АЕЦ "Белене" е нужен, ако функционира на пазарен принцип и не е изцяло руски, каза Росен Плевнелиев - президент 2012-2017 г.

"Като че ли попътен вятър за този проект има. Дори и стратегическото партньорство на България със САЩ го потвърждава, Европейската комисия също. Защо? Защото е възможно покрай новите електрически автомобили, закриването на топлоелектрическите централи, които са най-големия замърсители на въздуха на българите, България има да затваря няколко хиляди мегавата мощности, да се окажем в трудна ситуация", добави президентът Плевнелиев.

Той каза още, че ако проектът се извършва на непазарен принцип, не бива да се наливат пари в него и да се дават гаранции.

В края на миналата година стана ясноо, че България ще води преговори с пет компании за реализация на проекта за АЕЦ "Белене". Три от тях - от Русия, Китай и Южна Корея, са заявили желание да бъдат стратегически инвеститори, а другите две - от Франция и САЩ, са готови да доставят оборудването - турбини и системи за сигурност, и да осигурят част от финансирането.  България ще участва в бъдещото дружество с площадката край "Белене", лицензите и двата руски реактора. Самият проект ще се реализира на пазарен принцип, без държавни гаранции и без ангажимент държавата да изкупува тока от бъдещата централа. Дава се обаче право на инвеститорите да водят преговори за изкупуване на електроенергията с компаниите, желаещи да придобият миноритарни далове от "Белене". Държавата си запазва правото да има блокираща квота в бъдещата проектна компания.

"Това означава, че независимо от това какъв ще бъде размера на нашето участие, дали ще бъде 34%, 27%, 15%, квотата, която ще има българската страна, е блокираща. Т.е. ние ще участваме от началото до края на този проект с опция, с възможност да взимаме решения по всички важни за проекта процеси до неговия пълен срок на експлоатация. Това се налага от факта, че проектът се реализира на наша територия - ядреният риск е за нашата страна", обясни наскоро министър Теменужка Пекова.