България има талант: Георги от СМГ за пътя към Харвард пред Dir.bg

13:54 | 18 април 2021 | Автор : Лилия Чалева 139 7674 Снимка: Личен архив

"България има талант!" - преди дни написа на страницата във Фейсбук американското посолство у нас и за часове в страната стана известен Георги Иванов - дванайсетокласник от Софийската математическа гимназия. Похвалата е заслужена, защото той сред малцината приети тази година в университета Харвард тази година и по всяка вероятност с пълна стипендия.

Виж още Ученик от СМГ е единственият българин приет в Харвард тази година

"Не очаквах, че публикацията на американското посолство ще получи толкова голям медиен отклик към мен. Моят голям интерес е към физиката, преминал съм през състезателна физика, експериметална и научна работа и спрях на образователната физика. Моят проект за образователна физика под наставничеството на моя ментор Луис Ломели привлече вниманието на Харвард към мен. В този проект, осъществен с финансовата подкрепа на американското посолство, аз преподавах физика на 700 деца между 1. и 4. клас в седем различни училища в откъснати райони", сподели пред Dir.bg Георги Иванов.

Проектът е за млади учени и представя друг метод на преподаване на физика, не познатия в училище, базиран на теория, а интерактивен и вдъхновяващ децата към тази наука. Налага и менторска култура, където учениците работят със свой наставник в подготовката им за големи начинания, а това е особено важно за подкрепа на непривилегировани деца в ранна възраст, особено в отдалечени райони.

Снимка: Личен архив

Георги е в ролята на мениджър на този пионерски проекта, а негов ментор е Луис Ломели - американски гражданин, който живее в България от години, бивш доброволец в Корпуса на мира на САЩ между 2011-2013 година, основател и директор на организация за младежко развитие Vox Tua и международен американски лагер Camp Golden Gate.

В рамките на една година - от март миналата година, двамата работят със 700 деца между 1. и 4. клас в седем различни училища в откъснати райони. Основна част от заниманията с децата включват научни експерименти, обяснени и демонстрирани за деца, подкрепени с материали, които децата да ползват вкъщи със своите родители.

Снимка: Личен архив

Успехът на проекта е неоспорим. Той утъпква пътя на други ученици като Георги, които искат да имат своя принос в социалното и образователно развитие на непривилегировани общности.

Снимка: Личен архив

Проектът дава видимост и на менторската култура в училищата чрез личната история на Георги. Бъдещият студент ще следва примера на своя американски ментор и иска да бъде ролеви модел за други ученици, които да следват пътя му. Двамата се надяват да вдъхновят родители, учители, директори и ученици да прегърнат идеите за наставничество в развитието на потенциала на България като ключов фактор за бъдещето на образователната система на България.

За любовта към физиката, за трудностите и спечелените битки, за формулата на успеха, разговаряме с Георги Иванов.

- Колко дълъг е пътят към Харвард?

- Всеки ученик има различен път. Моят премина през много състезания в годините. Кандидастването в Харвард не се ограничава само с подготовката за изпита в последната година, а с целия труд, който съм натрупал през годините - през състезания, през научна разработка, експериментална работа, а през последната година с проекта за образователна физика.

- Зад този успех има редица фактори и спечелени битки - кои бяха най-трудните и най-важни за теб?

- Битките бяха много и имаше много трудности през целия път. И без да навлизам в конкретика, просто искам да кажа, че всеки човек трябва да знае, че по този път ще има провали и трудности, но важното е да се надмогнат. И затова мога да блогодаря на г-н Ломели за подкрепата му при такива моменти.

- Всеки успех има и своята цена. Каква тя бе за теб?

- Цената е много труд и жертви. През последната една година трябваше да жертвам сводобното си време, нямах лятна ваканция, не съм ходил на море, цялото ми време беше отделено за подготовката за изпита и самата кандидатура с проекта. Всичко това изисква фокусиран труд, но всеки човек, който желае може да постигне подобен успех.

- Кови са изискванията за прием в Харвард?

- Харвард и като цяло американските университети не работят с изпити. Те взимат своите решения след набор от фактори, сред които е изпита SАТ, езиковият - TOEFL, като най-важните елементи са есетата, които пращат кандидат-студентите с кандидатурата, CV-то, успехите, които имат и, разбира се, интервюто.

Така че, ако перифразираме думата изпит като колко трудна задача е Харвард - много труд и много фактори, но когато върху всички се работи, може да се постигне резултат.

- Твоето есе за какво беше?

- Всеки университет задава няколко въпроса, по които те се опитват да разберат какъв е този ученик като характер, като личност, каква е неговата история. В моето есе описах една история от моя живот, която, според мен, предаваше много точно кой съм аз като личност и защо заслужавам да бъда в Харвард.

- Кое, според теб, се оказа ключово за решението на Харвард да те одобри?

- Мога само да предполагам, че то е свързано с моето желание да се ангажирам в моята общност, влизайки в ролята на ментор на всички тези деца. Според мен това е нещо, което още преди Харвард, американското посолство забелязаха като черта и като качество, поради което решиха да финансират дейността по проекта. Бих казал, че именно тази моя ангажираност към менторската култура, към наставляването и към предаването на това познание и тези умения, е може би най-важната черта, която те са харесали.

- А защо Харвард, а не български университет?

- Харвард беше моето първо желание. Аз в определен етап ще върна в България, понеже смятам, че имам дълг към предстоящиоте поколения да помогна за развитието на таланти. А Харвард е институцията, която ще ме подготви за това, не просто с умения, но и с контакти, с ресурси да бъда възможно най-полезен. Преди няколко години планирах да остана в България да уча, но накрая стигнах до решението, че е най-добре, не само за мен, но и за страната ни, ако използвам моите качества и възможности максимално да подобря нашето състояние.

- В каква специалност си приет в Харвард?

- Кандидаствах с теоретична физика. Едно от най-хубавите неща на Харвард е, че дава възможност на студентите да изследват различни специалност и дейности и ако аз реша да променя специалността си, ще имам пълната свобода да го направя. В момента физиката е специалността, която искам да следвам в Харвард и най-вероятно тя ще остане до края на следването ми.

- Не те ли претеснява голямото разстояние от родината и пандемията?

- Със сигурност да. Това са фактори, които влизат в решението на всеки един ученик да учи в чужбина. Аз смятам, че всеки един елемент на това дали да уча в чужбина си има своите плюсове и минуси. Решението е такова - да, наистина трудно ще е, няма да виждам семейството и приятелите, но те изцяло ме разбират и подкрепят. И смятам, че това е нужна стъпка, не само за моето развитие, но и за максималния ефект, който бих искал да постигна за нашата страна.

- Ти кандидастваш за пълна стипендия и по всяка вероятност ще я получиш.

- Стипендията в Харвард не се определя от успехите на студента, а от финансовото положение на семейството му. Аз съм в процес на доуточняваща короспонденция. Очаквам пълна стипендия, но ако това не стане, то ще получа по-голямата част от сумата за обучение.

- Да се върнем назад във времето. Кай те запали към физиката?

- Човекът, на когото искам да благодаря за това, е баба ми. Още от 4-годишен ми разказваше истории за звездите, за съзвездията... . Мисля че от нея чух за първи път и името Харвард, за това колко успешни учени учат в този университет. Така че човекът, който ме запали към физиката, е баба ми. След това за моето израстване ми помогнаха госпожа Върбанова, която ме въведе в състезателната битка, г-н Никола Каравасилев, с когото провеждахме всички научни експерименти и състезания, но има и още много други хора, които ми помогнаха за моето развитие в и извън класната стая.

- Ти си възпитаник на Софийската математическа гимназия, а нея често е сравняванат с фабрика за таланти.

- СМГ е наистина едно хубаво училище. Забавен факт е, че по същия начин, по който аз сега гледам на Харвард като мечта, гледах така и на СМГ. Истината е, че още като малък мечтаех да вляза в СМГ. В 4 клас не ме приеха, но това не ме отказа и след седми клас това стана. Тук бих искал да благодаря на класния ръководител Елена Киселова и директора на училището Антоан Тонев, който ме подкрепи в научната ми дейност и помогна за нейното осъществавяне.

- Какви са дългосрочните ти цели и мечти, свързани с физиката?

- Когато започнах да се занимавам с физика, първоначално си представях и планирах да съм учен, но с проекта, който успях да осъществя с г-н Ломели, разбрах, че за мен е много важно не просто да работя върху науката, а върху допирната точка между обществото и науката - било то посредством образование, технологии, иновации или бизнес.

Все още нямам точна представа, но пътят ми е ясен - той минава през Харвард на този етап, максимално да се подготвя и максимално да се възползвам от всичките прекрасни хора и ресурси, които са в тази институция. И, разбира се, в определен етап да се върна в България, за да предам това знание и умения, за да помогна на предстоящите поколения, тъй като чувствам това като мой морален дълг.

- Как се виждаш след 10 години?

- Точна представа нямам, но бих определил себе си като успешен комуникатор - било то в науката, може би бизнесмен, може би учен, във всички случаи се виждам като човек, ангажиран с обществена дейност за благото на страната ни. Надявам се максимално това да се осъществи в определен етап.

- За какво мечтаеш?

- Човек има много мечти, но една от тях е да мога да помогна и оставя името си на предстоящите поколения у нас.