Предприемачът-будител Мартин Ганев пред Dir.bg: Властва дивашки егоизъм

Ако обичаме децата си, трябва да оставим за тях най-доброто, на което сме способни, казва Работодател на годината 2017 Мартин Ганев

Снимка: Личен архив

Предприемачът-будител Мартин Ганев пред Dir.bg: Властва дивашки егоизъм

13:59 | 5 ноември 2018 | Автор : Виктор Стефанов 68 12917 Снимка: Личен архив

Обикновено под будители разбираме хора на словото и писмото, на науката. Какво е обаче да си бизнесмен будител? Сред 10-те номинации за "Будител на годината 2018" на БНР обаче попадна и човек от бизнеса - Мартин Ганев. С фирмата си той осигурява препитание на близо 350 семейства и продължава да разкрива работни места в Ловешка област. Oсновател е на био-ферма, с която задържа хората в село Поляна, в подножието на Странджа, един от работодателите на годината (2017). Затова и бе номиниран за "Будител на годината 2018".

Питам го как си го обяснява това да получи такава номинация?

Ако ми позволиш, започва отговора си Мартин, бих използвал по-българската дума предприемач. Поне за мен бизнесмен има привкус на човек, воден изцяло от печалбата. Не бих се определил сам като будител, не, казва той, защото не можел да се постави на равна нога с Паисий, Захари Стоянов или с някой от огромния списък българи, които са си дали живота за България. "Но поне се опитвам да поставя България над личния си интерес, т.е. може би отговорът ми е - предприемач, за който много неща стоят над печалбата." И обяснява: много е трудно, защото трябва да се съобразяваш с много неща, а себе си често да поставяш на задно място, понякога и на последно.

В представянето към номинацията на Мартин Ганев е изложено неговото верую: "искам да оставя света мъничко по-добро място, отколкото съм го намерил". Какво стои зад това негово разбиране за живот и работа?

"Това не е моя мисъл, а на американския философ Ралф Уолдо Емерсън. Зад нея стои съвсем простичкият смисъл, че за децата си трябва да направим най-доброто. Не можем да оставим за децата си една замърсена и съсипана земя или страна. Не можем да оставим след себе си изсечени гори, отровени почви, замърсен въздух, съсипан морал, деградиращо образование и пр. Ако обичаме децата си, трябва да оставим за тях най-доброто, на което сме способни. Противното си е дивашки егоизъм. Философия на дебелото черво (по-надолу пояснява). Между другото, същият Ралф Емерсън казва, че прогресът на една цивилизация се измерва и по развитието на духа.

Да обобщим: ако всеки тръгне да се грижи първо за себе си и да загърби всичко останало, това общество ще колабира. Мартин символизира с приказка за разликата между Рая и Ада. И в двата случая имаме хора, които седят на една огромна маса, отрупана с лакомства, напитки и какво ли не. Обаче на всички на ръцете им са завързани лопати. В Рая всеки подава на другия, а в Ада всеки опитва да нахрани само себе си."

Ако някой очаква био-градина да бъде без бурени, значи е гледал конвенционална градина след хербициди, казва Мартин Ганев

Снимка: Личен архив

Имаме една природа и не мога да си представя как ще я оставим за децата си, съсипана с химикали, с изсечени гори, ерозирала, пълна с боклуци. Това за мен е съвършено неразбираемо, изтъква Мартин.

Дава пример с Кьолнската катедрала, която е най-красивата сграда, която е виждал. Разказва как германците започнали да я строят през 1248 г. и я строят повече от 6 века. С паузи във времето, определяни от възможностите им. Владетели, духовници, обикновени хора, които са слагали камък след камък с ясното съзнание, че те няма да видят катедралата довършена, нито пък децата им ще я видят, но убедени, че някой след тях ще я види готова. Когато все пак е била готова през 19 век (1880 г.), е вече уникална. Следва най-интересното - през Втората световна война целият Кьолн е почти изравнен със земята от бомбардировките (заедно разглеждаме архивни снимки от града), а катедралата е единствената сграда, която е оцеляла въпреки 19-те бомби, паднали върху нея и счупили само прозорци и стъклописи.

Питам го какво е посланието му, давайки примера с Кьолнската катедрала. Толкова ли ни е чуждо това на нас, българите?

Не е чуждо на българското мислене като цяло, по-скоро е чуждо в последните години. Много хора са направили много за България може би допреди 50-60 години. Този тип дългосрочно отношение към страната може би се е позатрило, но при всички случаи го има, това са много хора, които правят много за страната си без да държат това да се разбере, да бъдат забелязани и номинирани за класация, отговаря Мартин. Но "водещата философия" в страната според него е тази на дебелото черво - "ако можем всичко да изядем или да вземем за нас. Смятам, че рано или късно тази концепция ще банкрутира, но трябва да издържим дотогава".

Как ли с подобни разсъждения е стигнал до Работодател на годината (2017 г.)?

"Когато човек има кауза, има сила. Като има сила, може да се труди по 12 часа, да работи и съботи и недели. И в някаква степен да увлече и други хора по пътя на развитието. Защото човек се себеизразява през работата си. Няма как да си личност, а в живота си да не си направил нищо друго освен гастрит... В крайна сметка работата ни, семейството ни, домовете ни говорят що за хора сме", отговаря предприемачът. "Това, че съм стигнал до това признание, не означава, че много печеля", подчертава той. И пояснява: не сме скъпи. Хората, които работят за мен, успяват да изхранват семействата си, Имам способни хора около мен, които и те се раздават.

Тази оценка ми струва много повече труд, отколкото вероятно би могъл да се постигне чисто материалистичен успех, отговаря Мартин на въпроса какво му струва постигането на тази оценка.

Подкрепя отговора си с израз на Карл Маркс, че капиталът не се спира пред никакво престъпление, ако може да направи печалба от 300%. "В този смисъл, ако човек се придържа към дадена кауза, просто инструментариумът му за постигане на цели е доста по-ограничен - това са вече собствените мускули, собственият пример, собственото усилие и начинът да въздействаш на другите не е посредством наказание, притискане, сила. Въпреки че има хора, които не разбират от друго."

Стигаме до биоземеделието, което някои разбират само като възможност да се усвоят еврофондове. Дори се появи някъде заглавие, че се давали европари за плевели.

Биоземеделието е кауза. Това е преднамерен отказ от печалба за сметка на това да пазиш природата чиста и да произведеш здравословна храна за хората. Има ли някой съмнения дали чистата храна е по-здравословна от химическата?, пита сам Мартин Ганев.

Ето как си отговаря:

"Категорично био-земеделието не е печеливша дейност в сравнение с химичното, както наричам конвенционалното земеделие. Да сте чули за богат био-земеделец? Затова пък във всяко второ село има по някой богат химичен земеделец. Моето уважение и към техния денонощен труд, но пак казвам, биото е кауза.

Напоследък в типично нашенски стил се изписаха много неща относно това как био-земеделците не правели нищо, а само събирали субсидии, за това как градините им били в бурени и нямали добиви. Ако някой очаква био-градина да бъде без бурени, значи е гледал конвенционална градина след хербициди и е решил, че това е върхът на земеделието. Но греши. Бурени винаги има в една органична градина и те не развалят качеството на храната. Дивото е по-силно от питомното. Като има бурен, химичният земеделец пръска с глифозат (за който излязоха тонове материали, че е агресивно канцерогенен), а био-земеделецът може да не успее да оплеви..., обаче ДФ "Земеделие" му реже субсидиите.

Нека не забравяме и друго - тоталната липса на работни ръце, на хора. Селата Александрово и Поляна, където се намира био-ферма "Поляна" (основана от Мартин Ганев) преди 30 години са били по 1000 души, днес са под 200, главно пенсионери. Преди е имало по 30 000 овце, днес надали има и по 300. Еми да - кой иска да работи без почивен ден, както се изисква в животновъдството?

От около 7000 био-ферми (ако не бъркам бройката) сигурно има 50-100 такива, които само вземат субсидии без да работят, но нека не обясняваме как всички био-земеделци са маскари. Още нещо - много добре помня как преди 10-12 години половината българска земеделска земя пустееше, земеделието в България беше в тотален колапс. Благодарение именно на субсидиите от Европейския съюз в момента България има отново земеделие и то такова, което върви напред. И ако искаме да имаме чиста и здравословна храна за децата си и за себе си, трябва да се подпомагат био-земеделците. Те не са богати, не могат да формират лобита и да се бранят в медиите... а на всичкото отгоре и много от тях са в момента със спрени субсидии без да им се обяснява защо и едва свързват двата края."

Добре, но има известно недоверие сред потребителите към био-продуктите, които им се предлагат, казвам.

"Много е просто то да се преодолее. Най-лесният контрол върху работата на био-производителите е продуктите да бъдат редовно лабораторно тествани в магазинната мрежа за хербициди и пестициди - така и потребителите ще бъдат спокойни. Но това не се прави, особено за вносните био-продукти - защо ли..?"

Мартин Ганев е на 50 години, завършил е Международни икономически отношения, женен с 2 деца. Работил е в някои от най-големите фирми в България. В момента е собственик на "Борима" АД - осигуряващо препитание на близо 350 семейства. Създател на био-ферма "Поляна", която изнася продукти за Германия, Австрия, Белгия, Гърция и др. Работодател на 2017.

ИЗБРАНО