Доколко Дугин е "мозъкът на Путин" и какво общо има Назарбаев

През 2014 г. авторитетното списание Foreign Policy го нарече "мозъкът на руската експанзионистична политика"

17:14 | 25 август 2022 | Автор : Денис Коробко 219 16901 Снимка: БТА/AP

От вечерта на 20 август името Александър Дугин (дъщеря му Даря загина в събота, след като колата й се взриви в движение край Москва) е едно от най-споменаваните в новините, а често и в съвсем неочаквани частни ситуации. Най-често той се определя като идеолог на "руския свят" и "неоевразийството", както и като "философа на Путин".

Руският президент Владимир Путин изказа съболезнования на семейството на Дугина и я нарече "светъл, талантлив човек с истинско руско сърце - добро, любящо, отзивчиво и открито", а самият Дугин каза: "нашите сърца не жадуват само за отмъщение или възмездие... Искаме само нашата победа".

Съществува версия, че всъщност гибелта на Даря Дугина - това е било покушение срещу баща ѝ, който според западни анализатори е формирал мирогледа на Владимир Путин. И, наред с други неща, е повлиял на решението му да нахлуе в Украйна.

Дугин също така е известен и изказването си "Да се убива, да се убива..." в коментар след гибелта на десетки проруски активисти в горящия Дом на профсъюзите в Одеса през май 2014 г. Цялата фраза гласи: "Това, което виждаме на 2 май, вече излиза извън всякакви граници. И си мисля - да се убива, да се убива. Повече не трябва да има никакви разговори. Като професор, смятам така".

Виж още Евразийството се ражда в България – кои са идеолозите му и откъде е усещането им за континент

Ето какво казва Дугин в едно интервю, дадено преди войната в Украйна: "Ако сме съгласни с ценността на държавата, ние я защитаваме докрай, а ако сме анархисти, тогава се борим с държавата докрай. Когато на едната страна на везните са идеи, възгледи, избор, ценности - морални, естетически, дълбоко вкоренени в нашето същество, а от другата страна е тяхното политическо въплъщение. И ако ние сме държавници, трябва да сме готови да умрем за държавата, а ако сме анархисти, трябва да сме готови да умрем за унищожението на държавата. А що се отнася до готовността да убиваш - това са много близки неща. Да умираш и да убиваш, като на война, например - това не е едно, ето, аз например съм готов да убивам, но не съм готов да умра. Ако сме на война, тогава ние сме готови да правим и едното, и другото, те винаги вървят заедно, освен може би при палачите, но това вече не е политика, това е изпълнение.... Затова когато казваме "да умреш за идеята", това е и да убиваш на идеята, защото това е етика, това е много тънък момент, ако сме готови да умрем, но не сме готови да убиваме, тогава не можем да встъпим в пълноценна битка за нашите идеи, за държавата например, срещу друга държава, какво, ще чакаме: "Убийте ни" ли? Не, ние ще нападаме. И по същия начин е за всяка идея..."

Това кореспондира с други изказвания на Дугин, вече след началото на войната: "Не можем да загубим тази война. В противен случай целият свят ще се превърне в голям пожар... Специалната операция на Русия в Украйна е предизвикателство за еднополюсния свят, тя ще доведе до нов световен ред... Историята показва, че Русия винаги по един или друг начин се е противопоставяла на антитрадиционните процеси в цивилизацията, оставайки вярна на земята, вярна на източника. Вековният стратегически двубой с таласократична Англия беше заменен от аерократична конфронтация със САЩ".

Антизападните настроения, предизвикателство към еднополюсния свят, уникалността на Русия и нейния път - това са все елементи от т.нар. неоевразийство.

Основните идеи на евразийството - антизападничеството и почитта към империята на Чингизидити са охотно възприети от някои от техните последователи - неоевразийците.

Главен сред тях е историкът Лев Гумильов. Още през 50-те години на ХХ в. той влиза в кореспонденция с един от основателите на евразийството Пьотр Савицки, както и с историка Георгий Вернадски, който в книгата си "Монголи и руси" излага най-пълно евразийското виждане за Ордата като начало на Русия. Тяхното влияние личи в най-популярните книги на Гумильов "Древна Рус" и "Великата степ" и "От Рус до Русия". Именно в тях Гумильов формулира известната си теория, че "татаро-монголското иго" всъщност е било военен и политически съюз между руските княжества и Ордата (повечето съвременни историци отхвърлят тази теория като неоснователна и настояват, че руските земи са били част от Монголската империя като зависими владения).

Най-голяма популярност Гумильов постига през последните години от живота си, на границата на осемдесетте и деветдесетте години. Той е евразиец, антизападник, империалист, апологет на Чингис хан и противник на демокрацията. Без да става дума за двата му престоя в сталинските лагери и за факта, че творбите на родителите му - Николай Гумильов и Анна Ахматова - тъкмо тогава се завръщат сред читателите по онова време след отмяната на цензурата. Много ярка фигура - вероятно това е привлякло Александър Дугин.

Какво всъщност е измислил той?

Идеологията на Дугин, подобно на марксизма по негово време, има три източника и три съставни части. Освен класическото евразийство на руската емиграция, съществува и теорията на геополитиката и идеологията на европейските "нови десни".

Геополитиката, като научна дисциплина, възниква в края на XIX и началото на XX век. Много теоретици имат пръст, но основното име е британецът Халфорд Макиндер.

Оксфордският географ Маккиндер в няколко свои труда през 1900-те и 1910-те години развива теорията за Heartland (сърцевинна земя). Той нарича така огромното равнинно пространство, обхващащо Източна Европа, Сибир и степите на Централна Азия. Всъщност това са териториите на Руската империя, Монголия, Манджурия и някои други прилежащи към тях. Макиндер подчертава, че географски това е относително единно пространство. Евразийците също обръщат внимание на това - между другото, те познават трудовете на Макиндер и дори понякога използват термина "Хартланд".

Хартланд е богата съкровищница на най-разнообразни ресурси - от кожи до метали и петрол. Това пространство обаче е почти изолирано от световния океан, по който стоките и хората могат да се придвижват по-лесно и евтино, отколкото по суша. Поради тази причина тя е практически недостижима за Британската империя, която по времето на Макиндер е най-мощната колониална сила в света, но е критично зависима от морските комуникации.

Приликите между евразийството и концепцията за "Хартланд" са видими с просто око. В средата на ХХ в. много американски геополитически теоретици (особено Никълъс Спикман, наричан "кръстник на политиката на сдържане", и Джордж Кенан) използват тази концепция - невинаги с пряко позоваване - като отправна точка за собствените си разсъждения. Американската геополитическа теория се оказа по-развита от евразийската. Затова Дугин ги съчетава.

Ако всички тези конструкции напомнят за стратегически игри като настолната игра "Риск" или компютърната игра "Цивилизация", това не е далеч от истината. Всъщност тези игри са ясно повлияни от геополитическите теории. Друг изтъкнат геополитически теоретик, американецът Збигнев Бжежински, изрично пише, че светът е "голяма шахматна дъска". Възможно е Александър Дугин да е бил привлечен от геополитическото теоретизиране през 90-те години като интелектуална игра, пише в текст, посветен на Дугин проектът "Сигнал".

И накрая, третият компонент на неоевразийството е идеологията на "новите десни". През 80-те години на ХХ век Дугин е добре запознат с московските контракултурни среди и е един от тези, които имат "естетически разногласия" със съветските власти. Увлечението по мистицизма и езотериката, което е особено разпространено през онези години, е и своеобразен протест срещу властите, които в продължение на повече от 60 години диктуват на гражданите какво могат и какво не могат да мислят. Дугин е завладян от теориите на Рене Генон и Джулио Евола, които постулират съществуването на някакъв вид тайно знание за истинската структура на света, хиперборейски тайни общества и други подобни.

Успоредно с тези теории и отчасти припокривайки се с тях, през седемдесетте и осемдесетте години в Европа разцъфтява идеологията на "новата десница", която се характеризира с култ към традицията (оттук и пристрастието към религията, мистицизма и моралистичните регулации като забраната на абортите) и идентичността (национална или дори "цивилизационна" - оттук и протестът срещу имиграцията). Тази идеология е фрагментирана в програмите на много съвременни европейски партии, включително френския Национален фронт на Марин Льо Пен и Алтернатива за Германия.

Дугин е един от първите, които пътуват по света, общуват с новите десни и внасят техните идеи в Русия. Днес много представители на тези партии действат като съюзници на Путин на Запад. Дугин не прави изключение: както казва експертът по крайно десни движения и изследовател на неоевразийството Антон Шеховцов, когато Кремъл има нужда от западен политик, който да каже например, че Западът се държи лошо с Русия или че САЩ отново са "навели" Европа, често Дугин е този, който предава посланието. Ако си представим "Десния интернационал" като оркестър, а Кремъл - като диригент, то Дугин е диригентската палка.

Тук възниква въпросът доколко Владимир Путин е евразиец? Определено може да се каже, че руският президент е запознат с трудовете на Лев Гумильов, един специфичен, но все пак евразиец. Путин неколкократно публично се е позовавал на теорията му, като е разказвал идеите му, споменавайки фамилията му. През 2021 г. например той заявява направо: "Вярвам в пасионарността" (централното понятие на теорията на Гумильов - своеобразна жизнена сила на народа като колективна личност).

Путин очевидно е привърженик на Хердеровата концепция, че народите се развиват като живи същества: раждат се, растат, остаряват и умират. Това вярване е характерно както за евразийците, така и за Гумильов. "Ние сме доста млада нация", казва Путин в същата реч пред главните редактори на руските медии. И в същото време добавя: "Имаме безкраен генетичен код. Той се основава на смес от кръвни групи, казано по-просто, на местен език." Като цяло Путин е изключително враждебно настроен към етническия национализъм (когато националността се определя "по кръв") - и в това отношение той също е съгласен с евразийците.

Разсъжденията на Путин за "оста на Изток", т.е. за преориентиране на руския износ от Европа към Китай, също до известна степен отразяват евразийските идеи.

В действителност обаче Путин и евразийците, както класическите, така и тези на Дугин, имат повече различия в мненията, отколкото прилики.

Антизападният подход, както го разбира руският президент, е предимно антиамерикански. "Американците отравят ценностите на традиционна Европа и я преформатират по свой начин, докато Русия запазва тези ценности" - така накратко може да се опишат възгледите на Путин и неговото обкръжение за външнополитическите процеси.

Тези възгледи се разминават значително с разбирането на евразийците за Русия като "неевропейска" цивилизация. Оттук идват и по-малките несъответствия. Путин, за разлика от евразийците, категорично не е готов да се откаже от наследството на Киевска Рус и да смята Русия за продължение на империята на Чингизидите. Освен това руският президент високо цени Петър Велики, докато за евразийците "прозорецът към Европа", който той е прорязал, е грешка.

Друга важна разлика е отношението към територията. За евразийците пейзажът е този, който определя стремежите, характера и идеологията на един народ. За Путин - поне ако съдим по публичната му реторика - идеологията е от първостепенно значение. Невъзможно е да си представим евразиец, който говори (както Путин) за приликите между Русия и Латинска Америка и Африка. За евразийците това е ерес: има различен пейзаж, което означава, че всичко е различно - за какви прилики можем да говорим?

Може да се каже, че Владимир Путин използва идеите на евразийците, които му харесват лично и отговарят на неговата концепция за световния ред: идеята за Русия като "млада нация" и противопоставяне на Запада. Руският президент няма ясни евразийски убеждения.

Днес много издания (предимно, но не само, украински) също наричат Дугин "идеолог на рашизма". Но това едва ли означава нещо друго освен обида за Дугин - последователен и, може да се каже, яростен поддръжник на войната в Украйна. Рашизмът всъщност е оскърбителен етикет, измислен от противниците на Кремъл, за да обозначи всичко, което не им харесва в представата на Кремъл за света. Фактът, че възгледите на Дугин и Путин съвпадат по някои въпроси, не означава непременно, че той е идеолог на Путин.

Можем само да се чудим защо много западни медии упорито наричат Дугин "идеолог на политиката на Путин", "Распутин на Путин" или дори "мозъкът на Путин". Част от обяснението е, че Дугин, благодарение на активността си в рамките на "десния интернационал", е известен на Запад. През 2014 г. авторитетното списание Foreign Policy го нарече "мозъкът на руската експанзионистична политика".

Но ето и кратката история. В "Основи на геополитиката", която все още се смята за главния труд на Дугин (публикуван през 1997 г.), философът изрично заявява, че целта на неоевразийството е "нова биполярност", т.е. противопоставяне между "евразийска" Русия и "атлантическите" Съединени щати. Днес Дугин е известен като теоретик на "многополюсния свят" и дори е публикувал книга по темата. И не е трудно да се разбере кога точно се е "пренастроил": през 2007 г., веднага след "Мюнхенската реч" на Путин, в която президентът на Русия обяви края на "еднополюсния свят", оглавяван от САЩ.

В много по-голяма степен от Владимир Путин привърженик на евразийството е бившият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Именно той инициира създаването на Евразийския икономически съюз (понастоящем включващ Казахстан, Русия, Беларус, Армения и Киргизстан) и през цялото си дълго управление не спира да се опитва да възроди Великия път на коприната. Главният университет на Казахстан, основан с указ на Назарбаев през 1996 г., се нарича Евразийски национален университет "Лев Гумильов".

ИЗБРАНО