По този начин ще е ясно колко бройки са произведени и колко - продадени. От организацията настояват и да бъде въведена задължителна регистрация по ДДС в бранша, разплащанията за брашното да са само чрез банкови сметки и да се създаде регистър на хлебарите.
Това ще ограничи сивия сектор, който е особено голям при производството на хляб, една от най-бързооборотните стоки у нас.

През миналата година страната имаше една от най-добрите реколти от зърно. Бяха произведени 3,9 млн. т, но заради по-слабото производство в Русия, Украйна и Казахстан цените на международния пазар се вдигнаха почти двойно. България е член на ЕС, пазарът е отворен и нашата цена не може да остане различна от международните, заяви Митко Караджов, собственик на „Симид“ и член на управителния съвет на организацията.
Той обясни, че, след като зърното е поскъпнало двойно – от 220 лв. за тон м.г. по това време до 450 лв. за т, цените на хляба не могат да останат същите.

По поръчка на камарата одиторската компания „Делойт“ е изготвила секторен анализ, изчислени са производствената и пълната себестойност, съотношенията им с доставните и продажните цени. Имайки предвид анализа, може да прогнозираме, че след втората вълна увеличение един килограм хляб ще се продава по 1,20–1,40 лв., каза Николай Тапаров, управител на „Нилана“и председател на браншовата организация, чиито членове имат най-малко 60% пазарен дял.
Според Тапаров специално за този продукт трябва да се приеме диференцирана ставка ДДС от 10% и да се премахне натуралната рента.

В България се консумира най-евтиният хляб в ЕС, цената на най-масовия вид е около 73% по-ниска от средноевропейската, пресметнаха от камарата. Тези ниски цени се постигат за сметка на невероятната конкуренция, включително и на сивия сектор.
Браншовиците обявиха, че най-масовият хляб - заводският, ще поскъпне с 20-30 стотинки.