Алфа рисърч: Имотният скандал нанесе съществени щети на ГЕРБ във важен политически момент

Разликата между управляващи и опозиция вече е в рамките на статистическата грешка

13:10 | 1 април 2019 227 13921

Съществени щети върху образа и доверието към ГЕРБ във важен политически момент - два месеца преди изборите за Европейски парламент, регистрира регулярното национално представително проучване на "Алфа рисърч". То е направено от 22 до 26 март сред 1011 души и е съвпаднало по време с разкритията за придобити от властимащи на различни позиции евтини апартаменти и подадените в тази връзка оставки.

Европейски избори 2019

Началните реакции на гражданите, измерени в хода на развитието на скандала, са твърде остри - 10.3 на сто са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите, това е предизборна атака от страна на опозицията. Според 66.6 на сто обаче това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3 на сто) също споделя това мнение.

Графика: Алфа Рисърч

Извън конкретната ситуация, в по-общ политически план чувствително ерозира образът на ГЕРБ по отношение на заявката за решителна борба срещу корупцията, с която дойде на власт през 2009 г. Към момента едва 12.8 на сто от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11.3 на сто от анкетираните. 7.4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от "други политически сили". Според преобладаващото мнозинство обаче (57.3 на сто) никой не води решителна борба с корупцията в България.

Графика: Алфа Рисърч

Изследването не може да установи какъв е "приносът" на последния скандал за отношението на гражданите към управлението, но, съдейки по динамиката на обществените нагласи, той вероятно е усилил вече съществуващи съмнения и като резултат - тегли надолу партия, правителство, премиер, коментират социолозите.

Според данните позитивното отношение към правителството спада с 4 пункта - от 17 на сто на 13 процента, отрицателното нараства до 52 на сто, като отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии.

Графика: Алфа Рисърч

Негативен е ефектът и върху персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов (28 на сто доверие срещу 43 на сто недоверие).

Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се ползва Томислав Дончев, следван от Екатерина Захариева и Красен Кралев.

Позитивен индекс (превес на положителните над негативните мнения) имат също Красимир Вълчев, Николина Ангелкова и Росен Желязков.

Народното събрание е "застинало" на 8 процента одобрение, но неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните спорни законови текстове, продължава да расте, достигайки 59 на сто. Единствено председателят на парламента Цвета Караянчева успява да запази личен рейтинг. Тя се ползва с два и половина пъти по-високо одобрение спрямо Народното събрание (20 на сто одобрение) и двойно по-ниско неодобрение (30 процента).

Президентът Румен Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и към края на март получава положителни оценки от 51 на сто от българските граждани, срещу 15 на сто отрицателни.

След арестите на знакови фигури на икономическия "Преход" в България, за първи път от пет години е налице, макар и слаб ръст в доверието към прокуратурата и съда.

На фона на щетите, които понася ГЕРБ, преминаването на останалите партии към мобилизационна изборна вълна и туширането до известна степен на острите им публични пререкания, води до стабилизиране на техните позиции, макар и на по-ниски равнища, в сравнение с управляващите, коментират социолозите.

Сред лидерите Корнелия Нинова бележи ръст от 4 на сто, стигайки до 23 процента. С 3 процента увеличава рейтинга си Красимир Каракачанов, а Валери Симеонов и Волен Сидеров - с по 2 на сто.

Липсата на реални дебати по европейските теми и по позицията на България в тях, както и текущите скандали, имат за ефект силно ограничаване на желанието за участие в предстоящите избори. Към края на март, 35 на сто от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват.

В резултат, след известно "откъсване" на ГЕРБ пред БСП през февруари, към момента ножицата между двете политически сили плътно се затваря, като дистанцията между тях е в рамките на статистическата грешка.

Ако евроизборите бяха днес, 33.9 на сто от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС срещу 33.4 на сто за БСП. ДПС събира 10.6 процента от потенциалния вот и е третата политическа сила, сигурен участник в Европейския парламент. Предвид твърдостта на ДПС избирателите, спад в активността ще увеличи тежестта на Движението и подобно на евровота от 2007г. би могло да ги постави в по-голяма близост до водещите ГЕРБ и БСП.

Графика: Алфа Рисърч

Според анализаторите сближаването на позициите между ГЕРБ и БСП е резултат от три фактора: лек спад от около 1.5 на сто на електоралната подкрепа за ГЕРБ спрямо февруари, отлив на желаещи да гласуват сред по-широката му електорална периферия, мобилизация на БСП и относително увеличаване на електоралната й тежест при по-ниска избирателна активност. Формулата ГЕРБ-СДС привлича подкрепата на две трети от бившите избиратели на ГЕРБ и една четвърт от тези на Реформаторския блок. БСП успява да задържи над 80 на сто от гласувалите за нея преди две години.

"Демократична България" с вот от 5.1 на сто е все още малко под бариерата от 5.88 процента, необходима за спечелването на мандат. Партиите от коалицията Обединени Патриоти, които в рамките на настоящото проучване са измервани поотделно, постигат следните резултати: ВМРО- 4.1 на сто, НФСБ - 2.2 процента, Атака - 2.1 на сто от решилите да гласуват. Така, като партия с най-голям шанс за излъчване на евродепутат се очертава ВМРО, но това ще зависи до голяма степен от способността й да привлече част от вота на останалите националистически формации.

Ако тенденциите за паритет между водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за излъчване на евродепутати, изходът от предизборната надпревара може да се окаже силно повлиян от водачите на листи и способността им да добавят гласове към партийния вот, смятат социолозите.

През последния месец образованието отново влезе във фокуса на вниманието с предложенията за спиране помощите на родители, чиито деца не ходят на училище и въвеждане на задължителност на основното образование. Огромното мнозинство от 84% от пълнолетните жители на страната одобряват идеята за законово регламентиране на задължително основно образование вместо заложеното към момента в Конституцията училищно обучение до 16-годишна възраст. Зад предложението застават представители на всички социално-демографски слоеве.

Подкрепено от мнозинството българи е и предложението за спиране на всички видове помощи на родители, чиито деца не посещават училище (65.8%). Въвеждането на санкция обаче среща и значим дял противници: 29% смятат, че отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, 5% - че помощите въобще не трябва да се обвързват с посещаването на училище. Притеснения, че подобна мярка би ощетила децата споделят хора в по-добро социално и материално положение от големите градски центрове. Категорични противници на мярката пък са представители на уязвимите социални групи.

Графика: Алфа Рисърч

Същевременно, несъстоялият се на 29 март развод между ЕС и Великобритания, консолидира проевропейската ориентация на българина. За 63% членството ни в ЕС е без алтернатива. На обратната позиция са едва 8%. Проблемите около Брекзит са пример за ползите от членството и мнозинството от 61% подкрепят позицията за повече взаимни остъпки между държавите в името на по-силен ЕС, срещу 39%, според които националните интереси трябва да бъдат твърдо отстоявани, дори с риск за отслабване на ЕС. Умерените, системни партии пък се припознават като способни да постигнат по-сплотен Европейски съюз и в съотношение 2:1 са предпочитани от българските избиратели пред популистките и противопоставящите се на политическия елит формации. Така, въпреки някои негативни настроения срещу конкретни решения на ЕС, като така нар. пакет "Мобилност", например, потенциалният евроскептичен вот остава ограничен и без консолидираща го политическа сила в сравнение с други страни-членки.