Сократ Алберт Киршвенг бил дребен, притеснителен мъж с тъмни плахи очи. Нищо във външния му вид не подсказвало, че той е отнел живота на четирима души. В историята обаче Киршвенг остава като първия доказан сериен убиец в България. Наричат го "Убиецът с теслата".

Сократ е роден през 1880 година. Майка му е циганка, а баща му има гръцка кръв. Може би затова двамата кръстили момчето с името на философа, станал един от най-важните символи на западната философска традиция. Родителите обаче починали, когато Сократ Алберт бил съвсем малък. Момчето станало чирак при дърводелец, а след това само започнало да работи като майстор.

През 1908 г. в Самоков 28-годишният Сократ среща Елена Манова. Двамата се женят и имат две деца - Александър и Райна. Дърводелецът обаче не харесвал малкото градче. В душата си Сократ се чувствал "от висшето общество". Младият мъж носел модни френски костюми, папийонките му били само унгарски, а любимите му обувки били кожени аржентински боти. 

Сократ Алберт Киршвенг

Снимка: Архив

Така през 1917 г. Киршвенг оставил жена си и двете деца в Самоков и заминал за София. В столицата той си намерил работа в 10-а военна болница и се запознал с Вангелия Йорданова. Младата жена се влюбила в Сократ до уши и двамата заживели заедно, без Вангелия да знае, че в Самоков възлюбеният й има съпруга и две деца. Със спестените пари на младата жена, Сократ построил къща недалеч от Захарната фабрика.

Скоро обаче Сократ намерил нова любов - една от санитарките в болницата Тинка Николова. Но младата жена не отвърнала на чувствата му и му заявила, че не иска да има нищо общо с женен мъж. Това решило съдбата на Вангелия. Киршвенг измислил хитър план как да се отърве от софийската си изгора.

Една вечер той се върнал вкъщи замислен. На въпроса на Вангелия какво му е, мъжът отговорил, че е откраднал голяма сума пари от болницата - около 15 000 лева, и двамата трябва да бягат. Влюбената жена се съгласила. Под диктовката на Сократ тя написала две писма - едно до самия него и едно до майка си. В тях Вангелия съобщила, че е задигнала 15 000 лева от Киршвенг и че е избягала в Сърбия. От своя страна Киршвенг трябвало да покаже тези писма на властите и да я обвини, че го е ограбила. През това време Вангелия наистина трябвало да отиде в Сърбия, където да чака Сократ. "Ще дойда при теб, ще се заселим в Далмация и ще живеем щастливо" - обещал й Сократ, а за парите, които е отмъкнал от болницата, споделил, че са закопани в изоставена къща и трябва да ги изкопаят.

През нощта на 12 юли 1919 г., двамата взимат мотика и лопата и тръгват за парите. Когато стигнали до изоставената къща, Сократ казал на Вангелия, че е много изморен и гърбът го боли. Младата жена започнала да копае сама. Когато ямата станала достатъчно дълбока, Киршвенг извадил служебния си револвер и хладнокръвно застрелял "любимата" си в тила. След това покрил тялото й с пръст и си тръгнал.

На следващия ден, Сократ отишъл на работа със сълзи на очи. Показал писмото на колегите си и съкрушен повтарял през следващите, че Вангелия го е изоставила. Тинка искрено му съчувствала, а когато след десетина дни Сократ й предложил да се сгодят, тя се съгласила. Младата жена обаче казала на годеника си, че без брак няма как да се пренесе при него.

Убиецът обаче намерил изход и от тази ситуация. Тъй като в Самоков го чакала Елена, с която той бил венчан в църква, на Тинка предложил да се оженят при мюфтията. Киршвенг признал, че в Самоков го чака законна жена, с която все още не е скъсал окончателно. "Но - убеждава той Тинка - Бог е един навсякъде и ние ще узаконим нашата връзка при турския мюфтия". Любимата е склонена и софийският мюфтия венчава Сократ и Тинка, които преди това приемат мохамеданската вяра и имената Шакир и Айше.

Мисълта за Елена в Самоков обаче не давала мира на младоженеца Сократ/Шакир, който бързо скроил нов план как да се отърве от законната си съпруга. Той наел каруцаря Димитър и пристигнал в Самоков, където казал на жена си, че вече е събрал достатъчно пари, за да може тя и децата да заживеят с него в София.

Когато талигата стигнала до село Панчарево, Сократ казал на каруцаря да продължи с децата към столицата по шосето, докато той и Елена си разтъпчат малко краката по пътеката край пътя. Нищо неподозиращият каруцар продължил, а Сократ повел съпругата си по пътеката. Когато се отдалечили от пътя, той я съсякал с тесла. Върнал се при каруцата и обяснил на Димитър, че Елена внезапно е решила да посети свои роднини в близко село.

Няколко дни по-късно тялото на Елена Манова е открито от селяни, а полицията арестувала...каруцаря Димитър. Какво е щяло да се случи с невинния човек не е ясно, ако убиецът не бил решил да се отърве и от досадната му вече Тинка.

Сократ я завел на разходка по Горнобански път и там започва да я души. Минаващи хора обаче чули писъците на Тинка, извикали полиция и убиецът бил задържан. Дали съвестта на двойния убиец е проговорила и той е направил пълни самопризнания или криминалистите сами са разкрили истината - не става известно. Но Сократ Киршвенг отървава смъртното наказание само заради двете си деца. Осъден е на 17 години затвор.

Той излежал цялата си присъда и е освободен от килията през 1936 година. Само няколко месеца по-късно обаче - през януари 1937 г. - Сократ извършва двойно убийство. Той отива при леля си Евтимия, която заедно с 85-годишния си съпруг Иван има малко магазинче на столичната ул. "Патриарх Евтимий", под предлог, че трябва да й върне взети на заем 2 лева.

Лелята взима парите, но когато се обръща с гръб към Сократ, той забива брадва в главата й. След това влиза в съседната стая, където дреме чичо му Иван и съсича и него. Двойният убиец претърсва бакалничката, но намира само 11 лева и един златен часовник, който чичо му получил като награда за това, че е бил опълченец на Шипка.

Ядосан, Сократ взима плячката, написва бележка, че магазинчето няма да работи 10 дни, закача я на вратата и си тръгва. На следващия ден обаче в магазина идва постоянна клиентка, която алармира полицията.

Двата трупа са намерени. Намерени са и двата молива, с които убицът е писал бележката, както и шивашки метър. По тях има отпечатъци. По-късно те ще се окажат на Сократ. Полицията стига до него по друг начин. В участъка идва златар, който е платил 50 лева за джобен часовник, "явно откраднат". Часовникът е разпознат като притежание на убития Иван. Продавачът също е идентифициран - Сократ Алберт Киршвенг. Отпечатъците също са негови. Обвиняемият е задържан.

Процесът срещу "Убиеца с теслата" започва на 22 февруари 1937 г.

Сократ Алберт Киршвенг убива две от съпругите си

Снимка: Архив

Делото събира в съда многобройна публика, дошла да види жестокия престъпник. Защитник на Киршвенг е Мильо Балсамов. Той прави всичко възможно, за да спаси от бесилото всеки рецидивист.

Над три часа продължава изповедта на убиеца пред магистратите. Той признава, че е садист и иска най-тежкото наказание за убийството на леля си и чичо си. "Дайте ми го, ако няма кой да го изпълни, аз сам ще се накажа!", заявява той.

Сократ Киршвенг е осъден на смърт чрез обесване. Адвокатът Балсамов обаче не обича да губи дела и обжалва пред Върховния касационен съд. Жалбата заедно с молба за помилване са отхвърлени. Убиецът с теслата е обесен в нощта на 13 срещу 14 април 1937 г.

След екзекуцията надзирателите намират в килията му предсмъртно писмо: "Трябваше по-рано да умра, за да не извърша ново убийство".