Димитър Аврамов е политолог и автор на книгата Новата държава. Книгата проследява промените в природата властта, очертава пътя на еманципацията на човека от държавата и появата на опасни форми на политически регрес в съвременните общества. В нея авторът разглежда актуалните политически предизвикателства пред българското и другите европейски общества. "Новата държава" се занимава с въпроси като "Какво следва след популизма в България?", "Как ще се промени животът на следващите няколко поколения и кои ще са факторите, които решават дали гражданите на дадена държава ще живеят добре?", "Намираме ли се в повратен момент от политическата история на човечеството, такъв, в който хората изобщо, независимо дали "обикновените" или "необикновено овластените", ще вземат все по-малко решения?", "Доколко политическите и социалните процеси са обективни и доколко можем да ги управляваме?"

Разговаряме за политическите процеси, които текат в момента и които избирателите би трябвало да преначертаят или пък да утвърдят с избора си на 2 октомври.

  • Парламентарната нестабилност дава институционална сила на президентската институция
  • Много малко вероятно е създаването на стабилни политически мнозинства
  • Въпросът вече не е дали някой ще дойде на власт в България. Въпросът вече е дали можеш да задържиш властта и колко можеш да я задържиш в полезен режим за обществото
  • Всеки, който иска да спечели доверие, трябва да се фокусира върху конкретиката и върху неща, които подобряват живота на хората реално - не към големите реформи
  • Представата, че си десен човек и правиш дясна политика, е различна от това наистина да си десен
  • Всеки опит на българска институция да каже, че трябва да преговаряме с някого, който нарушава договори, уврежда националния интерес. Това правителство и президентът дават такива индикации
  • Президентът и назначеното от него правителство дава заявки буквално за преобръщане на позицията на България по отношение на Руската федерация.
  • Само приватизацията в енергийната сфера с държавен контрол и държавни дялове ще гарантира, че в този сектор няма да има загуби
  • ПП не трябва да се заблуждават, че имат висок кредит на доверие - една част от кредита им на доверие вече е изхабен
  • Президентът Радев има такова влияние в българското общество само поради една, единствена причина - системното явяване на предсрочни избори
  • Отстраняването на президент изисква изключително високо ниво на парламентарен консенсус, каквото не вярвам, че съществува
  • Големият проблем на българската политическа система днес е, че никой не е такъв, за какъвто се обявява

- Намираме се вече в предизборна кампания, макар и да не е започнала официално. Очертава ли се обаче тя да приключи на 2 октомври? Или с други думи - ще имаме ли мнозинство и правителство след изборите?

- Прогнозите в политическата сфера станаха почти невъзможни. Преди бяха трудни, сега са политически невъзможни. Защо? Защото политическите формации се държат крайно агресивно една към друга, с недоверие. Политическите фигури изразяват личните си предпочитания и виждания, и мнения, няма разбирането, че трябва да търсят компромиси, въз основа на избирателите, които гласуват за тях. Това практически субективизира политическия процес. От тази гледна точка никога не знаеш кой кандидат за слава, който е получил вот вчера от нормален човек, ще полудее буквално в социално-политически смисъл на думата. И това прави много малко вероятно създаването на стабилни политически мнозинства. Това е единственият честен отговор, който към момента, според мен, може да бъде даден.

- Като че ли в един момент се очертаваше някакво евроатлантическо мнозинство, но партиите като че ли още преди да пуснат мостовете, ги събориха?

- Няма никакви критерии за правене на политика - за това кое е правилно и неправилно. Няма критерии за позитивизъм и негативизъм, и това прави политическия процес изключително непредсказуем. Нека видим политическото говорене и начина на поведение на основните политически сили. Първата на избори до момента, "Продължаваме промяната", влезе в българската политика с изключително позитивни очаквания, тя беше като събирателен център на доверието и на очакванията на мнозинството избиратели, че ще има позитивен политически процес. Каквито и пречки да са срещнали ПП, а те срещнаха огромни, не бива да пропускаме за година изчерпи този електорален ресурс на гражданите, които очакват група модерно мислещи хора да решат проблемите, които са възможни за решаване.

ПП се превърнаха от нова партия, която събира надежди, от центристка формация в дясноцентристка формация, която стана догматична във вижданията си. Тоест, те скъсиха електоралния си хоризонт. ГЕРБ, от момента, в който са паднали от власт, имат само един единствен модел на поведение - системно рушене, системен негативизъм, системни критики и непризнаване на нищо. Това се изразява във всякакво ниво на политическото им действие - от начина на действие в местните структури, през политическите изказвания на партията и през парламентарното поведение.

Единственият опит от ГЕРБ да влезе в позитивен ракурс беше вербален, само на думи и беше свързан с предложението на Борисов за евроатлантическо мнозинство. Как обаче правиш евроатлантическо мнозинство с партия, голяма част от която не вярва в евроатлантизма? Как правиш евроатлантическо мнозинство, докато атакуваш правителството, което се опитва да приключи енергийната независимост на България от Русия, и то по вина на Руската федерация. Другата евроатлантическа партия ДПС е затънала в самосъжаление, изолация и в поведението й няма нищо конструктивно.

- Но те пък за първи път от много време насам поискаха да влязат във властта. До този момент винаги от ДПС са подчертавали, че са готови да управляват, но са наясно, че обществото не е дорасло?

- Да, политическото статукво е дотолкова отвратително, разпаднало се е ценностно и политически до степен, която позволява на силно арогантна и цинична политическа партия, като ДПС, да участва в управлението. Това обаче не е полезно за никого, нито за ДПС, защото партията практически няма партньор. Ако питате БСП - те бягат от ДПС като дявол от тамян. Ако питате ГЕРБ - те правят същото. Ако питате ПП - те правят същото. Ако питате ДБ - също. Всички имат едно и също отношение към ДПС и то е негативно. В момента ДПС може да участва в управлението само в ситуация на политическа разруха. И започвам да подозирам политическите партии, по-скоро техните елити, че при системната им неспособност да извадят позитивен дневен ред, който да внесе подобрение в икономическия и социалния живот и да намали напрежението, използва друга стратегия - на разрушителност и на създаване на стрес, за да могат в даден момент да се проявят като хора, които решават проблема. Тази стратегия е отвратителна, тази стратегия подценява интелекта на избирателите. И тя е свързана с грозното и отвратително използване на жълти медии, с опити за очерняне на политически опоненти, лични атаки, откровен лъжи, уронване на престижа на политически опоненти - все инструментариум, който насочва към разпада на политическото общество. И тази тенденция не води до стабилност. Тя няма да доведе до участие във властта с позитивен резултат.

Няма нищо чудно в опитите на когото и да е да се добере до власт. Въпросът вече не е дали някой ще дойде на власт в България. Въпросът вече е дали можеш да задържиш властта и колко можеш да я задържиш в полезен режим за обществото. Защото на теория всеки може да дойде на власт в България и както виждаме - не може да я задържи и да свърши нищо полезно. Българското общество си извоюва правото, когато нещо не му харесва в управлението на страната, да излезе на улиците площадите, и да замете като вълна политическото статукво.

- Вие казахте, че ПП е отишла вдясно-център за няколко месеца. Вижда ли ви се реалистично едно поредно дясно обединение не само между ПП и ДБ, но и с извънпарламентарните формации, която се позиционират вдясно?

- Какво означава дясно? Ако дясно и ляво са етикети, които някой си лепва и се разхожда из жълтите павета, и иска да влезе в парламента, това можем да го коментираме, разбира се. Ако приемем, че ПП и ДБ са десни формации, тогава те трябва да предложат адекватен, десен, реформистки ред. И той трябва да е изпълним.

Съдебната реформа е важно нещо, в същото време се видя, че в парламента няма достатъчно стабилен политически консенсус за законодателни реформи в прокуратурата. Тоест, едно е да твърдиш, че си десен, друго е да имаш реален реформаторски дневен ред, който да е свързан с десни политически ценности. Тук искам да припомня, че тези ценности са свързани с намаляване на размера на правителството, на обхвата на властта му, намаляване на регулативните режими. Тоест, ако ПП и ДБ искат да са автентична дясноцентристка алтернатива, заедно или поотделно, те трябва да се насочат към такива конкретни стъпки и предложения, които подобряват живота на малкия и среден бизнес. В България все още в малкия и среден бизнес пряко участват, заедно със семействата си, около 600 000 до 100 000 000 души и това е гръбнакът на една реформистка политика. Тези хора обаче имат много конкретни и реални ежедневни проблеми.

И ако някой иска да носи истински десен етикет, а не фалшив, трябва да  адресира тези проблеми - те са свързани с регулации, с отношенията на бизнеса с държавните институции и т.н. Това би било дясна политика. Ако някакви партии, които си лепят етикета "десни", просто се съберат заедно, за да докарат математически по-голям сбор - това е много голям риск. Може да се получи, може и да не се получи.

Тоест, всеки, който иска да спечели доверие, трябва да се фокусира върху конкретиката и върху неща, които подобряват живота на хората реално. През последните години се насочихме прекалено много към това да правим големи реформи - ще правим нещо в прокуратурата, ще правим нещо в съдебната власт, ще махаме някакви неща в различни сектори, но всъщност, като погледнем, простите и ежедневни дейности, от които зависи животът на хората, си остават същите, там няма подобрения. И всъщност повечето хора у нас развиват песимизъм по отношение на политиката, точно защото политиците им говорят за едни големи, откъснат от ежедневието им неща, а не пипат нищо в ежедневието им. Това не е дясна политика. Представата, че си десен човек и правиш дясна политика, е различна от това наистина да си десен.

- Като заговорихте, че малкият и среден бизнес е гръбнакът на дясното и е нужно да се решават ежедневните му проблеми, един такъв е енергийната му сигурност и наличието на евтин газ, а тези, които се имат за десни, не им го решиха, заложиха на политизирането на проблема?

- Не бих казал. Първо, цялата структура на българската енергетика, в този си вид, е създадена и работи в условията на управлението на ГЕРБ последното десетилетие. И днес всички казват, че тази рамка е отвратителна. Второ, налице са социалистически мастодонти в енергетиката - говорим за НЕК и "Булгаргаз". Всяка година си говорим, че държавните дружества са на десетки, дори на стотици милиони загуба. Сега това служебно правителство констатира загуби в "Булгаргаз". Това е държавна структура, загубите са генерирани от политиците. Те са генерирани от ГЕРБ, коалиционните им партньори, от ПП, БСП, ДБ, ИТН, служебните кабинети и президентът Радев, който носи лична отговорност, защото е назначавал хора и продължава да назначава. В момента единственото нещо, което измисли служебният кабинет, е да прехвърля пари на данъкоплатците в едно губещо предприятие. Второто важно нещо е, че България има проблеми, защото Русия е ненадежден доставчик на газ - спряха едностранно доставката на газ и България нямаше никакъв друг шанс освен да търси алтернативи. Тоест, има много лошо наследство на управление в енергийната сфера и проблемът е в държавата. И понеже не можем да отгледаме политици с друг манталитет, има само едно, единствено решение и то е дясно - бърза, ефективна, прозрачна и качествена приватизация в енергийната сфера със стратегически инвеститори и държавен контрол, но истински, а не като през 90-е години.

Само приватизацията в енергийната сфера с държавен контрол и държавни дялове, ще гарантира, че в този сектор няма да има загуби. Давам пример с ЕРП-та - всички вече си плащат тока. Да, необходима е реформистка политика. Да, тя най-вероятно трябва да се извърши от дясно, реформистко мнозинство, но тя трябва да се извърши с ясна заявка, а не с лепене на етикети - ние сме десни и ние сме леви, защото големият проблем на българската политическа система днес е, че никой не е такъв, за какъвто се обявява. 

ГЕРБ не са дясноцентристка партия, категорично. Те са една централизирана партия, в която един човек взима решения и другите изпълняват. ДПС е в същата позиция, но лидерът им е скрит, не носи отговорност. Те не са либерална партия. БСП не е социалистическа партия практически. Тоест, живеем в общество, в което някакви хора си слагат етикети - ляво, дясно, но всъщност правят различни неща от това, което пише на етикета.

- А "Продължаваме промяната" какви са?

- ПП ще бъдат такива, каквито решат да са. Те са нова формация и аз не мога да ги категоризирам. Това, което мога да кажа, е, че принудително трябваше да действат в тази конфигурация от четири партии, където правиш толкова много компромиси, че сутринта, какъвто и да се събудиш, вечерта си забравил какъв си. И това е проблем за всеки. ПП трябва да кажат какви са, какво смятат да правят и за какво се борят. И от тази гледна точка им е прекалено рано да допускат грешките, които допускат всички останали, но започват да ги допускат. И те не трябва да се заблуждават, че имат висок кредит на доверие. Една част от кредита им на доверие вече е изхабен. Разбира се, те ще получат подкрепа, защото се представят за алтернатива на управление, в което участват ГЕРБ и ДПС, в някакъв смисъл са алтернатива, но това не е достатъчно.

- Чакаме социологическото проучване на ПП, въз основа на което те ще решат дали да се явят сами, но дали окончателният отказ от общи листи е съдбоносно за ДБ? И ще изяде ли от техния електорат ПП?

- Аз не разбирам това - самата идея, че взимаш решения за политическия си курс на база на някаква социология, в която подозирам, ще има предимно количествени данни, ми се струва резултат от неразбиране на политическия процес. В политиката трябва да получиш обратна връзка от хората за някакви намерения и да предложиш лидерство, а не да питаш "съгласни ли сте с нещо", и ако хората са съгласни, тогава да го правиш или ако не са съгласни, да не го правиш. Това е практически отказ от поставяне на политически цели и следване на политически курс. Ако политиците всеки ден ни питат дали сме несъгласни с това или онова, тогава изчезва самата идея за представителност. Изследванията на общественото мнение са много важни, но е много важно какво питаш. Ако задаваш въпроса дали партия А и партия Б, като се съберат заедно, ще получат по-висок резултат, ии на базата на това правиш коалиция или не правиш, това е не особено умно политическо решение. Защото не важно дали ще събереш А и Б, важно е какво правят и какво ще говорят.

И ако ДБ и ПП се съберат заедно, говорят същите неща, които говореха досега, тогава шансът да получат по-голямо доверие на изборите, е малък. Ако обаче се съберат заедно и извадят адекватен политически дневен ред и конкретни стъпки, които хората да харесат, тогава имат сериозен шанс да получат голямо политическо доверие. Но въпросът не е в социологията. Въпросът е в политиката. Социолозите могат да ни дадат само моментна снимка на днешния ден и то, ако не задаваме тъпи въпроси. Ако задаваме тъпи въпроси, ще получим тъпи отговори.

- Конфронтацията на силите на протеста отпреди две години, когото те подкрепяха тогава, в чия мелница налива? Изобщо, оказва ли се, че президентската роля на Румен Радев в тези иизбори за парламент, а не за президент, и самоопределянето на партиите в отношението към него, ще предопределят в някаква степен изборния резултат?

 - Отговорът е изключително труден, защото има висока степен на непредвидимост и довчерашни партньори стават врагове. Ние виждаме как президентът Радев практически изглежда като човек, постигнал съгласие с ГЕРБ и ДПС в момента. Казвам как изглежда. И това е коренно преобръщане в позицията му. И ще кажа само това, което е факт. И то е следното - президентството изглеждаше само преди година като най-стабилната и последователна институция в България.

Днес вече пред президентството има протести. И техният обект е самият президент и решенията, които взима. От институция и човек, който събира обществено доверие, президентът се превърна в един от проблемните фактори в българската политика. Това е негативно спускане по склона на липсата на загубата на доверие, което не трябва да бъде подценявано и президентът не трябва да си затваря очите за това.

- Но пък, от друга страна, в неговите позиции не сме видели промяна, докато такава е налице точно при тези, които днес протестират?

- В неговите позиции има ясна промяна, макар и не значима. Президентът и назначеното от него правителство дава заявки буквално за преобръщане на позицията на България по отношение на Руската федерация. Президентската институция и назначеното от Радев правителство изглежда като готови да поставят България в изключително сервилна позиция спрямо страна, която нарушава договори с нашата страна. 

- Какво имате предвид, защото служебното правителство и президентът не са направили нищо конкретно в тази посока досега?

- Опитите за внушения от страна на властта, идващи от президента и правителството, че преговори с "Газпром" са възможни и трябва да има такива, при положение, че единствената позиция на България към "Газпром" трябва да бъде отнесена в съда. Ще припомня, че когато България се отказа от проекта в ядрената енергетика, бяхме съдени. В момента България трябва да направи същото по отношение на Русия, защото "Газпром" едностранно отказа да доставя газ по съществуващ договор. Това се нарича нарушение. Всеки опит на българска институция да каже, че трябва да преговаряме с някого, който нарушава договори, уврежда националния интерес. Това правителство и президентът дават такива индикации.

- Енергийният министър ясно каза, че "Газпром" не е единствената опция, по която работят, а се търсят всички начини за осигуряване на газ. 

- Първото и най-важно нещо, по което съдим за политиците, са техните обявени намерения. Тук става въпрос за прекалено чести смени на позициите, за прекалено неясни и основани на нечии други интереси и конфронтации, изразени публични позиции. Миналата година страната се управляваше от служебно правителство няколко пъти под контрола на президента Радев. Сегашното служебно правителство в деня, в който застъпи, даде коренно различни оценки от тези, които бяхме чували преди това. Президентът беше критичен към ПП и аз не бих казал, че няма повод за критики. Но служебният кабинет, който практически е политическа ръка на президента Радев, започна с политически атаки към наследството на президента Радев - господата Кирил Петков и Асен Василев са назначени от него за служебни министри. Тоест, той има пряко, изключително силно влияние върху българската политика през последните две години. И в момента сегашното служебно правителство изразява остри критики спрямо самото наследство на президента Радев. Това е шизофренна ситуация. 

- А как ще повлияят на изборния резултат действията на служебното правителство и разбира се, на президента? БСП не прави изключение от атаката спрямо служебния кабинет, даже я започна преди протеста на ДБ, и обвини президента в реваншизъм?

- Линията на отношения между БСП и президента е много интересна. Защото президентът идва от БСП и дълго време имаше разбиране за това, че от президентската институция трябва да идват лявоцентристки политически приоритети. Конфликтът между БСП и Румен Радев е проблематичен за президента, защото в крайна сметка фактите показват, че няма някой, с когото президентът Радев практически да не се е скарал. И това не е добре - за него и за институцията, не е добре за никого. Това са факти. Тук не става дума в кой момент отговорността е била на едната или на другата страна. Фактът е, че той успя да влезе в конфликт с почти всяка политическа сила и изглежда, че прави политически препозиционирания на политическите си партньорства. Това е нещо, което той трябва да обяснява и да каже ясно на какво се дължи.

- Само че не той се явява на избори, а партиите. Те ще калкулират негативите или позитивите от тези отношения.

- Да, трябва да сме наясно със следното: че президентът Радев има такова влияние в българското общество само поради една, единствена причина - системното явяване на предсрочни избори. Парламентарната нестабилност дава институционална сила на президентската институция. И практически възлага контрол върху изпълнителните пълномощия - нещо, което президентът няма по Конституция в нормални политически периоди.

- Да разбирам ли от думите ви, че президентът има изгода от политическа нестабилност?

- Няма да кажа това, защото работата на анализатора е не да вменява някому дали е виновен. Не трябва да подозираме някого. Фактът е, че системната парламентарна нестабилност дава контрол на президента върху изпълнителните правомощия. Това е факт. Как той използва този контрол, вече е друг разговор и там могат да бъдат давани оценки. Тези изпълнителни правомощия могат да бъдат използвани и в двете посоки - могат да подобрят средата, могат да я влошат значително. Важно е какво си представя президентът за правилно и неправилно, за добро и за лошо.

- Застрашава ли го импийчмънт и нямам предвид започналата подписка за импийчмънт, защото подобно действие може да се осъществи само в парламент, но на следващ етап това реалистично ли е? И като вземам повод от твърдението ви, че президентът е имал конфликт с немалко от партиите в НС?

- Не. Не, защото все пак Конституцията ясно казва какви са правилата за отстраняване на президента. Една от презумпциите е, че има държавна измяна. Не бих искал да подозирам никого в такова нещо - първо. И второ, да имаме предвид, че при общото ниво на конфликти и война на всеки срещу всеки в политическата сфера, каквито и да било консенсуси са невъзможни. Отстраняването на президент изисква изключително високо ниво на парламентарен консенсус, каквото не вярвам, че съществува. И предвид способността на сегашния президент да прави тактически ходове, които да му осигуряват съюзници, не вярвам, че е реалистично да има процедура по отстраняването му. 

Искам да се върна към началото на разговора. Не е важно да си поставяме негативни политически цели. Нито един български политически лидер не е проблем сам по себе си. Проблем е нестабилността и пожелателното негативно мислене. Радев беше жертва на такъв тип мислене и на такъв тип действия само допреди 5-6 месеца. Важно е ролята му в ежедневната политика да намалее не защото някой иска да го накаже, а защото нормалният институционален ход на българската политика изисква да има стабилно парламентарно мнозинство, което излъчва правителство и връща властовите правомощия там, където им е мястото - в парламента и в изпълнителната власт.

Така че, това, което можем да си пожелаем, е институционална нормализация и разумни политически партии с хора, които разбират, че представляват избирателите, а не се държат като политически вождове. Нормализацията и разбирането, че в политиката трябва да има чувство за смирение и представителност, ще ни върне към позитивна политическа линия на развитие. В момента категорично не сме в такава.