05:41 | 14.11.24

17-11-2017 20-11-2018

30 години от края на необявената, най-дългата и загубена Съветска война

Какво се знае? Не много, споделят руснаците и напомнят за песните, една от тях "Сбогом на планините ..." и за телевизионните снимки на танковата колона, напускаща чуждата страна с генерал Громов върху бронята...

Снимка: AP/БТА

30 години от края на необявената, най-дългата и загубена Съветска война

10:56 | 15 февруари 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 342 26685 Снимка: AP/БТА

На 25 декември 1979 г. в 15.00 часа съветските войски пресичат границата на Афганистан. На 15 февруари 1989 година Съветският съюз изтегля последните си военни части след почти десет години намеса в подкрепа на комунистическия "братски режим" на Кабул срещу ислямските бунтовници.

В Афганистанската война са участвали 500 хиляди съветски войници, 49 985 са ранените, 6669 остават с трайни увреждания, 13 833 загиват в битките, 312 войници се смятат за изчезнали, 18 са интернирани в други страни. Това е резултатът в човешки измерения от оказването на "братска международна помощ" на съседната страна, обобщи преди години във fergananews.com наблюдателят Борис Ямшанов.

Съветска военна колона напуска Афганистан по моста над река Аму Даря и влиза в Узбекистанска ССР

Снимка: AP/БТА

Необявената война и до днес остава "неизвестна война". Властите направиха всичко възможно, за да разтворят истината за нея като дим и тихо да отиде в историята, споделя анализаторът.

Как се стига до решението за инвазията

На 1 януари 1965 г. в Кабул е учредена Народно-демократичната партия (НДП) на Афганистан, начело с комуниста Нур Мохамед Тараки, която скоро се разделя на Халк (водена от Тараки) и Пархам (от Бабрак Кармал). На 27 април 1978 г. с военен преврат, останал в историята като Саурската революция (Априлската революция), е убит министър-председателят Мохамед Дауд Кан, и страната е оглавена от Тараки, Кармал и Хафизула Амин.

Кой стои в дъното на преврата? Американските разузнавателни агенции веднага обявиха, че това е работа на Кремъл. Съветските източници отвърнаха с твърдението, че "Брежнев е научил за преврата от съобщения в пресата".

Ръководител на просъветското правителство на НДП е Амин (Председател на президиума на революционния съвет) - той се доверява на Съветския съюз до самия край въпреки влошаването на официалните междудържавни отношения. Но Москва твърди, че Амин е агент на ЦРУ, че е американски симпатизант и предател на революцията. По нейна заповед той е убит през декември 1979 г. като част от операция Буря-333, след като управлява малко повече от 3 месеца. СССР обвинява Амин, че по негова заповед е убит Тараки, започнало е ликвидирането на просъветски политици и военни, броят на жертвите стигнал над 50 хиляди души.

В същото време "врагът" на социалистическото правителство - въоръжената опозиция на муджахидините, вече контролира 92% от територията, армията им наброява 40 хиляди души, започнало е демонстративно струпване на американски военни сили в Персийския залив и на остров Диего Гарсия (в Индийския океан): на авиация, флот, сили за бързо реагиране.

Деца играят на криеница сред останки от съветски бойни машини на хълм над Кабул

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Така пред съветските власти застава дилема: или да загубят Афганистан, или да се намесят с военна сила.

"Не учи Политбюро!"

На 8 декември 1979 г. се провежда среща на т.нар. "малко Политбюро" на КПСС. След много колебания, то решава в Демократична република Афганистан (ДРА) да бъде въведен "малък контингент - 75-80 хиляди души". На 10 декември те се срещат отново, като поканили началника на Генералния щаб на Съветската армия ген. Николай Огарков. Той обаче се изказал против военната намеса, казал още, че със 75 хиляди души "задачите няма да бъдат решени". Министърът на отбраната маршал Дмитрий Устинов внезапно го прекъснал: "Ще учите Политбюро ли? Трябва само да изпълнявате заповеди". И така на 12 декември 1979 г. Политбюро взима окончателно решение за военна намеса, като издава тайно постановление на ЦК на КПСС N 176/125 "Към положението в А.", пише Ямшанов. Край на колебанията сложил планът на НАТО за разполагане на ракети със среден обсег в Европа, които могат да достигнат територията на СССР.

Началото на нахлуването

На 13 декември 1979 г. работна група, водена от ген. Сергей Ахромеев, пристига в Термез (град в Узбекистанската ССР в близост до границата с Афганистан), за да организира "разгръщането".

На 25 декември, в 15:00 ч., сухопътните единици на 40-та армия преминават държавната граница. Маршал Дмитрий Устинов издава официална заповед, в която се казва, че "Държавната граница на Демократична република Афганистан трябва да бъде премината по суша и въздух от силите на 40-та армия и военновъздушните сили на 25 декември". Това е официалното начало на съветската инвазия в Афганистан.

Поразена при съветска атака телевизионна антена край Кабул, никога не възстановена

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Когато афганистанската разузнавателна служба предава на премиера Амин доклад, че Съветският съюз ще нахлуе в страната и ще го свали, той отговаря, че докладът е продукт на империализма.

Съветската войска бързо установява контрол над големите градски центрове и военни бази. Наличието на съветски войски обаче не внася необходимото спокойствие в държавата, а изостря положението. Съветските войници често се сблъскват с градски въстания.

На 27 декември специалните части на КГБ - "Зенит", "Гром", и "мюсюлмански батальон" (специално звено с командир Василий Колесник) нападат двореца Тадж-Бек в Кабул. По време на атаката Амин все още вярва, че Съветският съюз е на негова страна и казва на своя адютант: "Съветите ще ни помогнат". Адютантът отговаря, че нападателите са именно те. Амин първоначално казва, че това е лъжа. Но загива при атаката.

Има различни разкази за това как умира Амин, но точните подробности никога не са потвърдени. Амин е убит или умишлено, или от "случайно избухване на огън". Неговият син е смъртоносно ранен и умира скоро след това. Дъщерята му е ранена, но оцелява.

Постът на Амин заема Бабрак Кармал.

Как се оправдава инвазията

СССР се намесва в Афганистан, като се позовава на двадесетгодишния договор за приятелство между двете страни. Официално една от причините за началото на гражданската война в Афганистан е стремежът за подкрепа на просъветското правителство в Кабул, което поддържа концепцията на социализма в страната.

Виж още 30 г. по-късно Русия се опитва да реабилитира интервенцията си в Афганистан

На международно ниво е заявено, че СССР влиза в Афганистан на принципите на "пролетарския интернационализъм" и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната, и лично от председателя Хафизула Амин, за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили.

Навлизането в страната на съветски войски отчасти се оправдава и с противопоставянето на възможното укрепване в страната на ислямския фундаментализъм, подтикнат от Ислямската революция в Иран през 1979 година.

Военната операция е замислена като кратка военна интервенция, но се превръща в най-дългата война, водена някога от Съветския съюз. Москва се надява, че чрез военната интервенция ще успее да наложи правителство, което да следва политиката й. Концепцията сработва, но само в афганистанската столица. В отдалечените райони на страната съпротивата бързо се разраства, а ислямските муджахидини започват война срещу "безбожния режим" в Кабул и чуждите окупатори.

Борис Громов - бивш командир на 40-ата армия, която нахлу в Афганистан, снимка от 14 февруари 2019 г. по време на възпоменателно събитие

Снимка: AP/БТА

Малко след нахлуването на съветските войски говорител на афганистанската съпротива обявява началото на партизанска война: "Имаме средства да се борим. След време в новините всички ще говорят за нас. Всички ще разказват как не сме дали Афганистан на руснаците".

Какво казват съветските политически лидери тогава

"Военният конфликт в Афганистан продължава вече твърде дълго. Това е един от най-тежките и болезнени регионални конфликти в света. Сега се очертава възможност за неговото политическо уреждане" - с тези думи генералният секретар на КПСС Михаил Горбачов обявява изтеглянето от Афганистан. Това се случва на 8 февруари 1988 година, преди 25 години.

На Горбачов принадлежат думите, че Афганистан е "нашата кървяща рана".

Тогавашният външен министър Едуард Шеварнадзе е също за прекратяване на бойните действия: "Още от самото начало ние с Горбачов бяхме против нахлуването в Афганистан. И днес виждам ясно зверствата, убийствата, разрушенията. Това си беше варварство", казва по-късно Шеварнадзе.

Ами американската следа в конфликта...?

Според мемоарите на бившия директор на ЦРУ Робърт Гейтс (по-късно - от 2006 до 2011 година министър на отбраната при президентите Джордж Уокър Буш и Барак Обама), на 3 юли 1979 г. американският президент Джими Картър подписва секретен президентски указ, с който се разрешава финансирането на антиправителствените сили в Афганистан. Збигнев Бжежински директно признава: "Ние не сме тласкали руснаците да се намесят, но съвсем съзнателно увеличихме вероятността те да го сторят".

Въоръжената опозиция на муджахидините в Афганистан, 1984 г.

Снимка: AP/БТА

САЩ отпускат "икономическа помощ" за афганистанската опозиция в размер на 15 милиона долара, а също и военна - доставка на тежко въоръжение и военно обучение на афганските муджахидини.

Изтеглянето

Последните съветски части напускат Афганистан на 15 февруари 1989 година. Изтеглянето ръководи лично ген. Борис Громов.

Равносметката е съкрушителна: 1 милион убити афганистанци и 5,5 милиона бежанци. Една опожарена страна, акцентира в свой анализ DW.

Нареденото от Михаил Горбачов изтегляне беляза унизителното поражение на СССР и допринесе за разпадането му, отбелязва Марина Лапенкова от Франс прес.

"Войниците мечтаеха само да се приберат у дома живи и здрави", разказва Михаил Кожухов, който по онова време е бил журналист във вестник "Комсомолская правда", цитиран от авторката. "Покрай пътя виждахме "духовете" (афганистанските партизани), които бяха слезли от планините си да наблюдават изтеглянето ни. Погледите на жителите бяха изпълнени с омраза или разочарование, защото ги оставяхме на произвола на съдбата", спомня си Михаил Кожухов, който сега е на 62 години.

Съветски войници по време на парад в Кабул преди напускането на Афганистан, 13 февруари 1989 г.

Снимка: AP/БТА

Какво смятат руските политически лидери днес

Още през 2015 г. президентът Владимир Путин, който от 20 години агитира за патриотичен поглед върху историята в името на националното единство, негласно оправда нашествието, което според него е целяло "да реагира на реалните заплахи" срещу СССР, като същевременно призна, че е имало "куп грешки", напомни Марина Лапенкова. Тя добавя, че през април президентът е приел положително предложението на депутати да се изготви нова политическа равносметка на намесата в Афганистан по повод 30-ата годишнина от изтеглянето.

Насърчена от това съгласие, комисията за отбрана на държавната Дума, долната камара на руския парламент, прие в края на януари проекторезолюция, която смята за "исторически несправедливо моралното и политическо осъждане" на интервенцията. Според този текст нашествието е допринесло за борбата срещу "терористичните и екстремистки групировки" и наркотрафика.

Бел. ред. На онези, които се интересуват от описаните събития и въздействието им върху хората в Афганистан, горещо препоръчвам книгите на Халед Хосейни, преведени и на български: "Ловецът на хвърчила", "Хиляда сияйни слънца", "А планините ехтяха".

ИЗБРАНО