Партиите не са в много добра кондиция. Кой ще получи третия мандат ще се превърне в един от най-очакваните и задавани въпроси, както и ще бъде изпитание за президента. Когато политиката се превърне в забавно шоу или, още по-лошо, в търговия, това я убива, коментира пред Dir.bg социологът Антоний Тодоров преди официалното обявяване на предизборната кампания. Той направи анализ на парламентарно представените партии и новосформирани такива, какви са вариантите за правителство и как заявката за втори мандат от Румен Радев влияе на кампанията.

- В каква кондиция са партиите, кои са в крайностите?

- От вече дълго време в българското общество има резерви и дори силно неодобрение на политическите партии. Много граждански протести излъчваха идеята, че политическото (т.е. партийното) е несъвместимо с гражданското. Много граждани смятат партиите за частни клубове с бизнес цели, а не за граждански организации с общополитически цели. Това е добре всички партии да го имат предвид. А и всички партии има "скелети в гардероба", за които е добре също да си дават сметка.

В навечерието на парламентарните избори (редовни, противно на исканията на дългите протести от миналата година) партиите като цяло не са в много добра кондиция. Няма съмнение, че поредицата скандали (къщи, чекмеджета, изтекли записи, но също апартаменти, "калинки", обръчи от фирми, както и всичко около главния прокурор) нанесоха силен удар по репутацията на управляващата вече десет години партия ГЕРБ. Трудно е да се предвиди и ефектът от регистрирането на "Републиканци за България" на бившия втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Но правителството се окопити със затихването на протестите и ГЕРБ изглежда са успели да мобилизират своите твърди привърженици, макар и вероятно пооредели.

БСП, основната опозиционна партия, не е в добра кондиция, въпреки уверенията на ръководството. Социалистите изглеждат за публиката много повече съсредоточени да разчистват сметките помежду си, отколкото да се готвят за максимална мобилизация и отваряне към други опозиционни партии и вероятни партньори. БСП изглежда изолирана, другите опозиционни партии са крайно въздържани за възможно политическо сътрудничество с нея. Ще е истинско чудо, ако партията получи повече гласове на тези избори, отколкото през 2017 г. Дори има риск от обратното, от сериозна загуба на подкрепа.

ДПС от своя страна се е снишило, но очевидно работи за това да бъде незаобиколим фактор при съставянето на едно ново правителство, но и при президентските избори в края на годината. Но движението също е изолирано от другите партии, макар и по различни причини. БСП има лошия спомен от времето на правителството на Пламен Орешарски, ГЕРБ изглеждат резервирани, макар вероятно да си представят някаква задкулисна договорка, другите опозиционни партии изключват всякакво взаимодействие с ДПС.

"Демократична България" (ДБ) сякаш застина в една позиция, където не става ясно дали основният й опонент е ДПС, ГЕРБ или, по традиция, БСП. Това е партията с най-ярки позиции в подкрепа на една истинска съдебна реформа, но в много случаи сякаш си представя, че може сама, без други партньори, да го постигне, ако попадне в парламента.

"Има такъв народ" (ИТН) изглеждат сигурни в новия парламент, въздържането им от много явно присъствие в партийните борби изглежда им носи позитиви. Но от друга страна сякаш си представят, че ще могат да постигнат "ефекта НДСВ" през 2001 г. и да получат мнозинство някак изведнъж. Това не изглежда вероятно и ИТН е добре да помислят, какви са потенциалните им партньори, с кого мислят да съставят мнозинство.

Остава да видим доколко "Изправи се! Мутри вън!" (ИСМВ) ще получи енергията на протестите. Коалицията е доста разнородна, което е новост в политическия живот, както и последните протести. Но тук има очакване да се възползват и от рейтинга на президента, което, засега, не е сигурно.

"Патриотите" вече не са обединени, виждаме различни стратегии за политическо оцеляване. ВМРО разчитат да повторят успеха на Ангел Джамбазки от европейските избори, но самостоятелната игра е рискована и могат да останат отвън. "Атака" видимо залязва, което радикализира реториката на Волен Сидеров. А новата коалиция на НФСБ и "Воля" е също последен ход за оцеляване, опит да се внуши, че "патриотите са обединени" въпреки всичко.

- Коалиция, програмно/експертно правителство или трети и четвърти вариант? Какво може да предложи следизборната мозайка?

- Всичко е възможно, засега нищо не бива да се изключва. Напълно вероятно е, например, ГЕРБ отново да излезе начело, и по конституция да получи първия мандат за ново правителство. Със сигурност ще се опитат да намерят подкрепа, дори за правителство на малцинството, както през 2009 г. Ще играят картата на "партиите от ЕНП" (не само СДС, но и ДСБ), както и на "съюза на антикомунистите". Едва ли ще се получи, но не бива да се изключва, защото в България казаната дума не е "хвърлен камък" и ангажиментите не се спазват много.

Но може ли БСП да състави самостоятелно правителство? Би било невероятно, защото партията едва ли ще има самостоятелно мнозинство, а и трудно би могла да получи подкрепата на други за собствено правителство. Може да опита самоубийство, като предложи на ГЕРБ "голяма коалиция", което също не бива съвсем да изключваме.

Кой ще получи третия мандат ще се превърне в един от най-очакваните и задавани въпроси, както и ще бъде изпитание за президента. Ако е ДПС, не виждам успех в начинанието, защото тогава единствено възможното мнозинство би било с ГЕРБ. Ако е ИТН, нищо не мога да кажа, защото оттам няма никаква достоверна информация за намеренията им в такъв случай. Могат да опитат формулата "всички срещу ГЕРБ", но тогава въпросът е, дали това ще включи и ДПС, или БСП? Едва ли, обаче, ще стигнат за мнозинство спечелените мандати заедно от ИТН, ДБ и ИСМВ. Ще трябва и друг. Ако мандатът получи ДБ, е още по-неясно, към кого биха се обърнали за правителствено мнозинство. Те ще се изправят пред същия въпрос, както и ИТН. Стига, разбира се, да не се поддадат на увещанието за "коалиция на ЕНП", или на "десните срещу комунистите".

Възможно е, в крайна сметка, и правителство от типа на "експертно" или "непартийно", подкрепено от по-широка коалиция, което за бъде с ограничен мандат (например 2 години, след което нови избори). Целта на такова правителство би могла да бъде само някаква минимална политическа програма, подкрепена от опозиционните партии. Едва ли ГЕРБ биха приели само да инициират такова правителство, там вече се чуха твърди заявления, че не може да има правителство без Бойко Борисов.

Не по-малко вероятно е, новият парламент да не може да излъчи мнозинство. Тогава ни чакат нови избори, "избори до дупка", както се беше изразил някога Александър Йорданов, тогава сред фигурите на СДС, сега евродепутат с ГЕРБ. Трудността е, че при такъв сценарий тези парламентарни избори ще са възможни някъде около края на юли, в разгара на лятото, много близо до президентските избори през ноември. При това без гаранция, че те ще произведат много различен парламент.

- Кой за какво се бори, какви са шансовете му, от колко гласове и партньорства се нуждае, за да постигне целите си при очакваната ниска избирателна активност?

- И аз очаквам ниска избирателна активност, най-вече заради пандемията. Но очаквам и поредица от скандали, които да съпътстват самата организация на изборите. Местата в парламента ще бъдат разпределени от гласувалите, независимо колко са. Конституцията не определя минимален праг на участие, за да бъдат изборите валидни. Което, видимо, е сериозен проблем.

Най-печеливши ще бъдат партиите с устойчиво ядро като ДПС, БСП и ГЕРБ. Това са избиратели с различни мотивации, в ДПС е най-вече идентичността, в БСП е идейно-фамилна, в ГЕРБ се основава на конкретна мрежа от интереси, защото там няма идеология. Но при ниско участие, парадоксално, някои малки партии с твърди привърженици могат да получат по-голямо присъствие в парламента. Такъв общо взето е ефектът при европейските избори - някои крайни националисти получават добър резултат като дял от гласувалите. При ниско участие обичайно губят партиите с по-индивидуалистично и либерално настроени избиратели.

Партиите и коалициите вече се регистрират, бяха направени много заявления, кой с кого или без кого ще се явява, участниците вече са ясни. Истинската трудност ще бъде след изборите, не толкова преди. Разбира се, в хода на кампанията вероятно ще научим, кой как си представя другите - казаните думи срещу един или друг, мълчанието по някоя тема, неспоменаването дари на някой от участниците - всичко това ще ни позволи по-добре да се ориентираме за поведението на партиите в новия парламент. Кампанията се очертава само в този смисъл като интересна, но иначе ще бъде много остра.

- Кой ще обере най-голяма част от негативния вот на недоволните?

- Недоволните са достатъчно много, и има вероятност мнозина просто да не гласуват, както често става. Въпросът е, кой от участниците в изборите има най-голям потенциал да убеди недоволни граждани да гласуват. Мисля, че първият кандидат за "наказателен вот" е ИТН, те могат винаги да изтъкнат, че никога не са били нито в парламента, нито в управлението. Но "негативния вот" ще отиде също и към ИСМВ, мнозина участници в протестите вероятно ще припознаят тази неочаквана коалиция като техен изразител, да не говорим, че там има привърженици от предишните избори и на съществуващия вече партии като "Движение 21" или ВОЛТ, които са участвали на избори.

- Как ще повлияе кандидатурата на Румен Радев за втори мандат? Коя ще бъде президентската партия на парламентарните избори?

- Засега единствената коалиция, ясно заявила подкрепата си за втори мандат на Румен Радев е ИСМВ. БСП удивително замълча и отложи решението си за след изборите. Сигурно е, обаче, че на тези избори конфликтът между президент и премиер ще има своята роля. Онези, които са действителна опозиция на ГЕРБ и искат промяна, ще трябва по някакъв начин да се определят спрямо президента, това ще е неизбежно. Но няма да има "президентска партия".

- Наситихме ли се на компромати или битката на този фронт тепърва предстои?

- Никога не сме се насищали на компромати, политиката се превърна в забавно шоу с елементи на филм на ужасите и комедиен сериал. Страхувам се, че много граждани загубиха изобщо представата за това, какво всъщност е политиката. За едни, това е прикритие за търговски операции (един колега беше казал, че политиката е в Търговския регистър, не в парламента). За други, комедийно шоу, където са видими само палячовците-марионетки, но не и ръцете, които ги движат. За трети, това е "мръсна работа" и затова не биха искали нито да се ангажират, нито дори да бъдат зрители на случващото се.

Много медии имат също заслугата за това състояние, търсейки сензацията, предпочитайки най-острото, най-грубото, най-шокиращото. Има много работа за вършене, за да се върне един отговорен, макар и вероятно по-скучен начин да се говори за политиката. Политиката се занимава със съвместното ни живеене, това е много важна и сериозна област. Но когато се превърне в забавно шоу или, още по-лошо, в търговия, това я убива.