На 4 май преди 30 години започна първата мироопазваща мисия на Българската армия под егидата на ООН - тази в разрушената от Червените кхмери Камбоджа. Тя е известна още като "Българският Виетнам". В мисията дадохме 10 жертви, останали в историята на армията като "ангелите" от Камбоджа.

Първа мисия на български контингент, първи амбиции на млади войници да покажат качества, предизвикателство пред офицерите да участват в бойни действия и не на последно място финансов стимул, включително и за цивилен персонал.

Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>>

Окомплектоването на нашите военни части е широко отразено от медиите. Разбира се, и от фотожурналиста Иван Григоров, който по това време снима за в. "Поглед".

Ако се разровим в архивите, ще видим и прочетем какви съдби са се преплели под пагона.

Как се случва

В началото на 1992 г. България получава покана от ООН за участие в откриващата се тогава операция по поддържане на мира в Камбоджа (UNTAC). Целта е осигуряване на условия за провеждане на избори за парламент и подготвяне създаването на органи на властта.

Снимка: Иван Григоров

Операцията е една от най-мащабните, провеждани от ООН дотогава. За успешното й осъществяване са съсредоточени повече от 22 000 военнослужещи и цивилен персонал от 31 държави.

Българската армия участва в UNTAC от 4 май 1992 до 27 ноември 1993 г. с един пехотен батальон от 850 души (проведена една ротация), 10 офицера за работа в щаба на мисията, 34 военни наблюдатели, и екип военна полиция от 11 души.

Формирането, комплектоването и подготовката на българския батальон става само за 45 дни от поставянето на задачата до тръгването за Камбоджа. За първи път български военнослужещи трябва да изпълнят задачи на повече от 9000 км от страната при необичайни и трудни условия.

Как се взима решението

Страната ни още не е член на НАТО, няма и специално подготвено военно формирование за действия в джунгла и блата. През февруари 1992 г. ООН предлага на българското правителство квота за участие в операцията по поддържане на мира в Камбоджа.

Тогава министър на отбраната е Димитър Луджев, а премиер е Филип Димитров. Луджев изпраща писмо до министър-председателя за участие на военен контингент от Българската армия в силите на ООН на мисията в Камбоджа.

Снимка: Иван Григоров

Каква е разстановката

Пехотният батальон трябва да пристигне в Камбоджа до края на третата седмица от май - в периода 18-24 май, защото след тази дата започва дъждовният сезон и придвижването на войски не е възможно.

Изясняват се и финансовите условия, по които ще се осигурява дейността на военния контингент. Указанията на ООН са, че правителствата, изпращащи войски, отговарят цялостно за подготовката, изплащането на паричното възнаграждение по законите на своята страна, транспортирането и част от доставките на контингента. Тези разходи на правителството ще се възстановят от ООН по специален ред.

Заплатите на бойците представляват 50% от сумата, която ще получи нашата страна от ООН за заплащане на военния персонал. Именно това накара много млади бойци да станат доброволци в контингента.

Снимка: Иван Григоров

Какво още може да те накара да заминеш

Говорихме вече за амбицията, но всеки човек си носи съдбата.

"Повечето от нас са редовни войници. Старшините са малко. Аз съм без родители и не виждам място за реализация в България. Мисля, че в казармата времето е загубено. Има една сентенция: "Хората влизат в казармата различно интелигентни, но излизат еднакво тъпи". По начина, който съм си избрал, ще си уплътня времето в една хуманна мисия. Всеки, дошъл в батальона, има конкретна мотивация - дали финансов проблем, дали нещо друго. В никакъв случай не сме печалбари, защото печалбар живот не залага", разказва пред в. "Поглед" 19-годишният тогава Момчил Илиев.

През април 1992 година е уточнена и първата група военни наблюдатели за Камбоджа. Още в началото на месеца започва набирането на доброволци за пехотния ни батальон "Сини каски".

Към кандидатите има определени изисквания - да не са с тежки дисциплинарни нарушения и криминално проявени, да са физически и психически здрави и по възможност да владеят английски или френски език.

Снимка: Иван Григоров

Препоръката е контингентът да има готовност за срок на службата 9 месеца, а ротацията на личния състав да се извършва на 6 месеца.

Така първата група потегля за Камбоджа на 4 май 1992 г. - 100 военнослужещи.

"Заминавам с момчетата като медицинска сестра. Работя във ВМА в кардиологичен кабинет. Свикнах с момчетата, аз съм им като майка. Имам син, който е студент, а съпругът ми е атомен физик. Може и смешно да звучи, но по материални причини тръгвам", казва Пенка Сивриева (48 г.) пред в. "Поглед". Съдби - на млади и стари се преплитат.

Мисията на българските военнослужещи в държавата на кхмерите продължава 16 месеца. Пехотните ни роти са разположени в около двадесетина кантона.

В двата батальона "Сини каски" служиха около 1300 военнослужещи.

Командир на първия е подполковник Христо Ставрев, а на втория - полковник Стефан Николов.

Общо в мисията в Камбоджа през 1992-1993 г. участват над 22 хиляди военнослужещи, военни полицаи, военни наблюдатели и доброволци от 34 държави, като разходите бяха изчислени на 1,62 милиарда щатски долара.

Снимка: Иван Григоров

Умиротворителните са водени от специалния пратеник на ООН Ясуши Акаши и командващия на военния контингент австралийският генерал-лейтенант Джон Сандерсън.

Батальонът ни се изтегли първи от Камбоджа на два етапа, през юли и през август 1993 г.

Снимка: Иван Григоров

Какви са изводите

Горчивите поуки започват с бързото окомплектоване на контингента, включително и с резервисти, недостатъчното време за подготовка. Нашите бойци не са обучени за действия в джунгла и допускат множество нарушения по време на операцията. Равносметката е черна - четирима български войници са убити от куршумите на Червените кхмери, други шестима загиват при нещастни случаи и неизяснени докрай обстоятелства, а 11 са ранени.

Паметникът на загиналите в Далечния Изток рейнджъри е в Националния военноисторически музей в София, където всяка година се провежда възпоменателна церемония.

В тази операция българският контингент дава 10 жертви:
- Лейтенант Иван Диков Иванов (13.03.1962 - 13.02.1993)
- Младши лейтенант Цветомир Иванов Петков (27.01.1974 - 03.04.1993)
- Младши лейтенант Петър Кръстев Байчев (21.04.1970 - 03.04.1993)
- Младши лейтенант Атанас Петров Радев (12.03.1972 - 03.04.1993)
- Младши лейтенант Венцислав Ангелов Мирчев (13.01.1969 - 19.04.1993)
- Старшина Атанас Петров Тонев (02.05.1951 - 06.03.1993)
- Сержант Димитър Милчев Димитров (10.01.1973 - 20.10.1992)
- Редник Съби Ясенов Хаджийски (22.07.1963 - 30.09.1992)
- Редник Кирил Жечев Киров (26.08.1967 - 27.10.1992)
- Редник Стоян Добрев Иванов (26.01.1961 - 11.07.1993)