Социалният министър Бисер Петков отчете безработица на нивата отпреди кризата, повишаване на заетостта, по-високи доходи за пенсионерите. Минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст нараснаха през 2017 година на две стъпки и от октомври вече са 200 лева. Двукратното увеличение засегна над 800 000 пенсионери.

Продължава политиката по нарастване на минималната работна заплата и от 2018 година минималното възнаграждение ще е 510 лева. В същото време експерти коментират, че няма нова политика по доходите, сегашната се основава само на това да се увеличава минималната работна заплата. Не се отчита квалификацията на работниците.

Годината започна, премина и завърши със спор между работодатели и синдикати за минималната работна заплата и начина, по който се определя тя

Годината започна, премина и завърши със спор между работодатели и синдикати за минималната работна заплата и начина, по който се определя тя. Бизнесът продължава да е против административното определяне на минималното възнаграждение, синдикатите подкрепят увеличението, но настояват за по-смела стъпка в нарастването на минималното възнаграждение. Те са на мнението, че минималната работна заплата е основният защитен механизъм на доходите на хората.

Според данни на синдикатите от 2012 г. досега минималната работна заплата се е повишила с 62,5 процента, но тя остава най-ниска в ЕС - 235 евро. По данни на КНСБ в България минималната заплата е по-ниска с 26,2 на сто от тази в Румъния, с 5,2 на сто от тази в Сърбия, от тази в Гърция - с 65, 6 на сто, от Турция - с 46,9 на сто, а от Словения - със 70 на сто. Само в сравнение с Албания минималната работна заплата в България е по-висока - с 29,9 на сто, отбелязват от КНСБ.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви много пъти, че половината страни в Европа  нямат месечна минимална работна заплата. По данни, цитирани от Велев, средната работна заплата в страните без минимална работна заплата е с 60 процента по-висока от тези, в които има такава.

Където има по-зрели индустриални отношения и се договарят минималните заплати, има и по-високи доходи на трудещите се, допълни той. Велев направи сметка, че ако се добавят и начисления като клас прослужено време към минималната работна заплата, то съотношението минимална - средна заплата у нас ще е над 51 на сто при средно 42 на сто за ЕС. В България над 400 000 души са на минимална работна заплата.

До механизъм за определяне на минималната работна заплата не се стигна и през 2017 година, въпреки многократно заявеното искане да има такъв, както от страна на държавата, така и от страна на синдикатите и работодателите. Основният спор е в какво съотношение да е минималната работна заплата спрямо средната - синдикатите настояват тя да е поне 50 на сто от средната, а работодателите са категорични, че не трябва да е повече от 41- 42 процента, каквото според тях е средноевропейското ниво на страните, които имат минимална работна заплата.

Консенсус беше постигнат по ратификацията на конвенция 131 на МОТ, която може да бъде основа за изработването на вече действащ механизъм през следващата година.

Продължи и дискусията по минималните осигурителни доходи. Според бизнеса административното определяне на праговете е остаряла и неадекватна практика. Работодателите отстояха твърдо позицията си, като отказаха и да участват в преговорите за минималните осигурителни доходи за 2018 година.

Синдикатите продължават да са на позицията, че минималните осигурителни доходи са се доказали като инструмент за борба със сивата икономика.

Бизнесът поиска отпадане на клас "прослужено време"

На дневен ред през 2017 година беше и искането на бизнеса да отпадне добавката за т. нар. клас прослужено време. Работодателите смятат, че добавката за стаж трябва да бъде премахната, тъй като е дискриминационна спрямо по-новите служители, както и спрямо държавните служители, за които т.нар. клас прослужено време беше отменен.

Бизнесът смята, че след отпадането на класа за прослужено време ще се преодолее необоснованото различие във възнаграждението на работници, извършващи една и съща дейност, но с различна продължителност на трудовия стаж. Според бизнеса с преструктуриране на работната заплата и отпадането на допълнителното възнаграждение за прослужено време, което ще се инкорпорира в основната месечна заплата на работника или служителя, ще се даде възможност за равнопоставеност на работниците и служителите.

Позицията на работодателските организации е, че отмяната на добавката за стажа ще даде възможност за връщане на трудовия пазар на работници и служители. Синдикатите от своя страна заявиха, че ако някой посегне на добавката, са готови за национални протести.

Според КТ "Подкрепа" и КНСБ работодателите нямат никакви икономически аргументи за отпадането на добавката. Те оспориха и твърдението, че такава добавка няма в останалите европейски страни, като посочиха, че в различните държави процентите са различни, наименованията на възнаграждението също, но такова има в много от страните-членки на ЕС.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че проблемът на България не е т. нар. клас прослужено време, а липсата на кадри и това вече го знае всеки. Според него най-важна е възможността да започне дебат за бъдещето на работната сила в България, как оттук нататък демографската катастрофа да бъде преодоляна и с какви мерки на правителството, на бизнеса и на синдикатите обществото да намери нова национална цел.

Безработица на нива отпреди кризата, но няма квалифицирани кадри, а "нищоправещите" българи са над 300 000

Средномесечната безработица през първите 11 месеца на годината е 7,2 на сто, отчетоха от социалното министерство и отбелязаха, че е достигнато нивото отпреди кризата. В същото време обаче министърът на труда и социалната политика Бисер Петков и експерти отчитат, че въпреки намаляването на безработицата и повишаването на заетостта, остават нерешени предизвикателства като недостигът на квалифицирана работна ръка, структурните проблеми на безработицата.

Според данни на Института за икономика и международни изследвания хората в трудоспособна възраст в България, които нито работят, нито учат, нито искат да търсят работа, са над 300 000. Анализаторите определят тези хора като огромен резерв на пазара на труда - близо 10 на сто от работещите. Те не допринасят за социалните системи и генерират бедност, маргинализация и сива икономика. За тях действащите политики по заетостта не работят, защото те предполагат мотивирани хора.

Експерти като Иван Нейков смятат, че законодателството продължава да не отговаря на феномена "увеличен брой на възрастните работници", както и че са необходими нови режими на работното време и на почивка. През 2001 година първокласниците са били 113 хиляди, а през 2017 г. те са 64 хиляди. Това според Нейков показва, че за дълъг период непрекъснато ще нараства дела на работниците от категорията 55 плюс. Освен това вече излизащият от активна възраст няма да бъде заместван от млад работник, както е било досега.

Средногодишно се пенсионират около 100-105 хиляди души, а младите, които навлизат на пазара на труда, ще бъдат под 70 хиляди, посочи Нейков.

Социалният министър Бисер Петков обяви, че обучението на работници ще бъде водещо направление в активната политика на пазара на труда през 2018 г. Със средства от държавния бюджет за активна политика на пазара на труда ще се финансира обучението на не по-малко от 11 000 безработни, като приоритетни целеви групи ще бъдат продължително безработните и безработните без професии и квалификация, каза министърът.

Обученията ще бъдат определени съобразно потребностите на работодателите и прогнозите за търсене на работна сила. Развитието на регионите ще се подкрепя чрез регионални програми за обучение и заетост. За подготовката на квалифицирана работна сила ще се използват възможностите на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в настоящия програмен период.

Планиран е ресурс от 322 милиона лева за устойчиво интегриране на пазара на труда на 60 400 безработни, наети или младежи до 29 години. Предвидени са 270 милиона лева за обучение за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности, и осигуряване на заетост на 19 400 безработни и неактивни за успешната им реализация на пазара на труда.

През 2018 г. ще стартира новата схема "Работа" с бюджет 80 милиона лева, която ще подпомогне преодоляването на регионалните диспропорции на пазара на труда и повишаването на уменията и заетостта на 10 000 безработни и неактивни от районите с висока безработица. Заложени са 145 милиона лева за обучение на 34 500 заети за придобиване на квалификация по професии и ключови компетентности, както и за специфични обучения и специализирани чуждоезикови обучения. Средства в размер на 38 милиона и 500 хиляди лева са предвидени за развитие на управленски и бизнес умения за самостоятелна заетост и предприемачество.

За преодоляване на недостига на квалифицирана работна сила се търсят решения чрез внос от трети държави за професии, за които има доказана липса на кадри и са включени в списък, утвърден от министъра на труда и социалната политика, каза още Бисер Петков. Той припомни, че за тези професии е въведена опростена процедура за синя карта.

Доходите растат, но средства за нормален живот нямат 5 400 000 българи, алармират от КНСБ

Последните данни на КНСБ за издръжката на живота сочат, че под средствата за нормален живот са 75 процента от домакинствата в България. За да се задоволят основните потребности на домакинство от двама възрастни и две деца, свързани с храна, с условията на живот, здравеопазване и образование са необходими 2301 лева на месец.

Брутната работна заплата за всеки от двамата работещи родители с две деца трябва да бъде не по-ниска от 1474 лева, за да се осигурят средствата, необходими за издръжката на живот на този тип средностатистическо домакинство.

Официалните данни за заплатите на наетите през третото тримесечие на 2017 г. отчитат средна работна заплата за страната от 1037 лева, която е с близо 30 процента по-ниска от необходимите средни стойности за издръжка. Под издръжката на живота са общо 5 400 000 българи, каза Пламен Димитров.

Само 25 процента от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живота или около 1,8 милиона души. 30 процента от домакинствата са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства (до 314 лева официална линия на бедност) или близо до 2 165 000 души.

От КНСБ за първи път изчислиха и издръжката на живота за София. Необходимите средства за издръжка за четиричленно домакинство в столицата са 3003, 32 лева, като средно на човек от този тип домакинство издръжката на живот е 750, 83 лева. Тя надхвърля средните за страната стойности с 30,5 процента. Следователно брутната работна заплата за двама работещи родители с две деца, живеещи в София, трябва да бъде не по-ниска от 1924 лева, за да се осигурят необходимите средства за нормален живот.

Според официалните данни за заплатите в София средната работна заплата в столицата е 1405 лева, която е с близо 27 процента по-ниска от необходимата.