20 магически обреда на Гергьовден за здраве и късмет

Денят на светеца, който води лятото след себе си и когато всяка капка дъжд е жълтица

08:00 | 6 май 2022 | Автор : Лилия Чалева 39 7475 Снимка: Музей "Етър"

Гергьовден е един от най-древните и големи празници у нас като за произхода му "спорят" траки, славяни и прабългари. Но независимо откъде идва, той е най-големият пролетен празник, наред с Великден, който "води" след себе си лятото - времето на топлината, плодородието и богатите реколти. Затова и не случайно се чества в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.

Избрано

Майката на Свети Георги го учи да пусне гърмове и дъждове, защото се вярва, че ако на Гергьовден вали дъжд, това ще осигури плодородие. Според народа всяка капка на този ден е жълтица. И тъй като с този празник идва усилената работа по полето, нивите, градините, кошарите, изключително много са поверията и магически ритуали за здраве, късмет и берекет.

Нека си припомним някои от обичаите, завещани от дедите ни:

1. Рано сутринта на този ден децата се будят като ги удрят със зелено клонче по завивките или ги пръскат с вода. Друг вариант е най-ранобудният да набере коприва и с нея да удря всички у дома по ходилата - да не ги настига злото през годината.

2. Много важна на Гергьовден е зелинината. В някои региони се вярва, че рано сутринта на Гергьовден билките имат по-голяма сила. В деня срещу празника се окичват вратите на къщите и особено на оборите и кошарите със зеленина - сливова или букова шума, глог, коприва, към която слагат здравец или гергьовденче. Ергените кичат със зеленина портите на момите, които харесват, а момите вият китки и венци за главите си.

3. Пие се сутрин вода на гладно, "за да се пречисти кръвта". Особено на хубаво е, ако се отпие от нов съд.

4. Ако преди изгрев слънце девойките се срешат под топола, косите им ще пораснат дълги като топола.

5. Ако девойка се измери три пъти пред топола, ще израсне висока и стройна.

6. В някои региони на разлистени дървета се окачват и кантари, на които хората се теглят, като вярват, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината. Меренето става на гладно. Ако кантарът покаже, че е наддал, значи годината му ще е здрава и успешна.

Мерене на кантар на Гергьовден

Снимка: Скрийншот

7. По росата се ходи или се търкалят в тревата за здраве и против болки в кръста, а бездетните жени - за зачеване.

8. Преди Гергьовден лещата вече е посята. Сутринта на празника, преди изгрев слънце, докато не е изчезнала росата, девойките, които имат лунички, "се мият с леща" - допират лицата си до росната леща, за да им изчезнат луничките.

9. Болните ходят да се къпят в "лява вода" - там, където водата завива наляво - и се надяват на изцеление.

10. За да оздравеят болни могат да се провират и три пъти под клоните на вековно дърво.

11. На този ден къпането в река предпазва от треска.

12. Против болки в кръста се връзват върба или дрян, и три стръка от ръж или ечемик.

13. На Гергьовден може да се направи магия и с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че чрез трендафила болестите си отиват.

14. За овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предпазване от магии и болести

15. Първото млякото се издоява през малко кравайче или сребърна гривна. Във котлето за магическо засилване на млякото може да се пуснат пръстен, гергьовско кокалче, совалка, яйце. Млякото задължително се раздава на съседи и роднини, като малка част от него се излива в река - "да тече по вода" всичко през годината.

Гергьовден е!

16. Централен момент в Гергьовденската обредност е коленето на мъжко агне за курбан. Ритуалът изисква на главата му да се сложи венец от гергьовски цветя, свещ се оплита в роговете му, прекадяват го с тамян или свещеник му чете молитва и го захранват с трева, трици и соло, а може и с хляб. Агнето е най-често първото родило се мъжко агне и се коли на оброчно място, при огнището в дома или до източната стена на къщата, като се е гледало кръвта му да опръска стената. С тази кръв се мажат бузите на децата за здраве, а също се мазват праговете на вратите и ъглите на стаите.

17. Всеки трябва да се люлее на люлка на Гергьовден. Който не се люлее, през лятото ще има неблагополучия и лош късмет.

Снимка: Скрийншот

18. Яловите дръвчета се заплашват с брадва, за да родят и да дадат плод.

19. Вечерта на Гергьовден заровеното имане играе, затова с особено внимание се оглеждат иманярите. Там където има заровено имане, то играе със син пламък.

20. Бяло котле с вода, оставено на месечина, с нож отгоре, завързан с червен конец, пази къщата от зло.

ИЗБРАНО