалба дори за шамар от партньора си. Но какво се получава на практика? За да може насилника да бъде подведен под наказателна отговорност по Наказателния кодекс трябва да е на лице елементът на системност - а имено три или повече случаи на домашно насилие със средна или тежка телесна повреда, доказана от съдебен лекар. Каква е логиката зад това жестоко условие за системност?

Виж още Жена със съмнения за COVID-19 почина заради домашно насилие

МД: Мисля, че се видя несъстоятелността на сегашната законова формулировка и очакваме изменение на НК, където е предвидено системността да отпадне. Към настоящия момент остава открит пътят за ангажиране на наказателната отговорност на насилника посредством наказателно дело от частен характер за лека телесна повреда да речем. За съжаление в това производство, разбира се, жертвата носи доказателствената тежест и свързаните с производството разноски, включително и за адвокатска защита.

- От къде идва масовото усещане у жертвите на домашно насилие у нас, че не са възмездени, че не са защитени от закона? Законът ли има капани, в които пострадалите пропадат? Или не достигат обучени кадри, които да съдействат при прилагането му? Или жертвите не знаят кога и как да си търсят правата, нямат култура на самозащита, страхуват се, срамуват се. Къде се къса веригата?

МД: Мисля, че става дума за комбинация от всички посочени фактори. Голяма част от проблемите не са в сферата на правораздаването, а са социални и икономически. Когато все пак пострадалите от домашно насилие са взели решение да защитят правата си, те често се сблъскват с пречки, които ги обезкуражават. Но следва да се има предвид, че правораздаването е сложен процес, който трябва да отчете и защити правата на различни лица, които често имат противоположни интереси. Това отнема време и често изглежда ненужно бюрократично. Но има светлина в тунела. Има възмездие, макар и не винаги във формата и по начина, по който жертвата си го е представяла.

Виж още Убиха жена в София след продължило месеци домашно насилие

- България отказа да ратифицира Истанбулската конвенция, но се ангажира да попълни самостоятелно основните законови пропуски, които тя посочваше. Кои са те и до къде стигнахме в това индивидуално законотворчество?

ГВ: Т.нар. Истанбулската конвенция се основава на всеобхватно разбиране за същината на домашното насилие, което непропорционално засяга жени и деца. Това е водещо съображение. Нейните разпоредби са насочени не само към ефективна защита, но и към превенция и информираност, към преодоляване на насаждани в обществото стереотипи.

С днешна дата Министерство на правосъдието е подготвило законопроект за изменение на ЗЗДН, който на фона на досегашната пасивност на законодателя може да се счете като напредничав. Да се твърди обаче, че този законопроект отговаря на международните стандарти за защита на жертвите на насилие е невярно. Този законопроект не замества Истанбулската конвенция и според мен необходимостта от ратифицирането й не отпада.

Законопроектът прави важни стъпки в посока превенция, услуги за жертви и извършители, координация между институции и отчетност, както и срокове на сезиране на съда и администриране на делата, отпада изискването за "системност" в Наказателния кодекс. Някои от предложените текстове обаче следва да се прецизират.

Виж още "Цвете за нея" в памет на жертвите на домашно насилие сложиха на стълбите на парламента

Необходимо е да се предвиди възможност съдът да ползва информация на МВР, прокуратура, социални служби - за целите на делата по ЗЗДН. Напр. предвиден е регистър на заповедите. Няма обаче изрично разписване каква информация може да ползва съдът докато разглежда делото. С днешна дата при постъпване на молба по ЗЗДН и искане за незабавна защита съдът не може да провери за цялата страна: има ли по отношение на ответника данни за висящи досъдебни/съдебни производства и за какво престъпление, ответникът притежава ли оръжие, какви сигнали за дете в риск са подавани в социалните служби, какви молби са подавани в полицейските управления, какви са констатациите по повод тях и издавани ли са протоколи за предупреждение - с какво съдържание. Всичката тази информация може да бъде изискана от съда в рамките на производството по ЗЗДН. От особена важност е обаче тя да е достъпна и в деня на сезиране на съда, за да може съдията да прецени дали следва да издаде заповед за незабавна защита и без такава да се иска от жертвата.

Неясно защо правата на хората с увреждания и в частност на тези, поставени под пълно запрещение, не са отчетени в законопроекта. Пълно запретените продължават да нямат пряк достъп до съд. Наред с това за тях не е разписано по какъв ред ще се ползват от облекчената тежест на доказване чрез декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН - кой може да я подпише? Дали самият запретен или лицето, което от негово име подава молбата и което може и да не е свидетел на обстоятелствата, които удостоверява в декларацията? Тогава каква е стойността на тази декларация?

Според Министерство на правосъдието и участниците в работната група по законопроекта той отговаря на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Аз считам, че това не е така и една особено уязвима група лица - пълно запретените, продължава да бъде пренебрегвана.

Виж още От 3 до 10 години затвор за принуда в условия на домашно насилие

Всичко това води до извода, че подходът на законодателя продължава да е фрагментарен и за домашното насилие се мисли "на парче", често поради необходимост да се отговори на конкретни критики на международни организации и експерти.

За насилие в двойката продължава да се мисли чрез свързващата дума "съпружеско". Така рискуваме разпознаваното и защитавано в редица държави насилие между интимни партньори (Intimate partner violence IPV ) да бъде дискриминационно защитавано само тогава, когато отговаря и на разбирането, възприето в закони с различна цел. Напр. понятието "фактическо съжителство на съпружески начала" в ЗЗДН в законопроекта е с предложено съдържание, подобно на дефинираното и в допълнителните разпоредби на т. 18 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Не следва да се приравняват двете понятия като се слага знак за равенство спрямо кръга на лицата, на които се дава защита от специфична форма на насилие, с тези лица, чието имущество би подлежало на гражданска конфискация като свързани с проверявано лице, по отношение на което е повдигнато обвинение. Подобно е и разбирането в Закона за съдебната власт (§1, т. 3а), имащ за цел да определи кръга свързани лица, чието имущество магистратите дължат да декларират.

У нас законодателната уредба на домашното насилие е отговор на конкретни критики или осъдителни решения срещу България и не отразява в пълнота нуждите от защита и превенция. Домашното насилие не се разглежда в своята същина, а кърпим тук-таме законодателно и то защото конкретни проблеми са "посочени с пръст". Същевременно го правим плахо, опитвайки се да съвместим често противоположни тези и разбирания за същността на този институт. В резултат се достига до фрагментарно законодателство и докато броим дърво по дърво забравяме да видим гората.

Виж още Официално - доживот за убийство на половинката след домашно насилие

МД: Поправките в НК също са изолирани и не издават задълбочен криминологичен анализ и желание за цялостна и ефективна уредба.

- Сумата, отпусната за изхранване на ден на човек, потърсил убежище в кризисен център е 2,22 лв. Усещането е, че държавата е тотално абдикирала от грижата си за бежанците от домашното насилие. Често пъти това са жени и деца останали без дом, прехрана, дрехи, лекарства, изобщо елементарни средства за преживяване. Кой трябва да се погрижи за тях? НПО-та или държавата? Или е редно сами да си търсят решение?

ГВ: Мисля, че отговорът е очевиден. Всеки човек има право на живот, на защита от унизително и нечовешко третиране, право на личен живот, защита от дискриминация (основни човешки права, утвърдени от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи). Задължение на държавата е да създаде гаранции за защита и възможност за реализация на тези права.

ИЗБРАНО