Брюксел извършва одит на количеството оръжие, което държавите-членки на ЕС са предоставили на Украйна след пълномащабното нахлуване на Русия в в отговор на твърденията, че някои столици не са успели да изпратят толкова, колкото са могли.

Военната и финансовата помощ на Запада за Украйна е намаляла през последните месеци, което ограничава способността на Киев да се защитава от руските атаки и да провежда контраофанзивни операции и това предизвика опасения.

Одитът идва в момент, когато Брюксел и Вашингтон се борят да намерят политически консенсус, който да им позволи да подпишат нова финансова помощ на обща стойност около 110 млрд. долара.

Двупартийните разногласия в Конгреса на САЩ попречиха на приемането на пакета за финансиране на Украйна на стойност над 60 млрд. долара, предложен от президента Джо Байдън. Парите са необходими за продължаване на американските военни доставки за Киев.

Дипломатическата служба на ЕС, Службата за външна дейност (ЕСВД), извършва одит на оръжията, доставени от държавите членки след пълномащабното нахлуване на Русия в съседната страна през февруари 2022 г., съобщиха за "Файненшъл Таймс" трима дипломати на ЕС, запознати с плановете.

Целта на ЕСВД е да представи резултатите от проверката на столиците преди срещата на върха на лидерите на ЕС на 1 февруари.

Според един от дипломатите одитът ще разчита на данни, предоставени от държавите членки в отговор на исканията на ЕСВД, които вече са срещнали съпротива от страна на някои държави, нежелаещи да предоставят пълни данни.

Решението за провеждане на проверката следва искането на германския канцлер Олаф Шолц от миналата седмица военните доставки на страните за Киев да бъдат преброени и сравнени. "Планираните до момента оръжейни доставки за Украйна от повечето държави членки на ЕС са твърде малки", аргументира се той.

"Нуждаем се [също така] от преглед на това какъв конкретен принос ще направят нашите европейски партньори в подкрепа на Украйна през тази година", заяви Шолц миналия понеделник.

Коментарите му повториха частни забележки, направени от официални лица от други държави от ЕС относно мащаба на военните доставки, обещани от други държави членки.

Според изследване на Института за световна икономика в Кил Германия е дала най-големите обещания за оръжия в ЕС досега по отношение на стойността. До 31 октомври миналата година тя е поела ангажименти на стойност над 17 млрд. евро, което е около пет пъти повече от тези на Дания, следващия по големина донор.

Макар че забележките на Шолц бяха изтълкувани като упрек към други големи държави от ЕС като Франция и Италия, чиито военни ангажименти са далеч по-малки, публичният му призив за по-голяма прозрачност беше подкрепен от високопоставени служители в Брюксел, които смятат, че някои държави биха могли да предоставят повече оръжия на Киев в критичен момент от конфликта.

Някои страни от ЕС, различни от Германия, особено в източната част на блока, също настояват за разширяване на Европейския механизъм за подкрепа на мира - съвместен фонд, който частично финансира доставките на оръжие за Украйна, за да се увеличат доставките и да се разпредели тежестта на разходите.

Този механизъм, който финансира проекти, свързани с отбраната в трети страни, не е бил подсилван от юни 2023 г., а 27-те държави членки на блока не успяха да се споразумеят за създаването на специална част от 5 млрд. евро годишно за Украйна.

"Трябва да се уверим, че Европейският механизъм за подкрепа на мира е отново в действие и можем да го използваме отново за по-нататъшни траншове за подкрепа на Украйна", заяви високопоставен дипломат от ЕС. Без този механизъм "някои държави членки . ... няма да предоставят никаква военна подкрепа".

Повечето страни членки са "много загрижени да дадат колкото се може повече [военна помощ] за Украйна в тези критични месеци, [на] фронта, където се наблюдава критично развитие", добави дипломатът.