Пет години след разтърсващия референдум за Брекзит, разводът е завършен. Запазва се обаче острото разделение, а предизвиканите дълбоки промени едва започват да се усещат в контекст, усложнен от пандемията.

52 процента от британците гласуваха за излизането на Обединеното кралство от Европейски съюз, 48 процента се обявиха за оставането в европейския блок: резултатът от референдума от 23 юни 2016 г. предизвика огромен шок в страната и сред нейните съюзници в Европа и извън нея.

След няколко отлагания и повече от три години политическа психодрама, Великобритания окончателно се оттегли от блока на 1 февруари 2020 г., загърбвайки почти пет десетилетия на интеграция.

Последва развод на 1 януари, след края на преходния период и договорено с много мъки търговско споразумение за окончателно излизане от митническия съюз и европейския единен пазар.

От началото на годината търговията между бившите партньори е спаднала. Великобритания тепърва ще вкуси от предимствата да бъде "независима" държава със съживен престиж на международната сцена, както обеща консервативният премиер Борис Джонсън, голям привърженик на Брекзит.

По повод петата годишнина от референдума за Брекзит, британският премиер подчерта напредъка, дължащ се според него на "съдбовното решение" за напускане на ЕС: затягане на мерките срещу имиграцията, успех на ваксинационната кампания срещу COVID-19, нови търговски споразумения . . .

"Сега, когато се възстановяваме от пандемията, ще използваме пълния потенциал на възвърнатия ни суверенитет", каза той.

Междувременно излизането от ЕС допълнително наруши единството на страната. Привържениците на независимостта, които са на власт в Шотландия, еврофили, виждат в това нова възможност за напредък в борбата им за независимост, като начин те да се присъединят отново към ЕС.

Също така за първи път от няколко поколения британците вече не се радват на свободен достъп до континента - и обратно: свободното движение на хора е приключило, което ще се почувства особено силно, след като бъдат премахнати строгите ограничения за международни пътувания, въведени заради пандемията.

Ако разводът вече е напълно завършен, британците все още се питат за неговите последици. Знак за продължаващото разделение е социологическо проучване, публикувано днес от института "Саванта КомРес" (Savanta ComRes), според което 51 процента от британците биха гласували да останат в ЕС, ако гласуването се проведе сега, а 49 процента - да го напуснат.

"Въздействието на Брекзит все още не се усеща, защото бяхме твърде ангажирани, както и останалата част от света, с КОВИД-19", смята доцент Даян Уилис, интервюирана от Франс прес на улица в шотландската столица Единбург. "Мисля, че дяволът е в детайлите, а подробностите още не са ясни", добави тя.

В Бостън, подкрепящ Брекзит град в североизточна Англия, 60-годишният музикант Стивън Кларк вярва, че "каквото и да се случи, независимо дали е добро или лошо", е "по-добре да държим на съдбата си в собствените си ръце".

 

Задълбочаване на политическите връзки

====================================

Брекзит обаче не означава, че всички връзки между бившите партньори са прекъснати.

Във Великобритания около 5,4 милиона граждани на ЕС са подали молба да продължат да пребивават там и да запазят същите права за работа и достъп до социална сигурност. Това е много повече от 3,4-те милиона, които британското правителство очакваше.

Това предизвиква "значима" демографска промяна, според Джонатан Портес, професор по икономика в "Кингс Колидж" в Лондон, с "дългосрочни социални, културни и политически последици, дълго след Брекзит и края на свободното движение на хора".

Освен хуманитарните контакти, Брюксел и Лондон ще трябва да задълбочат политическата си връзка, по мнението на експерт, дори отношенията им да са отровени от прилагането на частта от споразумението за Брекзит, предвиждаща специални митнически разпоредби, които де факто оставят Северна Ирландия в европейския митнически съюз.

Северноирландските юнионисти, привързани към британската корона, се чувстват предадени от този текст, оправдан от необходимостта да се запази мира в британската провинция след три десетилетия кървави "Смутове", избягвайки издигането на нова физическа граница със съседната Република Ирландия, член на ЕС.

"Ще трябва да седнем на масата за преговори с държавите членки и да започнем да мислим как можем да си сътрудничим по-широко, не в контекста на търговията, а да накараме нашите политически отношения да проработят", за да отговорим на общите глобални заплахи, подчертава Ананд Менън, директор на мозъчния тръст "Обединеното кралство в променящата се Европа" (UK in a Changing Europe).