Много е важно какво ще бъде политическото позициониране на новата формация на служебните министри Кирил Петков и Асен Василев. Те по-скоро бягат от идеологическото позициониране, но ще късат най-много електорат, както от ДБ, така и от ИТН, както и от останалите. При ГЕРБ щетата ще е най-малка, прогнозира в интервю за Dir.bg социологът Димитър Ганев. Според него Кирил Петков и Асен Василев искат да запазят политическия капитал, който са набрали в служебното правителство още на тези избори, защото на следващите вече може да не помнят имената им.

- Изненади имаше ли за Вас в днешния ден на смяна на едно служебно правителство с друго, в което само трима не са същите министри?

- Няма как да ни изненада днешният ден, защото за новия проект на Петков и Василев се говори вече няколко седмици. И в тези седмици нито Петков, нито Василев опровергаваха тези слухове. Напротив, те оставяха много широко отворена врата, че ще се явяват на предстоящите избори. И най-нормалното нещо беше да не фигурират в новия служебен кабинет, защото най-малкото един министър, за да прави кампания за избори, трябва да излезе в отпуск. Какъв министър ще си за два месеца, ако в половината време си в отпуск! Така че това беше напълно нормално.

Ако има някаква въпросителна, тя беше свързана с това дали образователният министър Денков ще се присъедини към инициативата, след като беше дадена такава заявка вчера от него, че ще подкрепи тази формация. Но по всичко личи, че той ще остане част от служебния кабинет, тоест, няма да е толкова силно ангажиран в тази формация, колкото са Петков и Василев

- Имаше напрежение около още един-двама от министрите, но те запазиха постовете си.

- Имаше напрежение в много ресори в тези четири месеца, но ако президентът Радев беше направил по-сериозна рокада, имам предвид по-сериозни кадрови промени, примерно, те да бяха пет-шест и повече дори, това щеше да бъде фактическо признание на Радев за кадрови провал на този му първи кабинет.

- Завъртя се интригата около регистрацията, която трябва да ползва бъдещата формация на Петков и Василев, защото е ясно, че тя няма време за всичко от нулата, завъртяха се имената на Екогласност, ВОЛТ, МИР, това може ли да спъне имиджа на неродената партия, тези оферти за регистрацията?

- Това е потенциален риск, който аз не бих преувеличавал. Ясно беше, че те не могат да регистрират нова политическа формация, защото нямаха време. За тях да регистрират нова политическа формация, означаваше да не участват в тези избори. А в случая със своите действия през последните няколко месеца те успяха да натрупат разпознаваемост, популярност и някаква форма на политически капитал. Ако не бяха скочили на тези избори, то тогава следващите избори можеха да бъдат след години. След години вече може никой да не помни имената нито на Кирил Петков, нито на Асен Василев, особено предвид динамичната политическа ситуация в България.

И в случая те правят нещо, което са правили преди тях немалко хора. Симеон Сакскобургготски взе почти пълно мнозинство през 2001 г. с чужда регистрация. Това не съм видял да му попречи по някакъв начин да получи висок резултат. Да, може да има някаква имиджова щета от присъствието на партия, която ще има история преди това, с някакви политически позиции и прочие, но не смятам, че това ще бъде водещо.

- Къде ще се позиционират, според Вас?

- Ключово ще бъде тяхното позициониране. Те казаха, че десни мерки могат да доведат до леви цели. Те по-скоро бягат от това да се позиционират идеологически. Те казват - по-скоро почтени хора, а не ляво или дясно, като тяхната идея в случая, недвусмислено, е да не затварят вратата нито към лявото, нито към дясното пространство. Политическата логика е налице - в лявото пространство те имат фенове, поради институционалната им легитимация от президента Радев, който ги назначи в служебното правителство и част от левите от симпатизанти гледат със симпатия на Петков и Василев.

Те двамата искат да си запазят този политически капитал, който са набрали. И второто е към т.нар. градска десница, разбира се, в която те по дефиниция присъстват заради близките си отношения с ДБ, защото Кирил Петков е учредител на "Да, България" и част от ръководството в самото начало на формацията през 2017 г. Освен това демократичната общност ясно ги припозна като свои още в хода на работата им като служебни министри. Освен това самият Христо Иванов от парламентарната трибуна постави като изискване към "Има такъв народ" те да продължат като министри в следващ редовен кабинет. Така че, дясната легитимация я имат, просто не искат да затварят и лявата врата.

- Но кой ще калкулира по-големите щети - десницата или левицата, ДБ или БСП?

- Формацията около Петков-Василев ще къса електорат, както от ДБ, така и от ИТН. Част от симпатизантите на Манолова също ще припознаят бившите служебни министри. В по-малка степен, но и БСП ще загуби. При ГЕРБ щетата ще е най-малка. Привържениците на партията на Борисов още от ден първи са припознали Петков и Василев като опоненти, бидейки в служебния кабинет на Радев.

- Дали ще придърпат приоритетно такива избиратели, които не гласуват, или задължително ще вземат нечии други и ще пренаредят мозайката в парламента?

- Да, разбира се, че ще вземат и такива, които не са гласували на последните избори. Но по-големият процент от тяхната подкрепа ще дойде по-скоро от хора, които са гласували на последните два избора през април и през юли.

- Вървим ли към модела на фурора, който направи НДСВ и Симеон Сакскобургготски?

- Не, фурорът НДСВ и Саксобургготски през 2001 г. взе два милиона гласа. Проектът Петков-Василев ще е твърде далеч от подобни стойности. Малко вероятно е в следващите години въобще да видим подобен феномен тип Сакскобургготски или Борисов от 2009. Струва ми се, че постепенно се учим, че няма да дойде спасителят и да ни оправи. Месианството губи почва малко по малко.

- Дали ще се изстреля толкова напред, или ще е поредната нова формация?

- Това предстои да видим как те ще позиционират политически, какви хора ще бъдат около тях, какви ще бъдат основните техни послания - по тези неща българите ще преценят доколко да се доверят на тази формация. Затова казвам - очакват ни още два месеца на активна предизборна кампания - един месец официална, един месец преди това неофициална. Именно това време ще бъде ключово за тези субекти.

- Румен Радев може ли да загуби от присъствието на този проект, който ще бъде с щампата "президентската партия"? Или пък ще калкулира позитиви от тяхното участие в политиката?

- Ето затова неслучайно казах - много е важно политическото позициониране. А именно - ще бъде ли възприета тази партия като президентска партия? И ще бъде ли легитимирана от президента или от хора от президентската администрация, или ще има известна дистанция между президента и техния проект. Какво имам предвид - от БСП се чуват гласове в посока на ясно разграничение или поне президентът да си определи отношението спрямо формацията около Петков и Василев.

Защото, в крайна сметка за БСП е важно да не се получава легитимация от президента към тази формация, защото това може да накара част от избирателите на БСП да мигрират към формацията на двамата министри. В противен случай, ако това е партия, която изглежда по-скоро не като президентски проект, а даже е на дистанция от президента, това няма да навреди в такава степен на БСП. Затова казвам, политическото позициониране оттук-нататък ще бъде ключово.

- Но президентът винаги може да каже - ето, разграничих се от тях, те си тръгват по техния път. Въпросът е дали ще му повярват социалистите, че това е така.

- Отношенията между Радев и БСП по всичко личи, че са сложни. В ръководството на БСП добре си дават сметка, че тези избори, бидейки "2 в 1", то Радев може да играе ролята на локомотив на БСП за техния резултат на парламентарните избори, защото без съмнение най-много хора свързват президента с червените. Но ако има партия, която е подкрепена под някаква форма от президента, то тогава БСП остава в една незавидна роля, в която този локомотив, за който говорим, този популярен техен кандидат за президент няма да изиграе този ефект за БСП. БСП не може да спре другите партии да подкрепят Радев. Но това, което може да поиска, е президентът да не легитимира определена партия като президентска.