Това каза икономистът Емил Хърсев на кръгла маса за реформите в БДЖ, предаде „Фокус”.
По думите му железниците не са конкурентоспособни по всички възможни линии, а развитието на икономиката налага реформи.
Условие за кредитополучателя е - да може да поеме част от риска, каза Хърсев. „Светът се променя, на нас ни се струва, че не може без железници, но и цепелините са изчезнали. Железниците не са конкурентноспособни по всички възможни линии. Икономиката се развива и това е свързано с реформи. Някъде се налага да има свиване”, посочи икономистът.
Желанието да останеш в статуквото е сигурен начин да не си в крак със света.

Хърсев обясни, че административната постройка на гарата не е на железниците. Сградата се дава под наем и железниците са само един от наемодателите. „Странно, защо в България се стискат тези гари. Искал съм да ми продадат гарата в Подуяне. Сградата се разпада”, каза Хърсев, който имал гара в Германия.

Икономистът Петър Ганев пък подчерта, че казусът с БДЖ не е като този с „Кремиковци”, а нормалният път е пътят на реформите.
„Когато общата картина е на минус, задълженията са 800 млн. лв., трябва да се правят промени”, каза той. Според него железниците няма да изчезнат, но ситуацията е проблемна.

"Стачка в БДЖ в момента може да доведе до дълготрайна загуба на клиенти и да влоши ситуацията", категоричен пък бе икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.
„Учуден съм, че синдикатите тръгнаха на стачка, защото не съм сигурен, дали стачката не застрашава повече БДЖ. Всеки път синдикатите казват, че не са против реформите. Ние сме в ситуация, в която БДЖ във всеки момент може да спре да съществува. Струва ми се, че синдикатите подценяват този риск. Трябва да се прояви здрав разум”, заяви още Ангелов.

Според него, ако БДЖ фалира и кредиторите си вземат активите, това ще излезе много скъпо за превозвача, съобщи БТА. Случаят не е идентичен с този на БГА "Балкан", където активите не бяха заложени.Така икиномистът коментира идеята, лансирана тази сутрин и от транспортния министър Ивайло Московски, за фалит на БДЖ и евентуалното създаване на нейно място на нова компания.
Според него отговорната позиция на синдикатите би била да говорят с ръководството на БДЖ, но позиция „ние сме против всичко” не е решение, посочи Ангелов.

Според икономиста единственото различие между синдикатите и ръководството на БДЖ е това, че синдикатите искат 10 заплати обезщетение при съкращение. Председателят на Съвета на директорите на БДЖ Владимир Владимиров обаче заяви от своя страна, че осигуряването на 6 работни заплати на съкратените служители от железниците ще струва 9 милиона лева.
"Тези пари могат да дойдат от вътрешен ресурс на БДЖ, но обезщетение от 10 заплати ще означават 15 млн. лв.", допълни той.

По думите на Владимиров стачката може само да доведе до фалит на БДЖ. "Бизнесът не е политика. БДЖ е бизнес", категоричен бе председателят на Съвета на директорите. Той допълни, че реформите трябва да се ускорят, тъй като са се увеличили разходите за за горива, ел.енергия, ставките за осигуровки, които натоварват компанията. "В бизнеса си зависим от приходите и разходите", заяви той.

Според него, ако всички реформи се реализират, може да бъдат усвоени около 300 млн. евро от ЕК за пътнически превози. Това ще даде основание на правителството да извършва трансфер на 50 млн. лева годишно, посочи още Владимиров.
Сред изброените от него мерки в реформата са - ограничаване кражбите на гориво и гратисчийството, продажба на неоперативни активи, което да достигне 30 млн. лева следващата година.
Още 140 млн. лева могат да бъдат освободени през следващите 7 г. от намаляване на влаковете.
Ако за 100 млн. евро се продадат "Товарни превози", това ще изчисти всички въпроси с неплатежноспособността, каза Владимиров.