Отвъд евроазиатската конфигурация има множество общи моменти - както общ интерес срещу превъзходството на САЩ и срещу американски и японски ценности за демокрация и прозрачност, така и общо желание за по-силен многополюсен световен ред.

Две от страните на триъгълника изпълняват националистически програми, наблягайки на исторически и културни идентичности, съответно конфуцианството и руски православни традиции.

Двете се стремят към авторитарен капиталистически модел като контра на "Вашингтонски консенсус". И двете се противопоставят на открит интернет и се стремят да го балканизират.

Това повдига сериозни въпроси за бъдещето на глобалното управление и развитието на световния ред.

В най-лошия случай на единия полюс може да се появи биполярност с Китай, Русия и шепа авторитарни режими в Централна Азия, а на другия САЩ, ЕС, Япония и азиатските им съюзници и партньори. Това не е рецепта за мир и благоденствие.

От тази конфигурация ще отпаднат много от държавите, които някога са били известни като "необвързани" - Индия, Бразилия, Египет и други, гравитиращи между тях.

Противоречията между Китай и Русия

Докато Русия се възстановяваше след разпада на СССР през 1991 г., Китай се отвори към световната икономика и заложи на дневен ред с реформи на пазара, насочени към превръщането на експортно ориентирана си икономика в една иновативна и потребителска икономика.

За това говорят и цифрите: търговията на Китай със САЩ, Япония и ЕС възлиза на 1.400 трилиона долара през 2014 г., докато с Русия е само 100 млрд. долара.

Докато петролна Русия върви към бавен, но постоянен спад, Китай е изгряваща сила, определяща себе си като Велика сила, която очевидно има намерение да стигне до китайско-центрично управление в Азия.

Освен това Китай не е доволен от руската интервенция в бившите съветски републики, където са насърчавани сепаратистки движения като в Източна Украйна. Пекин е обсебен от идеята за суверенитета и не е ентусиазиран поддръжник на руските ходове в Украйна.

Забавеният растеж на Китай води до намалено търсене на енергоизточници и за Пекин ролята на Русия като енергиен доставчик намалява. Вече има съобщения, че Китай се отдръпва от сделката за изграждането на втори газопровод от Сибир.

За Русия е проблем заселването на китайци в Далечния изток или т.нар. азиафикация на този руски регион. Това има и расов и етнически подтекст.
Освен това, голяма част от териториалната самоувереност на Китай в Източно и Южно-Китайско море се основава на исторически претенции.

Китайската династия Мин доминираше в голяма част от Далечния Изток, преди Русия да го завземе през 17 век. Русия може само да се надява, че териториалните спорове в Източно-Китайско и Южно-Китайско морета, при които САЩ, Япония и азиатските им съюзниците са срещу Китай, ще се засилват и ще хвърлят Пекин в обятията на Москва.
Пекин пък ще гледа доколко САЩ ще зачитат морските интереси на Китай.

Дали тези тенденции означават, че китайско-руски дружелюбност може да не се окаже толкова трайна, както някои твърдят? Дали исторически страхове и съперничество отново ще надделеят?

Има ли възможност САЩ да сглобят нещо подобно на стратегическия триъгълник на Хенри Кисинджър.

Топката е в полето на САЩ

Дали светът се движи към тази нова обезпокоителна биполярност или към един по-всеобхватен и все още глобализиращ се международен ред ще зависи в не малка степен от това каква роля ще играят САЩ в една сложна обстановка, в която едноличната сила губи мощ и нито една държава не може да единично да формира хода на световния ред и неговите последици. Това ще изисква по-голяма ловкост и прагматичен реализъм от САЩ и Япония, които трябва да загърбят еднополюсните тенденции, а САЩ да действат като пръв сред равни.

Всички президентските кампании са склонни да се надпреварват в реториката срещу Русия и Китай, но в тях липсва възможността да се говори как САЩ ще трябва да се примирят с променящия световен ред и новото разпределение на властта. Както медиите, така и политическите кампании в САЩ са склонни да наблягат на дребните неща, за да ни оставят слепи за големите стратегически размествания. Да, в хода е нова Голяма игра и в нея ние сме сериозно надиграни.

********
Автори на статията, цитирана от БГНЕС, публикувана в изданието Nikkei Asian Review, са Матю Бъроуз и Роберът Менин, аналитици от Атлантическия съвет на САЩ.
Бъроуз е дългогодишен служител в ЦРУ и Държавният департамент на САЩ, той е директор на Атлантическия съвет за стратегически предвиждания.