Вашингтон тъкмо бе заявил, че до 31 август мисията на американските военни в Афганистан ще приключи, когато след телефонен разговор миналия петък между президентите на САЩ и Афганистан Джо Байдън и Ашраф Гани бе задействана авиацията на Военновъздушните и Военноморските сили на САЩ. Тя поднови ударите си по позициите на талибанските отряди - по-специално по формированията, блокирали административните центрове на провинциите Кандахар и Хелманд. Самолетите и дроновете излитаха от въздушни бази в Персийския залив - в ОАЕ и Катар, както и от палубата на самолетоносача "Роналд Рейгън".

Междувременно над Кабул за пръв път от няколко години се появи стратегически бомбардировач Б-52. По всяка вероятност полетът му също демонстрира решителните намерения на Вашингтон да се намеси в ситуацията.

Въпреки утешителните изявления на директора на ЦРУ Уилям Бърнс, че правителството на Ашраф Гани "е запазило значителен военен потенциал", решението на американците отново да използват бойните си самолети показва, че работите на афганистанското ръководство наистина не вървят. Принуден бе да го признае генерал Марк Мили, председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ. По думите му, от общо към 420 окръга в Афганистан близо 212 в момента са в ръцете на талибаните. Те настъпват в предградията на 17 административни центъра на провинции и на столицата Кабул.

Талибаните завзеха гранични пунктове с Иран, Узбекистан и Таджикистан, през които минава стокообменът с чужбина, засилиха и присъствието си в Северен Афганистан. При това на много места фактически нямаше бойни действия. Талибаните къде с придумване, къде със заплахи убедиха военнослужещите от Афганистанската национална армия да спрат съпротивата и да капитулират.

Много от гарнизоните на правителствените войски нямаха и друг избор. Изоставени от командването на произвола на съдбата, изразходвали боеприпасите и резерва от материално-технически средства, обременени от множество ранени, те волю-неволю се оставиха на милостта на победителите. В някои райони се наложи военните от АНА да обещават, че занапред няма да воюват с талибаните.

Подновяването на американските въздушни удари очаквано предизвика взаимни обвинения между талибаните и САЩ, че нарушават споразумението, сключено от тях през февруари миналата година в столицата на Катар Доха. Талибаните увериха, че няма да оставят това без отговор и със сигурност ще последва възмездие.

Екипът на 46-я американски президент изглежда е решил да поднови ударите от въздуха, щом е видял как неочаквано бързо за него се разпада афганистанската армия, създадена и обучена от САЩ. И е разбрал, че ако талибаните спечелят военна победа и свалят правителството на Гани, това може да нанесе силен удар на самата американска администрация и да унищожи шансовете на Байдън за втори президентски мандат. Оттук идва и тъй хаотичната му реакция на формиращата се обстановка. В крайна сметка вземаните решения не премахват наличните проблеми - напротив, само пораждат нови.

Съвсем доскоро Байдън казваше, че афганистанците трябва сами да си решават проблемите. С решението да поднови въздушните удари по талибаните обаче той демонстрира, че САЩ отново са се включили във вътрешноафганистанските борби, подкрепяйки една от враждуващите страни.

След разговора между двамата президенти в петък Ашраф Гани, побързал да заяви, че Америка "ще продължи да брани Афганистан", вече няма причини да договаря с талибаните подялба на властта. Талибаните пък заявяват, че Гани трябва да се оттегли от поста, преди да станат възможни някакви договорености за преходно правителство. И се стига до безизходица.

Противоборстващите страни не успяват да открият допирни точки - това показаха и преговорите от 16-18 юли в Доха между делегации на афганистанското правителство и на талибаните. Те протекоха при закрити врати. Но изтече информация, че правителствените делегати са предложили спиране на насилието като условие за преговори, а талибаните в отговор са поставили искания, чието изпълнение фактически би означавало Ашраф Гани да признае, че капитулира.

Съвсем очевидно е, че талибаните разчитат на военна победа. Но как ще се развият нещата след това? Самостоятелно те едва ли ще задържат властта в свои ръце. Причините са няколко. Първо, мнозина афганистанци не желаят да се върнат средновековните порядки, наложени от талибаните през първото им управление. Лидерите на бившия Северен алианс вече не само заявяват, че са готови да започнат съпротива, но формират и опълчения по места.

Второ, предлаганото от талибанските водачи възстановяване на Ислямското емирство е неприемливо за световната общност. То няма да позволи талибаните да получат международно признание. Точно това се случи при първото им идване на власт. Но без международно признание и сътрудничество със световната общност няма как да бъдат решени множеството проблеми, натрупани в страната, съсипана и разрушена от дългогодишната война. Следователно талибаните при всяко положение ще се наложи да приемат известни компромиси, да склонят на коалиционно правителство и сътрудничество с онези, които те наричат сега чуждестранни марионетки.