Най-голямото предизвикателство през май за управляващите ще е казусът със Северна Македония. Вариант, при който се вдига ветото на Северна Македония, без да има отстъпки от страна на Скопие, ще означава взривяване на правителството. Това заяви в интервю за Dir.bg социологът от "Тренд" Димитър Ганев. Ако се направят някакви отстъпки от страна на Скопие, вече ще бъде въпрос на интерпретация дали са достатъчни тези отстъпки или не, поясни той. Ганев коментира още какво задържа заедно коалиционните партньори и как ще бъдат позиционирани новите формации на Стефан Янев и Мая Манолова.

- Четворната коалиция мина по ръба на бръснача, но успя да излезе успешно от казуса с военно-техническата помощ за Украйна. Ще съумеят ли да намерят този баланс управляващите и при задаващата се криза по казуса "Северна Македония"?

- Казусът със Северна Македония е по-сложен. Първо - червената линия, която беше поставена за въоръжението на Украйна, беше само от БСП, а всички други партньори бяха съгласни. При Северна Македония червената линия е поставена от две партии - БСП и ИТН. В този смисъл балансът ще е по-сложен. На второ място казусът Северна Македония, за разлика от войната в Украйна, е точка, която присъства в коалиционното споразумение. Това е казус още преди да се състави кабинетът. В този смисъл партньорите БСП и ИТН имат пълно основание да се позоват на това коалиционно споразумение, което е подписано. Какво означава това? Ако Скопие не направи някаква отстъпка, това ще бъде взрив на този кабинет. И оттук нататък вече остава отворен въпросът "Готови ли са в Скопие да направят някаква отстъпка?" И втори въпрос - "Достатъчна ли ще е тази отстъпка"? Въпросът е тук, че ще бъде на борба на интерпретации - едните ще кажат, че е достатъчна, а другите, че не е достатъчна. Въпросът е коя интерпретация ще надделее. Вариант, при който се вдига ветото на Северна Македония, без да има отстъпка от страна на Скопие, за мен не съществува. Това означава фактически да взривиш правителството. Това със сигурност е най-голямото предизвикателство за май. Месец юни не е без предизвикателства, тогава трябва да се гледа и актуализацията на бюджета, поне такива заявки бяха дадени през март, когато се приемаше бюджетът за 2022 г.

- Президентът Радев призна за натиск отвън за Северна Македония и неразбиране на проблема, от ЕС пък ни бяха поставени и срокове...

- Този натиск отвън е наличен от няколко години вече. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, която беше в България при подписването на Плана за възстановяване и устойчивост, съвсем ясно заяви - "Подписваме сега Плана за възстановяване и устойчивост, но и вие да си спазвате ангажиментите за Северна Македония". Ясно стана, че за ЕК това е много важен въпрос. Тук основната задача на българската дипломация е да успее да убеди този външен натиск да бъде преместен поне малко към Скопие, защото това без отстъпки от страна на Скопие не може да мине.

- Скачането от криза в криза е непрекъснато - днес има ново напрежение сред партньорите, този път от страна на ИТН. Как стои в момента четворната коалиция, ще съумее ли тя да пази баланса и докога?

- Не би било сериозно и професионално да се ангажирам с прогноза кога ще падне този кабинет. Смятам, че за пълен мандат въобще не може да се говори, но оттам нататък вече, дали ще е след три седмици, три месеца или някакъв по-дълъг период от време, това никой не може да каже. Но нека да изхождаме от политическата логика. Нямам съмнение, че тази коалиция ще бъде от криза в криза, от договаряне в договаряне и непрекъснати разпри между партньорите, както е досега. Тук, според мен, е важно да отговорим на въпроса какво държи тази коалиция? И всъщност отговорът, е, че общият интерес от непровеждането на предсрочни парламентарни избори е този фундамент, който държи кабинета стабилен. Няма формация в коалицията, която да има интерес от избори сега. Всяка една политическа формация ще има по-нисък резултат от този през ноември 2021 година. Този общ интерес е много силен. Въпросът е кога това ще свърши. В последните няколко месеца нашите проучвания и тези на колеги отчитат тенденция на спад на обществената подкрепа към кабинета. И през март и април видяхме подобни резултати. Ако тази тенденция продължи и доверието постепенно се износва, ще се стигне до момент, в който това правителство ще бъде много непопулярно. Дали това ще бъде след два, пет, шест или осем месеца, не знам. Но ако този тренд продължи, в един момент някоя от партньорите ще каже: "Аз излизам, защото това правителство не трябва повече да управлява, то е вредно за България". По този начин този някой ще натрупа за себе си политически капитал и платформа да излезе и да каже: "Ето, аз съборих кабинета", което да му даде някакъв бонус, защото е отстоял някаква популярна позиция. Все ще се намери някакъв повод. Това е най-опасният момент за правителството, защото тогава този спойващ механизъм - "Хайде да се разберем, защото на никой не му се ходи на предсрочни избори", вече няма да действа.

- Няма ли да ги държат плановете за съдебна реформа исканата оставка на главния прокурор?

- Първо, това са символни жестове. Ясно е, че гласуването във ВСС за оставката на Гешев няма да мине, защото ВСС е същият този, който избра Гешев с огромно мнозинство. И това е общо взето символен жест от страна на министъра на правосъдието - да напомни, че те всъщност са "за" оставка на Гешев. По-дълбокият и по-важен въпрос за мен е въпросът за съдебната реформа като цяло, тази която е с конституционен характер. А тя е мъртва по простата причина, че за да прокараш тази съдебна реформа, ти трябва 2/3 мнозинство в Народното събрание. В такъв случай на теб ти трябват гласовете на опозицията. Е, как арестуваш лидера на ГЕРБ, а после му казваш: "Ела тука сега да ми приемеш съдебната реформа". И за това, че съдебната реформа е мъртва, има много ясен индикатор - парламентарната комисия за конституционни промени, която беше създадена от Христо Иванов преди няколко месеца, няма все още нито едно заседание.

- Ще промени ли драстично политическото пространство новата партия на Стефан Янев, има ли място за нея, ще успее ли без подкрепа от президента Радев?

- Дава се заявка, че това ще е национално-консервативен проект. Очевидно се стъпва на полето на "Възраждане" и БСП. Това позициониране е между проатлантическия консенсус на ПП, ГЕРБ, ДПС и ИТН от една страна, и "Възраждане" от друга. Хем не е краен като "Възраждане", хем казва: "Да на ЕС и НАТО, но България не трябва да се намесва в конфликта в Украйна". И в тази ниша има електорален потенциал. Друг въпрос е дали Янев ще успее да я запълни. Ефектът, който ще постигне партията на Стефан Янев, е да спре или поне сериозно да забави ръста на "Възраждане".

Колкото до президента, вероятно немалко хора възприемат партията на Янев като проект на Радев, но виждам и позиции от страна на главния секретар на президентството Димитър Стоянов, които говорят точно за обратното. Стефан Янев, ако се привиди като дистанциран от Радев проект, това със сигурност ще отнеме част от неговия първоначален устрем и доверие.

- Как ще коментирате партия на Мая Манолова?

- Там засега няма нещо ново освен по-засилена социална реторика. Проблемът на Манолова, за разлика от Стефан Янев, е че тя не е нова. В България винаги има търсене на нещо ново, нещо, което не е било на терен, защото старото е вече поизхабено. А Манолова се яви миналата година три пъти на избори. Няма да ѝ бъде лесно.

- "Възраждане" обявиха гражданско неподчинение заради гласуването за военно-техническата помощ за Украйна. Отнемат ли от електората на ВМРО, как ги виждате оттук нататък?

- Очевидно е, че Костадинов е мобилизирал под знамената си почти цялото патриотично пространство. ВМРО още стои на около 1%. Но все пак идва му тема на ВМРО - Северна Македония. Предизвикателството е да видим как ще се възползва ВМРО. Ако не съумее да се възползва от тази тема, връщането му в играта ще се окаже голямо предизвикателство.