Преди дни Dir.bg раздаде наградите в четвъртото издание на конкурса за чиста журналистика Web Report. Конкурсът, който се бори срещу фалшивите новини, и тази година отличи с парични награди от 1000 лева най-добрите журналистически материали в единадесет категории.
Една от категориите е "Икономика". Тази година наградата в нея спечели Ивайло Станчев за статията "Как Русия си взе газопровода и 3 млрд. лева", публикувана в Capital.bg на 16 октомври 2020 г. Позовавайки се на документи авторът доказва, че Русия строи "Турски поток" през България, като е "превзела" саудитския консорциум Arkad и е наела свързани с "Газпром" подизпълнители.
"Разходите от 3 млрд. лв. за този газопровод се плащат от българските данъкоплатци, които няма да спечелят нищо в следващите поне 15 години", пише Ивайло Станчев. И допълва, че "Крайният резултат е още по-силно руско влияние в страната и блокирана газова мрежа за алтернативни доставки и транзит".
Ивайло Станчев e журналист от 2007 г. година. Той пише първият си материал за в. "Банкеръ", където работи в следващите 10 години и става отговорен редактор "Еврофондове и обществени поръчки". От 2017 г. е част от екипа на в. "Капитал", където поема ресор "Енергетика", а през 2019 г. става и редактор "Икономика".
Помолихме Ивайло Станчев да сподели пред Dir.bg своите виждания за медиите и новинарството днес, за значението на конкурса Web Report. Ето какво ни разказа той:
Конкурсът Web Report не просто оценява качествената журналистика, но показва и смисъла от това да я има.
В днешния хаотичен свят, безбройните сайтове и лавината от информация истинската журналистика има още по-голяма роля и значение, но често е задушавана от посредствени публикации със сензационни и дори подвеждащи заглавия. Точно затова възможността да се отличат и покажат добрите материали е много важна. Така хората могат да видят, че и тук се опитваме да работим по световните стандарти.
Да, много по-лесно е да играем ролята на ретранслатори на прессъобщения и безмълвно да отразяваме това, което се случва около нас, но това не истинската журналистика. Нужни са въпроси - Защо?, Как?, Кой има интерес?, Къде отиват парите?... Нужна е проверка, тъй като много често публичните фигури говорят неистини и това трябва да се казва на читателите и зрителите.
Едно е например бившият премиер Бойко Борисов да казва, че има 2000 високоплатени работници по трасето на строящия се през миналата година газопровод Турски поток, съвсем друго е да разбереш, че тези хора са внесени по бързата процедура от Русия и Беларус и заплатите им се плащат директно там. А на малкото работещи българи по проекта все още има неизплатени суми и те водят дела за тях.
Пред западните партньори премиерът Бойко Борисов казва, че новият транзитен газопровод е български, като изграждането му е поето от саудитска компания. Реално обаче с почти 3 млрд. лв. на българските данъкоплатци се изгражда тръбопровод за руски газ, строителят има руски мениджъри, ползва руски тръби и руски подизпълнители. А близо 90% от капацитета му вече са запазени от "Газпром" за 20 години.
Накратко, подозрението, че Русия прави продължението на "Турски поток" през България вече е категорично доказано с документи и на практика разкрива пълната зависимост на българското правителство от Москва. Формално европейските правила за изграждането на газопровода може да не изглеждат нарушени, но зад фасадата всичко е подменено и се случва както при "Южен поток" - с предварително избрани от Русия доставчици и строители. Европейската комисия беше или се остави да бъде подведена с фалшивата идея за газоразпределителен център (газовия хъб "Балкан"), приветстван от бившия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер като "положително развитие, което ще доведе до отваряне на газовия пазар в полза на потребителите в България и в Югоизточна Европа". За целта Брюксел отпусна и близо 1 млн. евро. Реалността обаче е друга - газопроводът от турската до сръбската граница не само няма да увеличи възможностите за транзит, а просто ще ги капсулира единствено за "Газпром". Така с манипулираната процедура се постига целта на Москва и на руския президент Владимир Путин - да се затвори България като транзитна територия за алтернативни доставки на газ към Украйна и да се осигури директен достъп на руския до Сърбия и Унгария.
Падането на маските
На 26 февруари 2019 г. руското издание РБК (rbc.ru) обяви, че "Газпром" вече е избрала "Трубная металлургическая компания" (ТМК) за производител на тръбите за "Турски поток" през България. Към онзи момент формалната процедура на "Булгартрансгаз" за избор на строител на газовото трасе от турската до сръбската граница още беше на етап събиране на оферти, като имената на кандидатите бяха обявени едва на 7 март 2019 г. Един от тях наистина беше свързан с ТМК, но той отпадна от търга и договор с него уж не беше подписан. Година и половина по-късно обаче вече има документи, които показват, че още през 2019 г. именно ТМК е произвела и доставила тръбите за газопровода, който премиерът Бойко Борисов се опитва на прекръсти на "Балкански поток". За тях руската компания е получила и близо 300 млн. лева от държавната "Булгартрансгаз". Заслужава да се отбележи и това, че собственикът на ТМК Дмитрий Пумпянский е в черния списък на САЩ с руски олигарси, които подлежат на санкции.
Фактът, че тръбите за продължението на "Турски поток" през България са били поръчани, платени, изработени и доставени още преди да се подпише договорът със саудитския консорциум Arkad, категорично доказва, че българската държава се е договорила пряко с Русия (вероятно на срещата между Бойко Борисов и Владимир Путин в средата на 2018 г.) за проекта и всички формални процедури са били проведени единствено за да се заблуди Брюксел. Кой иначе би поръчал и платил стоки за стотици милиони евро, без да е сигурен, че ще му трябват?
Освен това, въпреки че изпълнител се води саудитският консорциум Arkad, реално българското му поделение е минало под пълен руски контрол, а по трасето на газопровода работят три руски и една беларуска държавна компания със собствени работници и техника. Няма данни дали имат съответните разрешителни за такава дейност в ЕС, дали притежават нужните сертификати, как и колко им се плаща, какви гаранции дават за извършените работи и т.н. Водещият строител дори е обявил, че е под пряк контрол на "Газпром".
Каква точно е историята
Премиерът Бойко Борисов по всякакъв начин, включително и с откровени лъжи, се опитва да представи процедурата за "Турски поток" през България като много по-различна и прозрачна от тази за "Южен поток", която поне формално беше спряна заради корупция и непрозрачни поръчки. Според самия Борисов изборът на Arkad станал при "много прозрачна, много честна процедура". Но и в двата случая има тежки пороци в тръжните процедури, а тръбите се доставят от Русия още преди да е ясно кой точно ще е строителят.
Конкретно за "Турски поток" на 3 април 2019 г. "Булгартрансгаз" класира на първо място в търга именно консорциум Arkad с офертна цена 2.1 млрд. лв. Второ - с 3.13 млрд. лв., остана обединението "Газово развитие и разширение в България". В него с 50% дял бе люксембургската "Комплишънс дивелъпмънт", през която именно е и руската връзка - нейни собственици са две дъщерни фирми на "Тръбна металургична компания" (ТМК) - TMK Holding и TMK Steel Holding. Останалите 50% в "Газово развитие и разширение в България" се държаха по равно от италианската "Бонатти" и германската "Макс Щрайхер".
Първият сигнал за задкулисни договорки между Борисов и Путин по този проект беше безпрецедентното решение на държавната "Булгартрансгаз" от 28 май 2019 г. да смени избора си и да реши да сключи договор с руския кандидат, който бил заявил готовност да свали цената си до тази на Arkad. Този абсурден от законова гледна точка казус можеше да приключи бързо и тихо в полза на руснаците, ако самият Борисов в опит да създаде привидност за конкуренция в търга не бе поканил саудитците да се включат в процедурата. Това стана при посещението на българския премиер в Саудитска Арабия в София през февруари 2019 г. - точно когато течеше срокът за подаване на оферти по поръчката за изграждане на газопровода от турската до сръбската граница. Именно заради тази покана отстраняването на Arkad просто нямаше как да се случи без огромен скандал. В крайна сметка на 18 септември 2019 г. се стигна до договор с Arkad, но след "много тежки преговори, включително с руските партньори, с колегите от Саудитска Арабия", по думите на Борисов.
Руските тръби бяха складирани на пристанищата в Бургас и Варна още преди да се подпише договорът с Arkad. Фотограф: Йово Николов
Снимка: Capital.bgЧерно на бяло
Какви са били исканията на "руските партньори" не казаха нито премиерът, нито "Булгартрансгаз", като поддържаха тезата, че проектът се строи изцяло от Arkad. Категорично отхвърляха и съмненията, че саудитците ползват подизпълнители и не разполагат със собствени работници и техника в България. Сега вече е ясно, че това просто не е вярно.
От финансовия отчет за 2019 г. на отпадналата от търга "Комплишънс дивелъпмънт С.а р.л. - Клон България", собственост на едноименното люксембургско дружество - конкурент на Arkad, се вижда, че не е останала безучастна към изграждането на "Турски поток" през България. Компанията е обявила 299 млн. лв. приходи, които са изцяло по договор с двете саудитски дружества в консорциума - "Аркаед Енджиниъринг енд Констракшън" и "Аркад" С.П.А., за доставка на тръби. Дори се посочва, че към края на миналата година са били начислени 28 хил. лв. лихви за забавени плащания от саудитците. На практика заради забавеното разплащане "Комплишънс дивелъпмънт С.а р.л. - Клон България" отчита загуба над 94 млн. лв. Данните на националната статистика за вноса и износа пък показват, че две трети от тръбите са били внесени в страната преди подписването на договора между "Булгартрансгаз" и Arkad. От отчета на компанията става ясно още, че тръбите за газопровода се взимат именно от ТМК (под чийто контрол самото дружество обявява, че се намира), като общата стойност, за която са продадени на "Аркад", е почти 360 млн. лева. На 31 декември 2019 г. са закупени още от ТМК - за 26.1 млн. лева.
Любопитно е, че "Комплишънс дивелъпмънт С.а р.л. - Клон България" начислява обезценки на тръбите, като посочва, че ги купува по-скъпо, отколкото ги продава. Това вероятно може да се обясни с по-ниската ценова оферта на Arkad за изграждането на "Турски поток" през България, към която впоследствие се нагаждат руските доставчици и изпълнители. Което пък показва, че за Русия осъществяването на проекта е по-важно от евентуалните загуби, които може да претърпи при строителството.
Тук е важно да се каже и че според офертата на Arkad, с която реално консорциумът побеждава в класирането за търга на "Булгартрансгаз", тръбите за газопровода трябва да бъдат произведени от руския Челябински тръбопрокатен завод, а не от ТМК. По информация на "Капитал" тази промяна, наложена най-вероятно от "Газпром", е довела до това, че Arkad технологично да не може да заварява въпросните тръби и да наеме за целта руски фирми.
Arkad се управлява от Русия
От публикуваните отчети за 2019 г. в Търговския регистър се вижда, че 90% от разходите на "Аркад енджиниъринг енд констракшън" (296 от общо 328 млн. лв.), което е основната фирма в консорциум Arkad, са именно за покупката на тръбите от "Комплишънс дивелъпмънт С.а р.л. - клон България". До края на миналата година това са били и единствените реални действия по газопровода.
През февруари 2020 г. настъпва рязка и съществена промяна при "Аркад енджиниъринг енд констракшън". Саудитците буквално се отдръпват и дружеството реално започва да се управлява от руския гражданин Николай Илющенко. Той е назначен на мястото на Муханад Шакер, като му е дадена пълна власт еднолично да управлява българското дружество "Аркад енджиниъринг енд констракшън", клон на едноименното, регистрирано в Саудитска Арабия. От пълномощното се разбира, че саудитците напълно са прехвърлили дейността на компанията в ръцете на Илющенко, като са му позволили да сключва "всякакви договори", "да има пълна власт над всякакви банкови сметки", както и "да договаря и сключва договори за заем или други договори, за отпускане на финансиране, както и свързаните обезпечения и други договори, в размер до 400 млн. евро".
От документа не става ясно за каква точно цел е било нужно това финансиране, но може да се предположи, че то също е осигурено през "Комплишънс дивелъпмънт", която в офертата на обединението "Газово развитие и разширение в България" бе посочена като източник на средствата за строежа на газопровода. Работата е там, че "Булгартрансгаз" изискваше от кандидатите сами да осигурят финансирането за проекта, а след това да им плаща на вноски в продължение на 10 години, разчитайки да получава транзитни такси от преноса на газ. Първоначално държавното дружество преведе аванс от 250 млн. евро, осигурени през заем, гарантиран с депозит. Но през тази година обяви процедура за заеми от точно 400 млн. евро, обяснявайки как постигната по-ниска лихва от тази на Arkad (4.1%) ще доведе до реални спестявания.
Иначе според финансовия отчет към 31 декември 2019 г. "Аркад енджиниъринг енд констракшън" държи в Българо-американската кредитна банка почти 27 млн. лв. В същата банка 31 млн. лв. има и другият участник в консорциума - "Аркад" С.П.А, който е клон на едноименното италианско дружество. То има малък оборот за миналата година - 11 млн. лв., които са резултат от инженерни услуги, транспорт и логистика за консорциума.
Освен това самият консорциум Arkad, който е регистриран по Закона за задълженията и договорите и не публикува годишен финансов отчет, също вече не се управлява от саудитци. Първоначално се представляваше от Хани Али Абдул Латиф Абдул Хади, но от тази година в публични документи на "Булгартрансгаз" се вижда, че подпис слага руснакът Юрий Швецов. Официално той се представя като директор на консорциум Arkad и в това си качество през пролетта се срещна с областния управител на Ловеч Ваня Събчева във връзка с трасето на газопровода там. Публичната информация за Юрий Швецов е оскъдна, но е любопитно, че човек с неговото име е дългогодишен служител на "Газпром", наречен в руски медии "ветеран" на компанията.
Защо е всичко това
Явната амбиция на Москва да държи контрол върху всичко, което се случва с "Турски поток" през България, си има своето обяснение. От една страна, президентът Путин не би допуснал отново да се повтори ситуацията с "Южен поток", когато няколко местни играчи (свързвани и с действащи политици) искаха да си разпределят комисионите и строителството, а в крайна сметка покрай проваления проект по различни оценки изчезнаха между 100 и 800 млн. лв. руски пари.
Според енергийния експерт Васко Начев обаче Русия преди всичко иска да е сигурна, че газопроводът ще бъде построен възможно най-скоро, за да се блокира българската национална транзитна мрежа с газ от "Газпром". На практика "Турски поток" през България използва една голяма част от съществуващата мрежа на "Булгартрансгаз" между Странджа и Провадия, която, ако е свободна, може да осигури трасе за алтернативни доставки към Украйна по Трансбалканския газопровод. "Веднъж заета от "Газпром" за период от 20 години обаче, това няма да е възможно", посочва Начев.
Всъщност има съмнения, че точно затова се бавеше през годините и изграждането на газовата връзка с Гърция. Ако тя беше вече готова, американски, катарски или друг втечнен газ можеше от нея през българската мрежа и Трансбалканския газопровод да стига до Украйна.
"Редица наши изследвания върху рисковете пред енергийната сигурност от 2009 г. насам, които са базирани на утвърдена международна методология, потвърждават, че никой от газопроводите, разработвани от Русия на територията на България и Югоизточна Европа, не подобрява енергийната сигурност на страната, защото не адресират нито една от основните уязвимости на системата - енергийната бедност, прекомерната енергийна интензивност и липсата на диверсификация на източниците на енергийни доставки", казва Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.
По думите му това не е бизнес проект на България, а инструмент на Русия, за който ние плащаме, поставяйки пред финансов риск държавната "Булгартрансгаз". "Много е вероятно да видим повторение на сценария с НЕК и АЕЦ "Белене", който на практика натовари компанията с дългове за милиарди. Строежът на "Турски поток" е и част от по-дългосрочната стратегия на Русия, още от времето на "Топенерджи" (виж текста за "Южен поток") в голяма част от Централна и Източна Европа, а именно - да контролира енергийната инфраструктура и местните бизнеси, свързани с нея", казва Владимиров. Той определя проекта за "Турски поток" през България като геополитически инструмент не само за заобикалянето на Украйна, но и за захранването на руски и местни проруски бизнес интереси, които умело са използвани за завладяването на ключови енергийни институции, бетониращи монопола на "Газпром" в България и региона.
Ще има ли санкции от САЩ
В началото на октомври помощник държавният секретар в Бюрото по енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ Франсис Фанън, който бе на официална визита в България, заяви, че за САЩ нареченият от премиера Борисов "Балкански поток" е продължение на "Турски поток" и обслужва изцяло интересите на Русия.
"Разглеждаме "Балкански поток" като продължение на "Турски поток" и за нас името не променя факта, че Русия използва този проект за политическо влияние", каза американският дипломат, който между другото не се срещна официално с премиера Бойко Борисов, а разговаря единствено с енергийния министър Теменужка Петкова.
Въпреки това засега няма категорично решение на САЩ за налагане на санкции върху газопровода през България, макар да е сигурно, че американските власти са напълно наясно със зависимостта на Борисов от Москова. "Ние не искаме да санкционираме никого. И определено не искаме това да са наши партньори и приятели. Целта ни е да накараме другата страна (Русия - бел. ред.) да промени поведението си", каза пред български журналисти помощник-секретарят Фанън. Окончателното решение за евентуалните санкции трябва да бъде взето най-късно до началото на ноември.
Конкурсът Web Report 2021 се проведе за четвърта поредна година, организиран от най-големия български интернет портал Dir.bg. Журналистическото състезание предизвиква авторите, които пишат по важни за обществото теми да премерят сили с други като тях, давайки още една трибуна на добрите примери в журналистиката.
Цялата информация за конкурса за добра журналистика на Dir.bg, както и кои са участниците с авторски материали можете да намеритe на сайта webreport.bg или на Facebook страницата на конкурса Web Report 2021.
Водещи имена в българските медии оцениха авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен председател на журито), Антон Хекимян (Директор "Новини, актуални предавания и спорт", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и писател, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио "София", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание "Мениджър"), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните журналисти в България), Евгени Димитров (Основател на агенция "Булфото"), Илияна Захариева (Директор "Корпоративни комуникации", А1).Генерални партньори на конкурса са A1 и Dundee Precious Metals. Партньори на конкурса са Hendrick's, Black Sea Gold, TBI Bank и Балдаран.
Web Report се провежда с официалната подкрепа на Съюза на българските журналисти. Медийни партньори на конкурса са БНТ, БНР, БТА, bTV Media Group, NOVA, списание "Мениджър", телевизия ММ и агенция "Булфото".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}