На 26 октомври честваме паметта на светия великомъченик Димитър Солунски. Смята се, че от Димитровден започва и зимата.

Димитър бил родом от Солун и живял в края на III и началото на IV век. Получил добро образование и заради качествата му на мъдър и храбър воин бил поставен на висок военен пост - хилядник. В определен момент от служението си Димитър се запознал с християнската вяра, обикнал я и се покръстил. Затова, макар да получил заповед от император Максимиан да преследва християните, той не само не ги гонил, но дори ги защитавал.

Това негово поведение стигнало до ушите на императора, който на връщане от поход на Изток спрял в Солун и настоял Димитър да се откаже от вярата в Иисус Христос. Увещанията се оказали напразни, затова го затворили в тъмница, добавя БТА.

А когато устроили тържество в цирка, Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял в един ров с копия, забити с острието нагоре. Тогава оръженосецът на Димитър, Нестор, също християнин, взел разрешение от господаря си да премери сили с Лий. И наистина го победил. Но императорът, гневен, че загубил своя борец, наредил да обезглавят Нестор, а Димитър бил прободен с копие в килията му. Така и двамата умрели заради вярата си в 306 г.

По-късно над лобното място и гроба на свети Димитър в Солун бил построен храм и тогава намерили мощите на мъченика. От тях изтичало благоуханно миро и затова светецът е наречен Мироточиви. За това има сведения още от Х век. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в средновековна базилика и в деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Почитта към великомъченика Димитър Солунски се разпространила широко на Балканите. Името му е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г. на 26 октомври братята боляри Асен и Петър обявили в Търново свободата на България от византийско господство.

На Димитровден честваме 837 години от въстанието на Петър и Асен, и възстановяването на българската държавност. Този акт е доказателство как, след като българската държава я няма на историческата карта от 1018 година, когато Василий Българоубиец ликвидира Първото Българско царство, българският народ е съхранил своята историческа памет за държавност, а царете Петър и Асен са олицетворение на нейното въздигане, каза в интервю за БТА историкът проф. Пламен Павлов.

Въпреки че, през тези два века има много опити за възстановяването й, през 1186 година двамата братя успяват да реализират това дело. Важно е да се знае, че в тези два века на византийско господство в България има запазена аристокрация и духовенство, които съхраняват историческата памет. В Българския апокрифен летопис от XII в. Българското царство и неговите владетели са представени като образец на справедливо управление и ниски данъци - наистина, в идеализирана светлина, но и с немалка доза национално достойнство, припомни историкът.