Депутатите от енергийната комисия решиха либерализацията на цената на тока, която трябваше да се случи от 1 юли, да бъде замразена за една година.

По време на днешното заседание на енергийната комисия на НС бяха разгледани три отделни законопроекта - на БСП, "Има такъв народ" и ГЕРБ и ДПС, в този дух. Основните мотиви са, че все още няма готовност за пълното отваряне на пазара, въпреки че то трябваше да се случи още преди близо 10 години.

Според сега действащите законови разпоредби в Закона за енергетиката реформата на електроенергийния пазар за битовите потребители трябваше да започне частично от 1 юли тази година. Оттогава се предвиждаше да отпадне ролята на Националната електрическа компания (НЕК) като обществен доставчик. Освен това базовата цена за домакинствата, която в настоящия момент се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) като регулирана, трябваше да се определя от Министерският съвет. Регулираните цени изцяло трябва да отпаднат от началото на 2026 година.

Един от вносителите на промените от ПГ на "БСП за България" Драгомир Стойнев каза по време на заседанието, че целта не е да се отмени либерализацията за битовите потребители, а само тя да се отложи с една година, предаде БТА.

Според социалистите отварянето на енергийния пазар ще бъде удар за битовите абонати, въпреки че в Закона за енергетиката е предвиден преходен период с таван на цената, определян от Министерския съвет.

Подготвяната енергийна реформа ще засегне около 1/3 от електроенергийния пазар в България и повече от 4,6 млн. битови потребители. В същото време либерализацията на пазара не е добре обмислена и би довела до хаос и тежки социални проблеми, обясни лидерът на БСП Корнелия Нинова още при внасянето на законопроекта за отлагането на промените с една година. Към мотивите си в законопроекта социалистите цитираха и данните на Евростат, според които България е на първо място по енергийна бедност в Европейския съюз, над 2 млн. от българите са енергийно бедни, а 30% не могат да покриват разходите си за отопление.

Председателят на Комисията по енергетика и депутат от ПГ на ГЕРБ-СДС Делян Добрев посочи, че с отлагането на либерализацията на пазара на електроенергия на едро от 1 юли 2024 г. за 1 юли 2025 г., преходният период до пълната либерализация ще се скъси, защото за домакинствата си остава тя да започне от 1 януари 2026 г. и в трите законопроекта.

Снимка: БТА

По думите му с приемането на предлаганите промени ще има една година, в която да се попълни Фондът за енергийна сигурност и да се създаде някаква сигурност.

"Това не е предложение да се отмени либерализацията, а да се забави първата стъпка на тази либерализация с една година, като крайният срок за либерализиране на пазара на електроенергия остава същият - 31 декември 2025 г.", изтъкна Добрев.

Снимка: БТА

Народният представител от ПГ на "Има такъв народ" Павела Митова обясни, че от парламентарната група предлагат също отлагане на либерализация на пазара в рамките на една година. По думите й основните причини за това са социалните последици, които би имала тази либерализация в този момент. Според нея трябва да се изработи механизъм за едно прозрачно управление, с което да се премине към такава либерализация на пазара.

Зам.-председателят на Комисията по енергетиката и депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България" Радослав Рибарски подчерта, че не вижда какво ще се промени с поредното отлагане на реформата на пазара на електроенергия. Той счита, че пазарът на електроенергия е изключително благоприятен за въвеждане на една такава реформа. "Всички разбрахме, че няма нищо различно между компенсаторния механизъм за небитови и този, който ще приложим за битовите потребители", заяви Рибарски. Депутатът се притеснява, че след 1 юли 2025 г. ще останат само 6 месеца, в който хората ще бъдат "изкарани" на изцяло либерализиран пазар.

Рамадан Аталай от ПГ на ДПС призова да се приемат разискваните законопроекти, за да може да се подготви обществото и енергетиката за последващия преходен период, който е необходим за въвеждането на пълната либерализация на пазара. Той посочи, че отварянето на пазара ще означава затварянето на въглищните централи, на които депутатите са обещали, че ще работят до 2038 г. и това също трябва да бъде взето под внимание.

Снимка: БТА

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов коментира, че в действителност към момента няма готовност да въвеждане на либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители.

Настоящата промяна обаче ще затрудни КЕВР, защото сега наредбата, която регулаторът е изготвил, предвижда от 1 юли да се извършат действия, които при отлагане с 1 година на либерализацията на пазара на едро на електрическата енергия, не могат да бъдат изпълнени. Иван Иванов добави, че ако тази промяна беше направена още през февруари, нямаше да затрудни така КЕВР. Причината е, че регулаторът в момента не е изисквал от енергоразпределителните дружества заявления за цени, защото до момента се считаше, че общественият доставчик няма да бъде такъв след 1 юли.

В момента това ще забави енергийните дружества за подаване на заявленията и Иванов се опасява, че това трудно ще стане до края на април. Дори и това да се случи, връщането към сегашния модел, в който НЕК ще продължи да бъде обществен доставчик, ще изисква още 3 месеца. Това по всяка вероятност ще наложи срокът, в който да влязат новите ценови решения, да не бъде 1 юли, а да бъде изместен с 1 месец.

В крайна сметка Комисията по енергетиката в Народното събрание прие и трите промени в Закона за енергетиката, с които се отлага либерализацията на пазара на електроенергия.

Тъй като и трите законопроекта за промени в Закона за енергетика са идентични, ще се изготви общ доклад и между първо и второ и четене те ще се обединят, уточни Делян Добрев. Той посочи, че в програмата на Народното събрание в предвидено да се гледа само законопроектът на "БСП за България" в петък, но към него ще се добавят и другите два законопроекта.

 

"Категорично няма готовност за либерализацията за бита", заяви и председателят на КЕВР Иван Иванов пред депутатите, въпреки че регулаторът е изпълнил всички свои ангажименти и е променил всички необходими наредби.

Той беше категоричен, че нито един търговец на електроенергия не е поискал лиценз за краен снабдител. Причината е, че в Закона за енергетиката не са предвидени редът и начинът за това. В текстовете е предвидено крайни снабдители да станат сегашните електроснабдителни дружества, работещи на територията на страната.

Председателят на КЕВР припомни още, че ЕК нотифицира либерализацията на енергийните пазари само при наличието на дефиниция на енергийна бедност, критерии и мерки за подкрепа на уязвимите потребители.

При положение, че бъде върнат старият модел на функциониране на пазара, може да има известни проблеми, допълни Иванов. При определянето на цените от КЕВР енергийните дружества внасяха своите ценови заявления през март и на тяхна база енергийният регулатор определяше цените за бита. Сега сроковете са изтекли и Иванов отбеляза, че едва ли ще могат да се справят до 1 юли с определянето на цената за новия регулаторен период.

Представители на трите електроснабдителни дружества заявиха, че имат готовност до дни да внесат своите ценови заявления. Те също подкрепиха идеята за отлагане на либерализацията до 1 юли 2025 г., посочвайки множество нерешени проблеми, включително и за фактурирането на енергията. Калина Трифонова (EVN България) беше категорична, че под заплаха е ликвидността на трите дружества, чиято роля в енергийната система е важна.

Депутатите в енергийната комисия подкрепиха и трите внесени предложения за промяна в Закона за енергетиката и текстовете ще бъдат обединени между първо и второ четене, анонсира председателят на комисията Делян Добрев (ГЕРБ). Той отбеляза, че идеята за отлагането на либерализацията се подкрепя от всички, единствено със съжалението, че не се е случило по-рано.